Определение № 13365 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11048/2024 г.

Образувано е по частна жалба от В. Марешка, в качеството на управител и представляващ "АКВАФАРМ 2015" ЕООД, ЕИК203426982, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, [улица], [номер], чрез адвокат А. Стефанов, член на САК срещу Определение № 9304/18.09.2024г. на Административен съд Варна по адм. дело № 1962/2024г. С него се оставя без разглеждане жалба на дружеството срещу отказ на директора на РЗОК Враца, обективиран в Констативен протокол № 38/11.06.2024г. за заплащане на лекарствени продукти по електронни предписания, отчетени с полумесечни известия за отчетни периоди 1.04.-15.04. и 16.0.-30.04.2024г. и е прекратено производството. Поддържа в частната жалба, че определението е неправилно с искане за отмяната му и разглеждане на жалбата по същество. Поддържа, че необосновано съдът приел, че протокола заедно с първоначалния отказ за заплащане на лекарствените продукти по отчетени електронни предписания не представлява административен акт, а спорът е за изпълнение на договорни задължения, и не е административно правен. Поддържа, че обжалвания констативен протокол е административен акт, което следва от разпоредбата на чл. 24 от индивидуалния договор, чл. 30 от Условията и реда за сключване на индивидуални договори по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, където е предвидено подаване на възражение срещу полумесечното известие. По повод на това възражение се извършва проверка и отношенията са административни, тъй като проверката се извършва, съгласно чл. 72, ал. 9 ЗЗО и актовете са административни. По частната жалба отговори с възражения не са постъпили. Върховен административен съд като взе предвид частната жалба с доводите в нея, обжалваното определение, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на спора пред административния съд е отказ от плащане на лекарствени продукти, обективиран в констативен протокол № 38/11.06.2024г. съставен във връзка с електронни предписания, отчетени с полумесечно известие за отчетни периоди 1.04.-15.04.2024г. и 16.04.-30.04.2024г. Основанието на жалбата се свързва с разпоредбата на чл. 24 от индивидуалния договор, според който подадените възражения се разглеждат в месечен срок и известието след осъществения контрол подлежи на контрол пред съда по реда на АПК. С това се обосновава правен интерес и с доводи за незаконосъобразност се иска отмяната му. Излагат се съображения по същество като се оспорват причините за отказа от плащане. Съдът с обжалваното определение е оставил подадената жалба без разглеждане. Приел, че отказа не съставлява административен акт, който да бъде обжалван по реда на АПК. Приел, че договорът между страните е административен, съгласно чл. 19а, АПК и чл. 45а, ал. 4 ЗЗО, като жалбоподателят се задължил да отпуска лекарствени продукти, включени в ПЛС по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ и съответно списъка с ЛП, които НЗОК заплаща напълно или частично по реда на Наредба № 10. Приел също така, че споровете по изпълнението им, съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК са подведомствени на административните съдилища. При така цитираните разпоредби е приел, че оспорения протокол не е административен акт, а е налице спор по исков ред относно изпълнението на административен договор, а не издаване и оспорване на индивидуален административен акт. Определението е правилно. Безспорно между страните е сключен административен договор по смисъла на чл. 19а от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 17 от ЗЗО условията и редът за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели между директора на РОК и притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти се съгласуват от 9 представители на НЗОК и 9 представители на Българския фармацевтичен съюз, определени съответно от надзорния съвет на НЗОК и управителния съвет на БФС. Условията и редът за сключване на индивидуални договори съдържат условията, на които следва да отговарят търговците и реда за сключване на договори с тях, правата и задълженията на страните, условията и реда за извършване на дейностите, критерии за качество и достъпност, цени, методика за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК в отдалечени, труднодостъпни райони, документация и отчетност, задълженията на страните по информационно осигуряване, видове санкции при нарушаване на договорите и реда за налагането им. В чл. 45, ал. 18 ЗЗО се посочва, че Условията е редът по ал.17 се обнародват в ДВ от управителя на НЗОК. В чл. 45а се посочва, че Административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 за лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 ЗЛПХМ се сключва, изменя и прекратява в съответствие с условията по чл. 45, ал. 17 ЗЗО. Видно от цитираната уредба, се предвижда създаване на условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, като в съдържанието на делегацията по чл. 45, ал. 17 ЗЗО се включва и проверка по изпълнението и налагане на санкции на изпълнителя. Такава уредба се съдържа в глава седма от Условията като в чл. 46 от тях се предвижда, че подлежат на съдебно оспорване по реда на АПК. В условията обаче, в "Условия, ред и срокове за отчитане и плащане" в чл. 28 -30 е предвидено при отчитане и подаване на информация за заплащане в електронен вид, при отказ от заплащане от страна на РЗОК, да се подава възражение от изпълнителя но договора, което възражение се разглежда в едномесечен срок - чл. 30, ал. 2 само след контрол, За резултата от контрола, одобрение или неодобрение се изпраща по електронен път известие до изпълнителя, което известие съгласно чл. 30, ал. 3 от Условията подлежи на контрол пред съда по реда на АПК. Така предвидената процедура за издаване на административен акт, и оспорването му пред съд по реда на АПК не се съдържа в делегацията за съдържанието на Условията по чл. 45, ал. 17 от ЗЗО. Поради това Условията не могат да съдържат правила за издаване на административен акт, който да подлежи на оспорване пред съд по реда на АПК. На по малко основание, по същата причина и индивидуалните договори, които се подчиняват и съдържат в клаузите си правилата на Условията могат да съдържат правила за издаване на индивидуален административен акт и редът за оспорването му. Определението в чл. 21 АПК посочва, че индивидуален административен акт е изрично волеизявление на административен орган или друг овластен със закон орган да издава такива актове. Създаването на Условията от представители на НЗОК и Български фармацевтичен съюз е по силата на 45, ал. 17 от ЗЗО и делегацията на закона е за създаване на правила контрол, установяване на нарушения и налагане на санкции, но не и за издаване на административни актове по отчитането, заплащане и споровете по административните договори. Поради това, при спор по изпълнението на административните договори, както е в конкретния случай са приложими общите правила за разглеждане на спорове по административни договори чрез искови производства - чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК. Предвид изложеното определението на съда е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение