Определение № 839 от 20.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2219/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. Т. срещу решение № 941 от 03.07.2025г. по в.гр.д. № 3214/2023г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260603 от 10.04.2023г. по гр.д. № 5505/2015г. на Софийски градски съд в частта, с която са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК искове на „УниКредит Булбанк“ АД срещу касатора за установяване дължимост на вземания по Договор за поемане на кредитни ангажименти № 190 от 15.08.2011г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 29.09.2011г., Анекс № 2 от 28.12.2011г., Анекс № 3 от 14.08.2012г. и Анекс № 4 от 28.12.2012г. Признати като дължими, при условията на солидарност с кредитополучателя „Фреш-2000“ ООД, са съответно 199 999. 52 евро неплатени вноски за главница по овърдрафт кредит и 299 814. 50 евро неплатени вноски за главница по револвиращ кредит, със законната лихва за забава от 03.10.2014г. до окончателното плащане. За сумите е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 10.11.2014г. по ч.гр.д. № 53439/2014г. на Софийски районен съд. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е изложил собствени мотиви по същество на спора. Той не е дал отговор на доводите и възраженията на страните, не е обсъдил събраните доказателства, не е посочил относимите факти. Заключението на тройната съдебно-психиатрична експертиза по делото е било прието от въззивния съд формално. Експертите по тази експертиза не са изследвали психичното състояние на касатора в периода от 15.08.2011г. до 28.12.2012г. Не са анализирани свидетелските показания и представените документи по друго съдебно производство (т.д. № 2229/2014г. на Софийски градски съд), съдържащи данни за психичното състояние на касатора. Данни за наличието на психично заболяване при С. Н. Т. са били установени още от 21.07.1999г. с решение на наборна комисия, с която той е бил освободен от редовна военна служба. В тази връзка не са били обсъждани етапна епикриза с изх. № 291/12.03.1999г., както и етапна епикриза с изх. № 638 от 03.05.1999г. В последствие заболяването е наложило касаторът да бъде поставен под запрещение. Той не е провеждал лечение в периода от 21.07.1999г. до 18.06.2018г., когато е бил хоспитализиран поради психически срив. Не са били съобразени издаваните след това медицински документи във връзка с лечението му. Касаторът е бил изложен в съвкупност на всички рискови фактори, обуславящи активиране на психичното му заболяване (наследственост, стрес, употреба на алкохол и наркотици). Той не е разбирал свойството и значението на действията си, респективно не е имал способността да ръководи постъпките си в периода от 15.08.2011г. до 28.12.2012г., когато е бил сключен договорът за поемане на кредитни ангажименти с анексите. Договорът и анексите не са проявили последици за касатора и той не следва да носи отговорност. По тези съображения въззивното решение се определя от касатора и като очевидно неправилно. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретно формулираните въпроси са: 1.) Длъжен ли е въззивният съд в решението си да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства и защитни тези на страните, да посочи самостоятелно относимите факти, да изложи собствени мотиви, да формира собствени правни изводи, като се произнесе по доводите на страните? Според касатора по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с възприетото в решение № 319 от 12.06.2025г. по гр.д. № 5461/2023г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 461 от 17.07.2025г. по гр.д. № 1419/2024г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 202 от 08.04.2025г. по гр.д. № 1148/2024г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 160 от 16.12.2020г. по т.д. № 2156/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 145 от 07.01.2019г. по гр.д. № 811/2018г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. 2.) Длъжен ли е въззивният съд в решението си да се мотивира и да преценява всички доказателства по делото при възприемане заключение на вещи лица? Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решение № 224 от 07.01.2019г. по гр.д. № 612/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 241 от 23.10.2013г. по гр.д. № 3194/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 87 от 10.07.2017г. по гр.д. № 3941/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. От насрещната страна по жалбата „УниКредит Булбанк“ АД не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Отговор е подаден от „Диплан Пропърти Мениджмънт“ АД, конституирано като трето лице подпомагаща страна на банката, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. С искова молба от 28.04.2015г., подадена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, от „УниКредит Булбанк“ АД е било поискано установяването на вземания (главници, договорни лихви и лихви за забава) на банката срещу С. Н. Т., възникнали по Договор за поемане на кредитни ангажименти от 15.08.2011г., изменен и допълнен с анекси от 29.09.2011г., 28.12.2011г., 14.08.2012г. и 28.12.2012г., по които той е встъпил като съдлъжник на кредитополучателя „Фреш-2000“ ООД, дружество, в което е бил съдружник. Предявяването на исковете е било след издаването по ч.гр.д. № 53439/2014г. на Софийски районен съд на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Заявлението на банката за издаване на заповедта е било подадено на 03.10.2014г., а на 19.12.2014г., в срок, от ответника е било постъпило възражение по чл. 414 от ГПК. Въз основа на исковата молба е било образувано гр.д. № 5505/2015г. на Софийски градски съд. С молба от 15.11.2018г., в хода на исковото производство, от името на С. Н. Т. е било въведено възражение, че при сключването на договора за кредит, при приемането общите условия към договора (16.08.2011г.), както и при сключване на анексите, е липсвало негово валидно съгласие предвид заболяване – афективно разстройство, сегашен епизод – смесен, датиращо от 1999г. Представени са били доказателства за образувано производство за поставяне на ответника под запрещение по иск на неговата майка М. Г. Г. (гр.д. № 9915/2018г. на Софийски градски съд), както и две етапни епикризи от 12.03.1999г. и от 03.05.1999г., съответно решение на наборна комисия от 21.07.1999г. за изключване на С. Н. Т. от военен отчет. Със същата молба е било поискано назначаването на съдебно-психиатрична експертиза. С последваща молба от 31.01.2019г. от ответника е било представено постановеното по гр.д. № 9915/2018г. на Софийски градски съд решение – за поставяне на С. Н. Т. под ограничено запрещение, а с молба от 20.12.2019г. са били формулирани задачи към съдебната психиатрична експертиза. Задачите са били за установяване на психичното състояние на ответника преди, по време и след подписването на договора за поемане на кредитни ангажименти, Общите условия към него и анексите. Били са представени и документи, съдържащи се по т.д. № 2229/2014г. на Софийски градски съд, образувано по искове на С. Н. Т. по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на „Фреш – 2000“ ООД – съдебно решение, протоколи от съдебни заседания по това дело и представени в него писмени обяснения на служители в дружеството. Съгласно уточненията на ответника документите са били представени, тъй като са съдържали обстоятелства за психическото му състояние за периода 2010г. – 2014г. Съгласно допуснатата и приета в първоинстанционното производство съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещо лице специалист по психиатрия и съдебна психиатрия (д-р В. Т. В.), се е касаело за диагностични оценки за психични смущения при ответника в две области – личностово разстройство от смесен тип и фазова психоза биполярно афективно разстройство, които биха могли да оказват влияние върху базисните му психически годности. Според вещото лице, обаче, че при отсъствие на документи за системно наблюдение и лечение е затруднена преценката относно състоянието в конкретни междинни моменти – колко чести са били епизодите, какво е било качеството и продължителността на ремисиите, какъв е бил ходът на заболяването при ответника. Изложено е било още, че по правило биполярното разстройство (циклофренията) протича благоприятно, ремисиите (всъщност интермисии, пълно възстановяване) са пълноценни и няма проградиентност. Като краен извод вещото лице е изложило, че за психичното състояние на С. Н. Т. към 15.08.2011г., 16.08.2011г., 29.09.2011г., 28.12.2011г., 14.08.2012г. и 28.12.2012г. няма данни да се е намирал във фаза на активно боледуване и няма медицински аргументи да се приеме, че той е бил лишен от годности да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. При работата си вещото лице е извършило самостоятелно изследване на ответника (интервю с фонозапис, възпроизведено в експертизата). В заключението е било възпроизведено изцяло съдържанието на медицинските документи, представени от С. Н. Т. с молбите му от 15.11.2018г., 31.01.2019г. и 20.12.2019г., както са били и обсъдени всички останали писмени доказателства с относимост към поставените въпроси. Заключението на вещото лице е било допълнено след изслушване по делото като свидетели на М. Г. Г., майка на ответника, и А. А. Д., негов близък приятел. Показанията на тези свидетели са били отразени от вещото лице в допълнителното заключение, но направените вече изводи не са били променени. Вещото лице е потвърдило, че категорични заключения за наличие на болестни отклонения могат да бъдат направени само при установяване на недвусмислени болестни синдроми с ясно установена патогенеза. За да се обсъжда изразено болестно състояние от психотичен ранг, би следвало да бъдат представени достатъчно количествено изявени и качествено неадекватни прояви във всички житейски области – поведение, общуване, интереси, цели, самообслужване и др. Свидетелските показания, според вещото лице, не са били достатъчно основание да се приеме наличие на психотично състояние, което лишава ответника от годности да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Въпреки оспорването на основното и допълнително заключение първоинстнационният съд е отказал допускането на тройна съдебна-психиатрична експертиза (чл. 200, ал. 3 от ГПК). Пристъпил е към постановяване на решението си. С решение № 260603 от 10.04.2023г. за дължими от ответника са били признати суми от 199 999. 52 евро неплатени вноски за главница по овърдрафт кредит и 299 814. 50 евро неплатени вноски за главница по револвиращ кредит, със законната лихва за забава от 03.10.2014г. до окончателното плащане. В останалата част предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК са били отхвърлени. С оглед заключенията на вещото лице – психиатър за неоснователно е било прието възражението на ответника, че в момента на поемане на договорните задължения се е намирал в психическо състояние, което му е попречило да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Ответникът е останал недоволен от решението на Софийски градски съд в частта на уважените искове. С подадена въззивна жалба от 29.05.2023г. пред Апелативен съд – София, по която е било образувано в.гр.д. № 3214/2023г., е било подновено искането за допускане на тройна експертиза, която да даде заключение дали към 15.08.2011г., 29.09.2011г., 28.12.2011г., 14.08.2012г. и 28.12.2012г. (без датата на Общите условия) е разбирал свойството и значението на действията си и е могъл да ръководи постъпките си. Допълнително са били представени експертно решение на ТЕЛК от 08.09.2020г., психиатрично изследване от 18.08.2020г., психологично изследване от 20.08.2020г., психиатрично изследване от 18.05.2021г., амбулаторен лист от 18.05.2021г., рецептурна книжка. Исканата експертиза е била допусната от въззивния съд при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК, като на вещите лица е било указано да съобразят всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, както и документите, представени с въззивната жалба. За вещи лица в състава на експертизата са били назначени д-р П. М. М., д-р Е. Ц. Мутафчийска и д-р Росица Ц. К., специалисти по психиатрия и съдебна психиатрия. След извършено психиатрично изследване (при фонозапис и възпроизвеждане на разговора със С. Н. Т.) и обсъждане на доказателствата по делото (при възпроизвеждане на съдържанието на медицинските документи в заключението и показанията на свидетелите) трите вещи лица са потвърдили основното и допълнително заключение на вещото лице д-р В. Т. В.. Изложили са, че биполярното афективно разстройство би могло да обуслови загуба на базисни психически годности, но в случая не може да се заключи, че се касае за болестен епизод, а още по-малко за тежка и/или психотична фаза, при която да се обсъждат нарушени базисни годности. Обичайният ход на болестта е фазов с редуване на болестни епизоди и светли периоди между тях, като последните могат да продължават с години. В случая, според вещите лица, са липсвали обективни данни за влошаване в психическото състояние на ответика за дълъг времеви период, включващ и процесния – от 1999г. до 2018г. С решение № 941 от 03.07.2025г. по в.гр.д. № 3214/2023г., съставът на Апелативен съд – София (мнозинство) е потвърдил първоинстанционното решение. Възприето е било, че договорът за кредит с анексите не страдат от порок по чл. 31 от ЗЗД. Фактът, че ответникът е бил дееспособен съм релевантния по спора времеви период е бил надлежно установен с приетите по делото експертизи. Те са били изготвени след съобразяване на всички доказателства по делото. Доказателственият материал не е позволявал да бъде направен обратен извод – в позитивен за ответника смисъл. В особеното си мнение съдията – докладчик е посочил, че по съображения, произтичащи от житейската логика, е принципно изключена възможността ответникът да е бил в някакъв момент от живота си в напълно „светъл“ период – в напълно адекватно състояние, което да му позволи да разбира правилно свойството и значението на действията си и най-вече процесното – поемане на тежка солидарна отговорност при условията на чл. 101 от ЗЗД за кредит в размер на 500 000 евро. При тези установени обстоятелства първият от въпросите на С. Н. Т. относно задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на страните и обсъди всички събрани доказателства относно релевантните факти, като мотивира решението си, в контекста на задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от състава на Апелативен съд - София процесуални нарушения, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). За решаващи относно възражението на касатора за унищожаемост по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД на договора за поемане на кредитни ангажименти с анексите са били приети единодушните заключения на вещите лица – психиатри, изслушани в първоинстанционното и във въззивното производство. Съгласно основното и допълнителното заключение и това на трите нови вещи, назначени по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК след направеното оспорване на първоначалните заключения, към датите на сключването на договора за кредит и анексите С. Н. Т. е разбирал и е могъл да ръководи действията си. Вещите лица са извършили изследване на касатора и са съобразили всички данни по делото относно заболяването му. Те не са отрекли, а са потвърдили, че той страда от биполярното афективно разстройство, но при фазовия ход на заболяването (редуване на болестни епизоди и светли периоди между тях, продължаващи с години) не е била констатирана загуба от касатора - ответник на базисни психически годности нито към датата на сключване на договора за кредит, нито към датите на анексите. Въззивният съд е съобразил заключението, както и останалите обстоятелства и доказателства по делото. Изложени са били мотиви за неоснователност на възражението за унищожаемост по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. По сходни съображения няма основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос на касатора по приложението на чл. 202 от ГПК - относно това как въззивният съд следва да преценява заключението на вещото лице. Въпросът отговоря на общата предпоставка на чл. 280, ал.1 от ГПК, но не и на допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика и по-специално изискването заключението на експертизата да се преценява съобразно с всички доказателства по делото и оценката на заключението да се мотивира от съда (решения по гр.д.№ 612/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и по гр.д. № 3194/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., посочени от касатора). В случая всички относими доказателства (документи и показания на свидетели) са били съобразени и дори възпроизведени в заключенията на вещите лица – психиатри с оглед необходимите им данни, които да описват или отричат симптоми на психическото заболяване, съответно провокиращите заболяването фактори. За събраните данни от вещите лица е било прието, че не могат да обосноват негодност за разбиране или ръководене на действия. Не е имало други несъобразени и необсъдени данни, които да бъдат интерпретирани от вещите лица, при което заключенията на вещите лица, чийто изводи са били еднопосочни, са били възприети от въззивния съд изцяло. Този съд е извършил и отделна преценка на обстоятелствата и доказателствата. Така изискването на чл. 202 от ГПК за оценка на заключенията при съобразяване на всички доказателства е било спазено. Всъщност различни данни във връзка със заболяването не сочи и касаторът. Изложеното в особеното мнение на съдията – докладчик към въззивното решение, че възражението по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е основателно, почива не на други, различни обстоятелства и доказателства, а на „съображения, произтичащи от житейската логика“. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София. Воден от горното съдът