Определение № 90 от 24.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 644/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. П. Г. и К. П. Г. против определение № 486 от 11.10.2010 г. по ч.гр.д. № 492/2010 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. Изложени са съображения за незаконосъобразност на определението. Ответницата по частната жалба Н. П. П. изразява становище в писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение ВКС, състав на ІІІ г.о., е върнал частната жалба на С. Г. и К. Г. против определение № 839 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 3402/2008 г. на ВКС, ІV г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решението от 04.03.2008 г. по гр.д. № 2060/2007 г. на С. градски съд относно допускането на делба на магазин по подадената от тях жалба, и е прекратил производството по ч.гр.д. № 492/2010 г. Приел е, че постановеното по реда определение по реда на чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване, поради което частната жалба срещу същото е недопустима. Определението е законосъобразно. За постановеното по чл. 288 ГПК определение в разпоредбата не е предвидено обжалване за разлика от чл. 286 ал. 2 ГПК, съгласно която подлежи на обжалване разпореждането за връщане на касационна жалба в хипотезите по ал. 1 т.1-3. Определението по чл.288 ГПК не попада в категорията на преграждащите по-нататъшното развитие на делото определения по чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК и подлежащи на обжалване. Достъпът до касационно обжалване е предоставен на преценка на касационната инстанция, която се извършва въз основа на критериите по чл. 280 ал. 1 ГПК. В подкрепа на извода за необжалваемост на определението по чл. 288 ГПК е и разпоредбата на чл. 296 ГПК, съгласно т.3 на която в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната до разглеждане или не е уважена, т.е. и в двете хипотези ВКС постановява окончателен съдебен акт от значение за влизане в сила на обжалваното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение