Определение № 2341 от 09.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1595/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 1285/18.03.2025 г. по гр.д. № 4101/2024 г., с което Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение е оставил без разглеждане по същество касационната жалба на И. П. К. срещу решение 337/14.06.2024 г. по гр.д. № 159/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Определението се обжалва от И. К.. Доводът за незаконосъобразност жалбоподателят обоснова с формалния подход, с който предходният състав на Върховния касационен съд е приел, че цената на всеки от отхвърлените с решението искове е под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Ответниците Д. С. Й. и Р. П. К., ответници и по частната жалба, възразяват, че тя е неоснователна. Претендират разноски. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Настоящият състав намира, че предходният състав на Върховния касационен съд е приложил правилно разпоредбата, като е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Като е потвърдил решение № 1475/04.12.2023 г. по гр.д. № 2082/2023 г. на Районен съд – Велико Търново, Окръжният съд – Велико Търново е отхвърлил исковете на И. К. срещу Р. К. и Д. Й. за прогласяване нищожността на договор за дарение на 1/8 ид. части от един имот в [населено място] и за разкриване на прикритата сделка – покупко-продажба (чл. 26, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД), както и исковете за изкупуване на продадените 1/8 ид. части от същия имот на цената 500.00 лв. (чл. 33, ал. 2 ЗС). Гражданско е делото, по което е било постановено обжалваното пред Върховния касационен съд въззивно решение. Цената на установителния иск е 35.92 лв. = 1/8 х 287.40 лв. (1/8 от данъчната оценка) – чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК; цената на конститутивния е 500.00 лв. – чл. 69, ал. 2 ГПК, а не са налице изключенията в чл. 280, ал. 3, т. 1, in fine ГПК. На законодателя е възприетия подход в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК – праг на касационно обжалване, обусловен от цената на иска. Върховният касационен съд е правораздавателен орган и е длъжен да го прилага (чл. 119, ал. 1 КРБ). Подходът на предходния състав на Върховния касационен съд, приложил правилно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не е формален, а съдържателно съответстващ на разпоредбата, извеждаща недопустимост на касационната жалба на И. К.. Настоящият състав е длъжен да потвърди обжалваното определение. При този изход и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноските, които е направил ответникът Д. Й. в настоящото производство. Те се изразяват в уговорения и изплатен адвокатски хонорар. Липсват доказателства за сторени разноски от другия ответник. При тези мотиви, съдът