Определение № 60473 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3720/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. С. Р., с адрес в затвора в [населено място], чрез адв. М. К., против въззивно решение № 260350 от 14 август 2020 г., постановено по в.гр.д. № 822/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, с което е потвърдено решение № 133 от 10 януари 2019 г., постановено по гр.д. № 1153/2019 г. по описа на районния съд в гр. Варна, за отхвърляне на предявените от Р. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация за установяване на дискриминационно третиране от страна на служители в затвора в [населено място], изразяващо се в по-неблагоприятно третиране на Р. в сравнение с лишения от свобода Т. Т., настанен в зона с повишена сигурност в затвора в [населено място], и с други лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в затвора в [населено място], както и за присъждане на сумата от 10002 лева, представляваща обезщетение неимуществени вреди вследствие на това дискриминационно поведение за периода 09.11.2012 г.-11.01.2016 г., ведно със законната лихва. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. Оспорва се решаващият извод на въззивния съд, че не е налице неравностойно третиране. Сочи се, че според твърденията в исковата молба и изявленията на касатора в съдебно заседание, той се счита за дискриминиран на основание лично отношение, като визираният признак бил лично положение и вероизповедание адвентизъм, с убеждения - вегетарианство. Твърдението на касатора било за неравностойно третиране както по отношение персонално на неговата личност, така и с оглед на положението му на доживотно осъден, изтърпяващ наказанието си в затвора в [населено място]. Дискриминацията, осъществена от служители на затвора в [населено място] спрямо касатора, се изразявала в непредоставяне ежедневно на пресни плодове и зеленчуци, както били предоставяни на сравняваното лице Т. Т., тъй като и двамата били декларирали писмено, че с оглед предоставяната им безмесна храна няма да предявяват претенции с оглед калоричния и химичен състав на дневното меню. Безспорно установено било, че Т. е имал предимство при предоставянето на пресни плодове и зеленчуци поради самоопределянето му като веган, като било приоритизирано задоволяването на хранителните му дажби от калориен и химичен състав. Поради ограничените средства за осигуряване на хранителни продукти не било възможно предоставяне на същото количество пресни плодове и зеленчуци и за касатора, като ответникът обосновал дискриминационното си отношение с обстоятелството, че като вегетарианец Р. разполагал с повече възможности за хранително разнообразие в менюто си. Сочи се, че според представеното извлечение от вегетарианското меню по диета № 1, прилагана по отношение на касатора, за процесния период пресни сезонни зеленчуци не са предлагани, плодове са предоставяни само веднъж или два пъти седмично, а млечните продукти били в значително по-малки количества от предоставяните в затвора в [населено място]. Поддържа се, че законодателят не въвежда разграничение в правното положение на осъдените според мястото на изтърпяване на наказанието, поради което неправилен бил изводът, че поставени при сравними и сходни обстоятелства са само лишените от свобода, изтърпяващи наказанията си в едно пенитенциарно заведение. Неизпълнявайки издадените от директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ унифицирани правила за третиране на доживотно осъдените лица, изтърпяващи наказанията си във всички пенитенциарни заведения от системата, административният орган установил порочна практика, която не предоставяла еднакви условия за изтърпяване на наказанието. Неправилен бил изводът на въззивния съд, че поведението на ответника не може да се квалифицира като дискриминация по признак „лично положение“, тъй като касаторът не е имал по-ограничени възможности от другите лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в затвора в [населено място] относно определяне и предоставяне на конкретен специален хранителен режим. Неправилно било прието, че Т. не е поставен в сравними и сходни обстоятелства, тъй като изповядва различна от ищеца религия. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез юрк. С. С., в отговор на касационната жалба поддържа становище за правилност на въззивното решение. Във въззивното решение се приема за установено, че Р. изтърпява наказание „доживотен затвор“ в затвора в [населено място]. В края на 2012 г. той е заявил желание за промяна в хранителния си режим, обоснован с изповядваната от него религия и убеждения; самоопределил се е като вегетарианец и е посочил и конкретни храни, които следва да се изключат от дневното му меню. Първоначално е дал съгласие да бъде използвана заменителна таблица при изготвяне на менюто, съгласно която месото ще бъде заменено със соеви продукти. За касатора е изготвен хранителен режим, съобразно диета № 1, като е посочено, че определянето му като вегетарианец налага използването на заменителна таблица, като млечните продукти ще бъдат заменени със соеви. Впоследствие Р. е заявил пред администрацията, че не консумира месни заместители като „соеви кубчета или соев гранулат“; че поради изповядваната от него религията на адвентизма се налагат ограничения на храната, а поради това че страда от алергии и други заболявания, желае да му се изготви вегетарианско меню, в което да се включат и сезонни плодове. Администрацията на затвора в [населено място] се е съобразила с изявеното желание, като е изготвено вегетарианско меню, съобразено с таблиците за хранене, в което са предвидени необходимите грамаж и калории, като изготвеното меню предвижда 18548 калории при полагащи се 18354 калории седмично. Въз основа на доказателствата по делото се приема, че не са налице медицински показания за предоставяне на вегетарианска диета; че менютата на Р. са съставени съгласно нормите и количествата, посочени в одобрените от ГДИН таблици, указанията на медицинския център и заменителните таблици. За лицето Т. Т. е установено, че изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора в [населено място]; че е заявил, че отказва да се храни с месо, риба, животински продукти, яйца и млечни продукти поради здравословни причини, а с отделна декларация е посочил, че по религиозни причини не яде месо, риба, яйца, млечни продукти, сирене, кашкавал, макарони, баница, кифли, боб, зеле, грах, домати-консерва и заявява, че е „веган“; че за Т. е изготвен специален хранителен режим, от който са изключени храни, за които той изрично е посочило, че не приема. По делото са представени и доказателства, от които се установява, че в затвора в [населено място] е изготвено вегетарианско меню, идентично с това, изготвено в затвора в [населено място]. Според изслушаните по делото свидетелски показания, от 2012 г. Р. не употребява месо; два пъти седмично получавал ябълка за десерт; вегетарианското му меню се състояло от гарнитурата, която била към месното блюдо. Свидетелят Ж. заявява, че до 2018 г. в затворническата лавка нямало пресни плодове и зеленчуци и Р. не можел да си купува такива; веднъж седмично в менюто имало сирене и кашкавал. През процесния период в затвора са пребивавали още двама вегетарианци, единият от които Т. Т., на когото редовно се носели ябълки и други плодове, а другият – Й., на когото през седмица се носели по една касетка плодове в дните след свиждане. Според показанията на свидетеля И., който е работил като готвач в затвора в [населено място] до 2018 г., за ищеца е съставено и одобрено вегетарианско меню от 2012 г.; определена му е диета № 1, подходяща при заболявания на стомаха; менюто се съставяло от домакина, лекаря и готвача и се съобразявало с одобрените заместителни таблици, с които били определени калориите, съответните надбавки за тежък физически труд и други; по тези таблици са заменяни месото със съответни соеви продукти, но Р. поискал тези продукти да отпаднат, тъй като му действали зле поради язва на стомаха. Свидетелят посочва, че специалните менюта са изготвяни по таблиците, но включването на определени конкретни продукти е зависело и от доставките на такива; че лицето Т. било веган и в менюто му се включвали само картофи и плодове, докато в менюто на Р. се включвали и млечни протеини, които не са заместители на месото; че според заместителните таблици пресните плодове и зеленчуци се заменяли с консервирани и в менюто на Р. не всеки ден присъствали пресни плодове, но зеленчуци имало всеки ден. При тези данни въззивният съд приема, че по делото не се установява различно, по-неблагоприятно третиране, основано на някой от посочените в чл. 4 ЗЗДискр признаци, спрямо останалите лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в затвора в [населено място]. Не са налице доказателства, че била налице религиозна забрана за консумация на включените в менюто на Р. храни съгласно заявената от него религиозна принадлежност – адвентизъм, нито че той е отправил искания в специално изготвеното за него меню да се включат ежедневно пресни плодове и зеленчуци или да е отправял сигнал или жалба за недостатъчен грамаж на плодовете и зеленчуците, включени в менюто, поради което и не може да се приеме, че е налице бездействие от страна на длъжностните лица на ответника по отношение на тези обстоятелства. Приема се, че изготвянето на вегетарианско меню по отношение на други лица, изтърпяващи наказание в затвора в [населено място] или затвора в [населено място], съгласно подадени от тях молби и декларации и съобразено със здравословното им състояние, не съставлява тенденциозно и умишлено поведение спрямо лишените от свобода, още по-малко конкретно спрямо Р.. Освен това е установено, че всички лишени от свобода в затвора в [населено място] и затвора в [населено място] са поставени при един и същи условия по повод осигуряването и предоставянето на храна, като в зависимост от декларираните обстоятелства от лицата, изтърпяващи наказание в затвора, и въз основа на медицински предписания за конкретни заболявания са определени конкретни хранителни режими, като тези режими са изготвяни и предоставени на лица, които сами са пожелали да бъдат третирани различно от останалите лишени от свобода и са заявили конкретни изключения от общия хранителен режим в затвора. Освен това менютата са изготвяни при съобразяване на декларираното и заявеното от всяко от лицата, като замяната на храните и осигуряването на калорийния състав е извършвано по един и същи начин и при едни и същи условия въз основа на одобрени заменителни таблици. Разликите във вида на храните в отделните менюта не означава, че това е дискриминационна проява, доколкото начинът за изготвяне и определяне на храните, включени в диетата, е един и същ за всички лишени от свобода, независимо при какъв режим изтърпяват наложените им наказания, личното им, обществено или имуществено и финансово положение. Не е установено и различно третиране на Р. в сравнение с останалите лишени от свобода, изтърпяващи наказание в затвора Варна, тъй като третирането му е било идентично с това на останалите лица, декларирали и заявили отказ от определени продукти по религиозни или други убеждения или здравословни причини, за които е изготвян специален хранителен режим и е предоставено специално меню. Касационният съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. Едната група въпроси (лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, настанени в зона с повишена сигурност в различни пенитенциарни заведения, могат ли да бъдат субекти на сравняване при твърдения за неравностойно третиране; може ли да се приеме, че са налице сравними сходни обстоятелства при сравняване на лишен от свобода, осъден на доживотен затвор, изтърпяващ наказанието си в зона с повишена сигурност в един затвор и лицата, изтърпяващи доживотен затвор, настанени в зона с повишена сигурност в други пенитенциарни заведения, при условие че са налице еднакви правила, уредени в законова правна норма, регламентиращи правата на лишените от свобода във всички пенитенциарни заведения и не се касае за предоставяне на условия за изтърпяване на наказанието, свързани с архитектурните особености на пенитенциарното заведение), макар и обуславящи изхода на спора, не водят до допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса относно възможността лишените от свобода, настанени в различни пенитенциарни заведения, да бъдат субекти на сравнение, при твърдения за неравностойно третиране, е налице установена практика на касационния съд, която не се нуждае от изменение или осъвременяване и е съобразена от въззивния съд. Съгласно тази практика, за да е налице дискриминация по някой от признаците на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, следва да се направи сравнение между начина, по който касаторът е третиран и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение. Когато обаче разликата се основава на обективни обстоятелства, които са различни от защитените признаци на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, не е налице дискриминация. По-неблагоприятното третиране на лишени от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр или друг закон признаци, поради което не представлява дискриминация по признак лично или обществено положение. Всеки затвор осигурява различни условия за живот на осъдените, които разлики са обективно обусловени от редица обстоятелства - различното местоположение в страната, обуславящо и разлика в климатичните условия, различната архитектура на сградите, строени в различни периоди, предопределяща и разлика в пространственото разпределение на помещенията в тях, различния брой обитатели на затворите и т.н., като всичко това обуславя значителни разлики в битовите условия в отделните затвори. Ето защо не може да се приеме, че изтърпяващите наказание в даден затвор лица се намират при „сравними сходни обстоятелства“ с изтърпяващите наказание в друг затвор. Следователно в подобни „сравними сходни обстоятелства“ касаторът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание, в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр – в този смисъл - решение № 244 по гр. д № 777/2011 г., ІV г.о., ВКС. Въпреки, че положението на касатора не е сходно с това и лицата, изтърпяващи наказания в други пенитенциарни заведения, въззивният съд е установил, че всички лишени от свобода в затвора в [населено място] и затвора в [населено място] са поставени при един и същи условия по повод осигуряването и предоставянето на храна, като в зависимост от декларираните от тях обстоятелства и въз основа на медицински предписания за конкретни заболявания са определени конкретни хранителни режими. Освен това тези лица сами са пожелали да бъдат третирани различно от останалите лишени от свобода и са заявили конкретни изключения от общия хранителен режим, поради което не може да се приеме, че е налице дискриминация по признак „религия“. Не се констатира и поддържаното противоречие с решение № 3 по гр.д. № 534/2012 г., IV г.о., ВКС, доколкото по настоящото делото не е установено причиняването на недопустим противоправен резултат вследствие на дейността на служителите на затвора в [населено място], проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране. Не дават основание за допускане на касационното обжалване и другата група въпроси, поставени в изложението - лишените от свобода, изтърпяващи еднакви по вид наказания в едно и също пенитенциарно заведение, изповядващи различна религия и убеждения, но такива несъвместими с консумацията на месо и месни продукти, съставляват ли лица, поставени при сравними, сходни обстоятелства; предоставянето на същите на различни видове и количества плодове и зеленчуци – на едните пресни и ежедневно, поради факта че не консумират никакви продукти от животински произход, а на касатора са предоставяни консервирани плодове и то веднъж или два пъти седмично, съставлява ли неравностойно третиране при наличие на субективен елемент. Както вече беше посочено, лишените от свобода, изтърпяващи еднакви по вид наказания в едно и също пенитенциарно заведение са лица, поставени при сравними, сходни обстоятелства, поради което съдът следва да извърши преценка дали е налице дискриминация на някой от визираните в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр признаци. В случая, въз основата на данните по делото, въззивният съд приема, че третирането на касатора е било идентично с това на останалите лица, заявили отказ от определени продукти по религиозни или други убеждения или здравословни причини, за които е изготвян специален хранителен режим и е предоставено специално меню. Обосноваността на този извод е въпрос по същество, изискващ конкретна преценка на доказателствения материал, която не може да бъде извършена в производството по чл. 288 ГПК за селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване. При този изход на спора на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,