Определение № 50405 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1374/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 168 от 10.02.2022 г. по в. гр. д. № 2132/2021 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 263212 от 19.05.2021 г. по гр. д. № 9389/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, I - 21 състав, с което е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за вреди, твърдяни като настъпили вследствие от бездействие по пр. пр. № 12633/2016 г. на ВКП, ведно със законната лихва от 15.05.2019 г. до окончателното плащане.

Въззивният съд е приел, че Е. Д. М. е претендирал обезщетение за причинените му неимуществени вреди от противоправно бездействие на ответника Прокуратура на Република България /ПРБ/ да извърши действия в кръга на своите правомощия по подадения от ищеца сигнал за извършени противоправни деяния от лицето Н. Ц. Г.. Производството по образуваната прокурорска преписка № 12633/2016 г. по описа на ВКП било прекратено. Според ищеца противоправното бездействие на ответника се е изразило в прекратяване на производството по сигнала, без да бъдат неизвършени действия по разследване, неназначаването на служебен адвокат на ищеца, неизвършване на разпит пред съдия, неназначаване на разследващ орган.

Прието е, че доколкото твърдяното бездействие на ответника не е в обхвата на хипотезите, уредени в ЗОДОВ, предявеният иск следва да бъде разгледан по общия исков ред – чл.49 ЗЗД, вр. чл. 7 от КРБ. Отговорността на държавата е обективна, има гаранционнообезпечителен характер и се реализира без оглед на обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица. Съответният орган, към който принадлежат длъжностните лица, причинили увреждането, е надлежен ответник в това производство, в качеството на процесуален субституент на държавата. В конкретният случай ищецът претендира претърпени вреди от противоправно бездействие на органите на Прокуратурата на РБ, поради което същата е надлежен ответник в производството.

От фактическа страна е прието следното:

Първоначалната прокурорска преписка № 17832/2016 г. на СГП е била образувана по жалба/искане вх. № 328600-53233/20.09.2016 г. на Е. Д. М., с което той съобщава за извършени и организирани от лицето Н. Ц. Г. убийства на И. Р. „О.“, Й. Ц. „Д.“, Ч. „Д.“ от „Н.“ и г-н П. от [населено място], както и отвличане на В. С.. Е. М. е поискал да даде показания и да посочи личния състав на ръководената от Н. Г. организирана престъпна група /ОПГ/, която твърди, че в периода от 1990 г. до 2013 г. е съществувала и се е занимавала с убийства, както и да даде показания за осъществено прикриване на тази ОПГ от полицай от МВР – ГДНП.

Жалбата е постъпила в регистратурата на ГД „НП“ на МВР, препратена по компетентност на СГП с писмо рег. № 32860060470/02.11.2016 г. Преди това е изготвена докладна записка рег. № 3286р-41547/25.10.2016 г., адресирана до началника на сектор ППЛ ОКП ГДНП. От нея се установява, че по така подадения сигнал е била извършена проверка, в хода на която е установено, че соченото от Е. М. лице Н. Ц. Г. е защитен свидетел по НОХД, водено в Специализирания наказателен съд, по което Е. М. е подсъдим. Проведена е среща с Е. М., на която му е дадена възможност да изложи писмено информацията, с която разполага във връзка със споменатите от него престъпления на Н. Г.. Дадените от него данни били проверени, като се установило, че посочените от него лица не могат да бъдат установени или са мъртви. Също така било установено, че Е. М. е подавал многократно сигнали със същото съдържание, които са били вече проверявани, но изложените от М. факти не били потвърдени, нито били събрани други доказателства за твърдяната от него ОПГ, ръководена от Н. Г.. По всяко едно от посочените от Е. М. отделни престъпления е образувано вече досъдебно производство и се извършва разследване.

Прокурорската преписка е изпратена от СГП по компетентност на Специализираната прокуратура с придружително писмо от 21.11.2016 г., на основание чл. 411а от НПК.

От Специализирана прокуратура е издадено постановление от 30.11.2016 г. за отказ за приемане по компетентност и връщане на материалите по преписката, като същото е мотивирано с обстоятелствата, че на 24.06.2013 г. е образувано досъдебно производство № 78/2013 г. по описа на ГД „НП“, срещу неизвестни извършители за това, че за времето от 2006 г. до 2013 г. на територията на РБ са участвали в ОПГ, в което производство са обединени няколко отделни досъдебни производства. В хода на разследването са повдигнати обвинения срещу 16 лица, в това число и срещу Е. Д. М.. С постановление на прокурор от СП на основание §16 от ЗИДЗМВР, в сила от 23.02.2015 г., довършването и приключването на разследването по това производство е превъзложено на разследващ полицай към ГД“БОП“-МВР, където материалите са заведени под № 4/2015 г. С постановление на прокурор от СП от 30.11.2015 г. наказателното производство по ДП № 4/2015 г. е частично прекратено срещу двама от обвиняемите и от досъдебното производство са отделени материалите, касаещи деянията, които не се явяват вторична престъпна дейност на разследваната ОПГ, в това число и визираните в сигнала на М. деяния. След приключване на разследването в Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт срещу 12 лица, в това число срещу Е. Д. М.. Деянията, за които съобщава М. в жалбата си, не попадат в обхвата на престъпната дейност на разследваната от Специализираната прокуратура ОПГ и не са предмет на вече внесените в СпНС обвинения. За всяко от споменатите от М. деяния са налице вече образувани други отделни досъдебни производства, поради което не са налице предпоставките за приемането на материалите по компетентност от СП, и същите се връщат на СГП.

След връщане на преписката на СГП от наблюдаващия прокурор с постановление от 06.12.2016 г. е повдигнат спор за подсъдност между СГП и СП и преписката е изпратена за разрешаването му на ВКП. В мотивите на постановлението наблюдаващият прокурор е изложил съображения, че по преписката са налице данни за създаване, ръководство и участие на Н. Г. в ОПГ, макар че те са непълни. Сочи се необходимост от извършване на допълнителна проверка, която следва да бъде разпоредена от СП по компетентност.

С постановление от 22.12.2016 г. на ВКП по преписка № 12633/2016 г. се определя СГП като компетентна прокуратура да осъществява ръководството и надзора по преписка № 17832/2016 г. Не е споделен изводът на наблюдаващия прокурор от СГП за наличието на достатъчно данни за организирана престъпна дейност, която е от компетентността на СП. В мотивите се дават указания, че такава допълнителна проверка за изясняването на участието или не на Г. в посочените от М. инкриминирани деяния следва да се извърши по образуваните вече досъдебни производства с цел събирането на годни доказателства за участието или не на Г. в инкриминираните деяния, както и дали тези деяния са извършени по поръчение или в изпълнение на решение на ОПГ, но извършването на тази проверка е от компетентността на СГП, тъй като същата е компетентна да осъществява ръководството и контрола върху разследването на по-голямата част от инкриминираните деяния, посочени от М..

След връщането на преписката на СГП с постановление от 29.12.2016 г. по пр. пр. 17832/2016 г. по описа на СГП, с лаконични мотиви е постановен отказ да се образува наказателно производство, като е прието, че с оглед резултата от извършената проверка не са събрани достатъчно данни за извършено от Н. Ц. Г. престъпление от общ характер.

Постановлението е било обжалвано от ищеца пред САП, която с постановление от 22.02.2017 г. по пр. пр. № 470/2017 г. е потвърдила постановлението на СГП, като жалбата на Е. М. е оставена без уважение.

Постановлението на САП е обжалвано от Е. М. пред ВКП. От приложената по делото прокурорска преписка № 12633/2016 г. по описа на ВКП се установява, че същата е образувана по жалба на ищеца с вх. № 14571/17.03.2017 г. /първият лист от която е приложен на л. 10 от преписката, а вторият и третият лист от същата жалба са приложени на л. 6 и л. 7 от преписката/ срещу постановление на АП – София от 22.02.2017 г. по пр. пр. № 470/2017 г. по описа на САП, с което се потвърждава постановление от 29.12.2016 г. по пр. пр. № 17832/2016 г. на СГП, с което е постановен отказ да бъде образувано наказателно производство. В жалбата до ВКП се сочи, че още през декември 2009 г., както и на 18.12.2013 г., били подадени до СГП жалби срещу Н. Ц. Г. /последната с рег. № П1349/18.12.2013 г. по описа на ГДИН – ОСИН София/. Жалбоподателят бил разпознал лицето Н. Ц. Г. на 09.05.2016 г. в сградата на Специализирания наказателен съд, поради което настоява ВКП да се разпореди да се образува досъдебно производство по жалбата му от 2009 г. и от 2013 г., да се разпореди жалбоподателят да бъде разпитан пред съдия, като му бъде назначен служебен защитник, да бъде конституиран като страна в бъдещото досъдебно производство, като прави искане да бъде разпоредено производството да бъде водено от ДАНС, тъй като извършените действия от лицето Н. Ц. Г. се прикривали от Специализирана прокуратура. С постановление от 05.06.2017 г. по пр. пр. № 12633/2016 г. на ВКП е прието, че жалбата на Е. М. е неоснователна и е потвърдено постановлението от 22.02.2017 г. на САП по пр. пр. № 470/2017 г., с което е потвърдено постановлението на СГП от 29.12.2016 г.

Същевременно със същото постановление от 05.06.2017 г. по пр. пр. № 12633/2016 г. на ВКП е констатирано, че в жалбата до ВКП за пръв път жалбоподателят Е. М. заявява обстоятелства, че на 13.12.2009 г. по отношение на него лично са били извършени няколко престъпления от лицето Н. Ц. Г. – въоръжен грабеж, отвличане, изнудване, заплаха с убийство и склоняване към лъжествидетелство срещу А. П., А. П., В. Я. и М. А.. Тъй като така изложените за пръв път в жалбата до ВКП обстоятелства не са били предмет на проверка до момента, с постановлението от 05.06.2017 г. по пр. пр. № 12633/2016 г. на ВКП жалбата на Е. М. се изпраща по компетентност на СГП за извършване на проверка на така заявените твърдения.

С жалба до заместник-главен прокурор на РБ с вх. № 15933/05.02.2018 г. от регистратурата на СГП Е. М. е обжалвал постановлението от 05.06.2017 г. по пр. пр. № 12633/2016 г. на ВКП. В жалбата се настоява да бъде разпоредено да се образува досъдебно производство във връзка с извършените от Н. Г. на 13.12.2009 г. деяния – отвличане, ограбване и изнудване на Е. М. и склоняването му да лъжествидетелства. Твърди се, че извършените спрямо него престъпления от Н. Г. не се разследват, тъй като същият се ползва от СП, АСП и ВКП като основен свидетел по различни дела. Жалбата е изпратена по компетентност на ВКП с придружително писмо изх. № 15933/2017 от 06.02.2018 г.

С доклад от 22.03.2018 г. до Р. А. – прокурор, завеждащ отдел 01 „Специализиран“ във ВКП, жалбата на Е. М. е докладвана на съответния завеждащ отдел на ВКП и ВАП, съгласно т.15 от Указания за осъществяване на инстанционен и служебен контрол в Прокуратурата, утвърдени със заповед № РД-02-28/22.11.2017 г. на главния прокурор на РБ. С доклада се изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърденията на жалбоподателя М. представляват законен повод за образуване на досъдебно производство, но от извършената проверка те не са потвърдени и не са събрани достатъчно данни, поради което липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки за образуване на досъдебно производство. Относно твърденията на М., изложени за пръв път в жалбата до ВКП, че на 13.12.2009 г. бил отвлечен, ограбен, заплашван от Г. и склоняван от него да лъжесвидетелства, те не са били предмет на извършената предварителна проверка и не са били обсъждани от САП, поради което и прокурорът от ВКП не е следвало да се произнася по тях и правилно сигналът е изпратен в СГП по компетентност за извършване на проверка на тези твърдения. По тези съображения е предложено на главния прокурор жалбата на Е. М. да бъде оставена без уважение и същият да бъде уведомен за липсата на основания за ревизиране на постановения от ВКП акт. След запознаване с преписката главният прокурор е съгласувал становището на прокурора, завеждащ отдел 01 „Специализиран“ на ВКП, и на 29.03.2018 г. е изпратено писмо от ВКП до жалбоподателя Е. М., с което същият е уведомен, че жалбата му е оставена без уважение.

При тези данни въззивният съд е приел, че не се установява твърдяното от ищеца бездействие на ответната Прокуратура на РБ. Относно изложените от ищеца Е. М. твърдения в жалба/искане вх. № 328600-53233/20.09.2016 г. от докладна записка рег. № 3286р-41547/25.10.2016 г. се установява, че вече са били образувани досъдебни производства във връзка с посочените от него инкриминирани деяния, както и че проверка по сигнала на М. е била извършена, като при проверката е било установено, че сигнали със същото съдържание са били подадени по-рано от М. и по тях са били образувани 3 различни преписки от 2014 г., по които вече са били осъществени действия по разследване, но информацията от сигнала на М. не е била потвърдена.

Прието е, че ново досъдебно производство за същите инкриминирани деяния не е било необходимо и допустимо, поради което не е налице бездействие на ответника да стори това. Действията по проверка и разследване на подадените от ищеца данни е следвало да се осъществи по съответните образувани вече досъдебни производства и такива действия са били извършени още през 2014 г. по подадени от ищеца идентични по съдържание сигнали, но подадената от М. информация за съпричастност на лицето Н. Ц. Г. към посочените деяния не е потвърдена. Не е налице твърдяното бездействие на ответника за разследване на извършените от Н. Ц. Г. деяния на 13.12.2009 г. – отвличане, ограбване и изнудване на Е. М. и склоняването му да лъжесвидетелства. Посочените деяния за пръв път са били изложени от М. в жалбата му до ВКП с вх. № 14571/17.03.2017 г. и с постановлението на ВКП от 05.06.2017 г. по пр. пр. № 12633/2016 г. на ВКП са дадени указания на компетентната СГП да се извърши предварителна проверка по сочените от Е. М. обстоятелства, като не се установява впоследствие да е бил постановяван отказ да се образува досъдебно производство във връзка с тези обстоятелства или образувано такова досъдебно производство да е било прекратявано.

Прието е, че като не се установява по несъмнен начин наличието на твърдяното от ищеца увреждащо деяние – бездействие на длъжностни лица от състава на ответната ПРБ да извършат дължими действия съобразно своята компетентност, не следва да се обсъжда дали твърдяното деяние би било противоправно и доколко то би било в причинна връзка с претърпените от ищеца вреди. При липса на един от кумулативно изискуемите елементи от състава на непозволеното увреждане, не е налице основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника на основание чл. 49 от ЗЗД за твърдените от ищеца неимуществени вреди, поради което и настъпването им също не следва да се обсъжда, като ирелевантно.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Е. М..

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК по следните въпроси:

1. Докладна записка от полицейски служител представлява ли годно доказателствено средство за установяване в гражданския процес наличието на водени досъдебни производства.

2. Длъжен ли е прокурорът по чл.145, ал.1 ЗСВ да разпореди извършване проверка по депозирания до него сигнал за извършени престъпления от общ характер за правилната му преценка налице ли са достатъчно данни за стартирането на досъдебното производство;

3. Разпореждането за извършване на такава проверка право на прокурора ли е или негово задължение като част от възложените му със закона правомощия.

Ответникът в производството Прокуратура на Република България оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по парична претенция с цена над 5000 лв., което подлежи на касационен контрол, съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

По предявения иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД гражданският съд проверява единствено дали Прокуратурата на Република България е извършила предписаните в закона действия по подаденото от Е. Д. М. съобщение вх. № 328600-53233/20.09.2016 г. за извършени престъпления от лицето Н. Ц. Г. и дали от евентуалното бездействие на Прокуратурата са произлезли неимуществени вреди за ищеца.

Дължимите от Прокуратурата процесуални действия са регламентирани в НПК. Така в чл.207 НПК е посочено, че досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Разпоредбата на чл.208 НПК сочи, че един от законните поводи за започване на разследване е съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление. Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство според 211 НПК са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. За да извърши преценка дали са налице достатъчно данни за извършено престъпление прокурорът разполага с правомощията по чл.145, ал.1 ЗСВ. Той може да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали, лично да извършва проверки, както и да възлага такива проверки на съответните органи, както и да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи. Прокурорът разполага с правомощието да откаже да образува досъдебно производство – чл.213 НПК, като постановлението му подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура.

Тази правна уредба не се нуждае от тълкуване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по повод настоящото дело с цел установяване на точно прилагане на закона и развитие на правото.

Макар въпрос № 1 в изложението към касационната жалба да е формулиран по-общо, той всъщност е за това какво е доказателственото значение в настоящия процес на докладна записка рег. № 3286р-41547/25.10.2016 г. Въпросът е продиктуван от виждането на жалбоподателя, че с този документ се установява единствено наличието на други досъдебни производства по подадени от него предходни сигнали до Прокуратурата с идентично съдържание като това на жалба/искане вх.№328600-53233/20.09.2016 г. В действителност докладната записка има различно правно значение и не следва да се разглежда като удостоверителен документ. Доколкото сигналът за извършено престъпление е бил подаден не в СГП, а в регистратурата на ГД „НП“ на МВР, в полицията е извършена предварителна проверка по този сигнал, която има значението на проверка по чл.145, ал.1, т.3 ЗСВ, макар тя да не е възложена от прокурора, а да предхожда такова възлагане. При тази проверка не само е констатирано, че писмени сведения от Е. М. с идентично съдържание са постъпвали нееднократно в ГДНП /вх. № Я-53387/2014 г.; вх. № 119380/-1592/2014 г. и вх. № 119382-92/2014 и др./, но са събрани и други данни от информационните масиви на МВР за 5 престъпления, посочени и от Е. М., както и данни за проведена с него среща в ЦСЗ и снемане на писмени обяснения от него във връзка със сигнала, както и допълнителни разследвания във връзка с тези обяснения. Тази докладна записка е била изпратена в СГП и е част от прокурорската преписка, образувана по повод подадения от Е. М. сигнал за престъпления. От това съдържание на докладната записка и определянето ѝ като документ по чл.145, ал.1, т.3 ЗСВ следва и доказателственото ѝ значение за гражданския процес по настоящото дело. От нея може да се направи единствено извод, че по подадения от Е. М. сигнал за престъпления вх. № 328600-53233/20.09.2016 г., по който е образувана прокурорска преписка № 17832/2016 г. на СГП, е била извършена проверка за това дали са налице достатъчно данни за извършени престъпления и дали са налице условията на закона за образуване на нови досъдебни производства за същите престъпления. Тази проверка се допълва и от данните, съдържащи се в постановлението на Специализирана прокуратура от 30.11.2016 г. Като стеснява съдържанието на докладната записка само до съдържащи се в нея данни за водени досъдебни производства и като пренебрегва същинското значение на този документ, въпрос № 1 в изложението към касационната жалба не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, а отделно от това не е налице и условието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.

По другите два въпроса № 2 и № 3 също не е налице условието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. От изложените по-горе разсъждения за правното значение на докладна записка рег. № 3286р-41547/25.10.2016 г. като проверка по смисъла на чл.145, ал.1, т.3 ЗСВ следва, че в конкретния случай прокурорът още при образуването на прокурорската преписка е разполагал с необходимата информация в съответствие със служебните му задължения и е взел обоснована преценка по 211 НПК, която е довела до постановлението по чл.213 НПК за отказ да се образува досъдебно производство. Тази преценка на СГП е преминала инстанционен контрол от Прокуратурата и е влязла в сила. Преценката не подлежи на съдебен контрол – нито от наказателен, нито от граждански съд. Изброените по-горе разпоредби са ясни, не се нуждаят от тълкуване по повод настоящото дело с цел точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което свързаните с тях въпроси № 1 и № 2 от изложението към касационната жалба не могат да доведат до допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

И на последно място – обжалваното решение не е и очевидно неправилно, тъй като от неговия прочит не се установява грубо нарушение на закона или на правилата на формалната логика.

При този изход на делото в касационната инстанция на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,