Определение № 4689 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 952/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1181/12.11.2024 г. по гр.д. № 1907 по описа за 2024 г., с което Окръжен съд – Варна, потвърждавайки решение № 140/27.06.2024 г. по гр.д. № 216/2024 г. на Районен съд – Девня, по исковете на П. Д. С. срещу Обединено училище „Свети Иван Рилски“: · признава за незаконно и отменя уволнението на ищеца със заповед № 315/11.01.2024 г. на директора на Училището по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · възстановява ищеца на длъжността „заместник директор учебна дейност“ в Училището (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и · осъжда Училището да заплати сумата 10 794.95 лв. – обезщетение за времето 11.01. – 11.07.2023 г., през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от 15.03.2024 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ). Решението се обжалва от Училището с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните процесуалноправни въпроси: 1. Следва ли ищецът, който по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ твърди, че уволнението е незаконно, защото работодателят е злоупотребил с правото да прекрати трудовото правоотношение, в исковата молба да изложи конкретни твърдения, които са годни да опровергаят презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ, или е достатъчно само да се позове на злоупотребата? и 2. Кой носи доказателствената тежест по обратното доказване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ ? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, изразени в невъведени с исковата молба, но приети за доказани твърдения, че работодателят е злоупотребил с правото за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, и в неправилно прилагане на доказателствената тежест при опровергаване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ– касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК. Претендира разноските по делото. От ответника по касация не е постъпил писмен отговор. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е намерил за доказана следната фактическа обстановка: Съгласно трудов договор от 01.09.2017 г. ищецът заема длъжността „ заместник директор учебна дейност“ в Училището. Със заповед № 229/30.12.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено поради съкращаване на единствената щатна бройка, заета от ищеца. С влязло в сила решение по гр.д. № 82/11.05.2023 г. на РС - Девня, уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е признато за незаконно и е отменено (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ), ищецът е възстановен на заеманата длъжност (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), и след явяването му да я заеме, на 02.11.2023 г. работодателят е издал заповед за възстановеното трудово правоотношение. Изискване по длъжностната характеристика от 13.09.2019 г. е заместник директорът по учебната дейност да има висше образование по университетска или педагогическа специалност от списъка на професионалните направления и специалности в Република България, което да му позволява да взема определен хорариум от учебни часове. На 08.12.2023 г. на ищеца е връчена нова длъжностна характеристика, утвърдена със заповед № РД-07-232/07.12.2023 г. на директора. В нея е въведено новото изискване заместник директорът по учебната дейност да има допълнителна квалификация ОКС „магистър“ по „управление на образованието“ или „образователен мениджмънт“, получена в акредитирано висше училище по специалности „Управление на образованието“ или „Образователен мениджмънт“. Съгласно утвърдената от работодателя характеристика на другия служител, заемащ длъжността „заместник директор административно-стопанска дейност“ в Училището, няма допълнителни изисквания за квалификации, специално висше образование или магистърска степен. Със заповед № 315/11.01.2024 г. директорът на училището прекратява и възстановеното трудово правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. От правна страна въззивният съд е приел, че от нормативен акт не произтича изискване за допълнителна квалификация за висше образование на заеманата от ищеца длъжност „заместник директор учебна дейност“ в Училището, а новото изискване за квалификация или магистърска степен към висшето образование за длъжността на ищеца работодателят е въвел с длъжностната характеристика, утвърдена на 07.12.2023 г. Такова изискване е нямало към момента на възникналото трудово правоотношение. За да приеме, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е осъществено само формално, а работодателят е злоупотребил с правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на това основание, въззивният съд се е мотивирал със следното: Първо, уволнението е второ по ред и работодателят го е извършил в сравнително кратък период след като първото уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е било отменено от съда, а ищецът – възстановен на длъжността заместник директор по учебната дейност. Второ, към другия заместник директор няма и работодателят не е въвеждал нови изисквания за допълнителни квалификации, специално висше образование или магистърска степен. Трето, съгласно Приложение № 4 към чл. 42, ал. 2, т. 3 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. заместник директорът по учебната дейност следва да притежава множество компетенции, но конкретните нужди в дейността на Училището не налагат нововъведените допълнителни изисквания за специална квалификация и магистърска степен за длъжността на ищеца. При тези мотиви в решението, с които искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен, първият повдигнат въпрос е обуславящ - уволнението е признато за незаконно, като е прието, че работодателят е злоупотребил с правото по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В своята практика Върховният касационен съд еднозначно приема, че ищецът, който твърди, че работодателят е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение, в исковата молба следва да изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за такава злоупотреба. В случая, в исковата молба са изложени факти, които с решение са приети за доказани, а при тези факти ищецът, респ. в решението - и въззивният съд, са заключили, че работодателят е злоупотребил с правото по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Решението съответства и на практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че злоупотреба с право от страна на работодателя е налице, когато се установи, че единственото му желание е било чрез законово допустими средства да постигне прекратяване на трудовия договор с конкретен служител. Необходимо е да се установи дали е оборена добросъвестността на работодателя, което изисква от ищеца да се позове, респ. да докаже конкретни факти, които опровергават презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ. Обжалваното решение съответства на тази практика, решенията, на които касаторът се позовава, също я провеждат, а по първия въпрос е изключено допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. За да е обуславящ вторият въпрос, е необходимо делото да е решено при неблагоприятни последици на доказателствената тежест. Обсъдената практика на Върховния касационен съд еднозначно приема също, че тежестта да опровергае презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ е на работника/служителя, който се позовава на злоупотребата с правото на прекратяване на трудовото правоотношение. В решението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ прилагане на неблагоприятни последици на доказателствената тежест по обратното доказване на презумпцията за добросъвестност, установена в чл. 8, ал. 2 КТ, може да се очаква само за ищеца, но не за ответника. Вторият повдигнат въпрос обаче повдига ответникът. Въпросът не е обуславящ, а по него е изключена общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК и поради това, че в решението са приети за доказани конкретни факти, при които въззивният съд е заключил за злоупотреба от работодателят с правото по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а делото не е решено при прилагане на неблагоприятни последици на доказателствената тежест. Дали фактите, които въззивният съд е възприел като провеждащи успешното обратното доказване по презумпцията по чл. 8 КТ действително се установяват от събраните по делото доказателства, в настоящото производство не може да се установи. Изложените втора група аргументи обаче също изключват общият селективен критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК по втория въпрос. При този изход и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1, т. 3 ГПК в тежест на касатора/на ответника остават и направените пред касационната инстанция разноски. При тези мотиви, съдът