Решение № 509 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1538/2009 г.

Решение № 509 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1538/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. "В" гр. Ш. срещу решение от 26.05.2009г по гр. дело № 199/2009 г. на Шуменски окръжен съд. В една част е потвърдено първоинстанционно решение № 17 от 27.01.2009 г на ШРС по уважени искове на основание чл. 344, ал. 1 от КТ и е отменено уволнението на Т. М. М. поради съкращение на щата с оглед неизвършване на подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ. В тази част касационната жалба не е допусната до разглеждане по същество и решението е влязло в сила. В една част решението на Шуменски районен съд е отменено и е постановено друго, с което искът за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ е уважен до пълния предявен размер, т. е за разликата между присъдените 1374,14 лева и 3435,36 лева Разликата е била предмет на възражение за прихващане от страна на работодателя, с платено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, направено в първото съдебно заседание, а не в срока за отговор на исковата молба. В тази част касационната жалба е допусната до разглеждане с определение № 1* от 01.12. 2009г при основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като е възприет довода за необходимост от точно тълкуване и прилагане на процесуалния закон във връзка с института на възражението за прихващане, с оглед срока по 131 от ГПК и пропуска същото да се направи с отговора на исковата молба в трудовия спор, което обстоятелство е дало основание на въззивния съд да изключи възражението от предмета на делото на основание чл. 133 от ГПК, след като е отменил първоинстанционното решение по извършено материално прихващане. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението в тази част като постановено в нарушение на материалния, като се допуска неоснователно обогатяване както и в нарушение на процесуалния закон, поради несъобразяване с правилото на чл. 371 от ГПК Съображения са развити в жалбата. Ответникът Т. М. М. не е заявил отговор. Обстоятелствата, въз основа на които следва да бъде тълкуван и приложен закона по изведения процесуален въпрос при основанията на чл. 291, т. 3 от ГПК, са следните: В рамките на трудов спор е предявен иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ за обезщетение поради оставане без работа поради незаконно уволнение, за целия шестмесечен период, считано от връчването на заповедта в размер на сумата 3870 лева. В срока за отговор ответният работодател е възразил по основанието на тази претенция, поради липсата на доказателства за оставане без работа, както и по отношение на размера, който е допустимо да се доказва, но не и за период, по-дълъг от срока до приключване на съдебното дирене. Евентуално възражение за прихващане с размера на изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 221 от КТ, общо три брутни трудови възнаграждения, ответникът е направил в първото по делото заседание Първостепенният съд е извършил прихващане по възражението, докато въззивният съд е отменил произнасянето по него, предвид преклудирано заявяване на същото като предмет на спора, на основание чл. 133 вр. чл. 131 от ГПК Като е постановил решението си в обжалваната част при съобразяване със стриктните процесуални последици на чл. 133 от ГПК и съобразявайки факта, че заявено след срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК възражение за прихващане от страна на ответника по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ, не следва да бъде приемано за разглеждане, независимо от това дали по него се налага събиране на доказателства, въззивният съд е приложил процесуалния закон според точното му съдържание. Нормата на чл. 371 от ГПК урежда изключение за производство по търговски спорове и не намира приложение в трудов спор. Ето защо касационната жалба на С. "В" гр. Ш. е неоснователна в оплакването за нарушени процесуални правила. Неоснователен е и доводът за материално незаконосъобразно разрешение. Няма пречка насрещното вземане, по отношение на което е просрочена възможността за предявяване чрез възражение, да бъде предявено отделно, в друг процес, ако основанието му се окаже спорно . Решението на Шуменски окръжен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила в допуснатата до разглеждане част. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.