Определение № 50163 от 24.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 502/2022 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Молителят адв. Е. Е. П. иска присъждане на възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗАдв, като лице, осъществило процесуално представителство на ответниците по касационната жалба Е. А. К. и И. И. Х.. Моли да се допълни определението по делото, като й се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВКС. Ответниците по разглежданата молба, Е. Е. К. и Ц. М. М. чрез адв. В. В. оспорват искането. Считат, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат П., защото представляваните от нея лица не са материално затруднени и не били близки приятели. Отношенията били, че адвокат П. била наета да работи от С. С., майка на детето на И. Х.. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Определението по настоящето дело, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. Е. К. и Ц. М. М., е постановено на 21.02.2023 г. Молбата е подадена на 07.03.2023 г. Следователно е в предвидения в чл. 248 от ГПК срок и е допустима. С определението от 21.02.2023 г., настоящият съдебен състав е приел, че касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК. Определението, с което е приета за недопустима касационната жалба е влязло в законна сила, като необжалвано, съобщено на 28.02.2023 г. на касаторите. Липсва постъпила частна жалба срещу това определение. Определението, с което е приета за недопустима касационната жалба, е постановено в производство по подадена касационна жалба от Е. Е. К. и Ц. М. М. и осъществена защита от Е. К. и И. Х., на основание чл. 287 от ГПК. Следователно молителите са осъществили защитата си в производството преди неговото прекратяване. При прекратяване на производството на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски. Ответниците Е. К. и И. Х. са представлявани в процеса от адв. Е. Е. П. при депозиране на подадения от тях отговор, на основание чл. 287 от ГПК. Видно от представените с отговора на касационната жалба договори за правна защита и съдействие от 07.03.2022 г., адв. Е. П. е предоставила правна помощ на Е. А. К. и И. И. Х., чрез осъществяване на процесуално представителство при подаване на касационна жалба срещу решение № 54 от 25.01.202 г. по т.д. 840/21 г., САС, 15 състав, на основание чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв. Предвид посоченото основание в договора за правна защита и съдействие, между ответниците и техния довереник, настоящият съдебен състав намира, че се дължат разноски на адвоката, осъществил процесуално представителство чрез подадения отговор на касационната жалба. В хипотезата на чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв, при посочване, че представлявания и адвоката са близки, това обстоятелство не подлежи на проверка. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски, като при осъществено безплатно процесуално представителство, с оглед изхода на спора, адвокатското възнаграждение се дължи на осъществилия защитата адвокат. Установено е по делото, че цената на иска е 5 000 лв. На основание чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следващото се адвокатско възнаграждение за подаден отговор на касационната жалба е в размер на 500 лв. Следователно осъществилият правна защита адвокат има право на разноски в посочения размер. По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Р България