Определение № 1324 от 13.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 334/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на “БАЛЕНК ХОЛДИНГС Инк.”, дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно законите на Британските Вирджински острови, против решение № 150/28.10.2022 г. по в.т.д. № 163/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 8/30.03.2022 г. по т.д. № 195/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от “БАЛЕНК ХОЛДИНГС Инк.” против “АТЛЕТИК” ЕООД, ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 1 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на нищожност на вписвания № 20180830110403, № 20180830110708 и № 20180830110841, направени по партидата на “АТЛЕТИК” ЕООД, както и искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – изключването на съдружника “БАЛЕНК ХОЛДИНГС Инк.” посредством вписвания № 20180830110403, № 20180830110708 и № 20180830110841, направени по партидата на “АТЛЕТИК” ЕООД. С касационната жалба са въведени оплаквания по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че вписвания № 20180830110403 и № 20180830110841 са извършени по заявление с вх. № 20180601111131, към което са приложени протокол от заседание на едноличния собственик на капитала на “АТЛЕТИК” ЕООД от 28.05.2018 г. и учредителен акт на дружеството от 28.05.2018 г., за които въз основа на съдебно-техническата експертиза се установява, че не са подписани собственоръчно от директорите на “МоскКъмършъл Инк.” и са неистински. Твърди се, че поради това горепосочените две вписвания са извършени въз основа на обстоятелства, които са несъществуващи по предоставените в рамките на регистърното производство неистински (неавтентични) документи. Твърди се, че неправилно въззивният съд, за да отхвърли исковете, се позовава за вписването на приложените документи към последващо заявление с вх. № 20180613154336, въз основа на което не са извършени горецитираните две вписвания, който извод касаторът счита, че противоречи на правилата за разглеждане на заявленията по чл. 19 и чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, според които регистърното производство следва да бъде решавано само и единствено въз основа на документите, представени със съответното заявление. Твърди се, че възможността заявителят да се ползва от предходно депозирани документи е изключение от общия ред и е ограничена до подаване на ново заявление при вече постановен отказ съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, която норма не може да се тълкува разширително. Твърди се, че неправилно са отхвърлени от въззивния съд исковете за прогласяване на нищожност на вписвания № 20180830110708 и № 20180830110841, като не е съобразено, че са отразени като вписани обстоятелства, които вече са били вписани в регистъра с предходно заявление, поради което те са нищожни. Твърди се, че вписвания №№ 20180830110708 и № 20180830110841 съществуват само като отбелязване в раздел “подадени документи” по делото на ответното дружество, но не са отразени в обстоятелствата в раздел “Общ статус”, където промените предмет на делото – изключването на съдружника и заличаването му от търговския регистър, вече са били вписани с вписване № 20180830110403. Твърди се, че вписвания №№ 20180830110708 и № 20180830110841 са незаконосъобразни, тъй като са извършени в нарушение на императивните разпоредби на чл. 22, ал. 1 вр. с чл. 21, т. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като представляват вписване на обстоятелства, които са били вече вписани в регистъра, и поради това е налице нищожност на същите. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като е поставен следния правен въпрос: “Допустимо ли е съдът при разглеждане на иск по чл. 29, ал. 1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ вр. с чл. 124, ал. 4, изр. 2 вр. с чл. 365, т. 3 от ГПК за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство, да се позовава на документи, приложени към заявление, различно от заявлението, по което е извършено вписването на обстоятелствата, за които се твърди, че са несъществуващи, предвид разпоредбите на чл. 19 и чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, където са изведени правилата относно разглеждането на заявленията пред ТРРЮЛНЦ и тяхната проверка от длъжностните лица по регистрацията, както и чл. 26, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, където е предвидена възможност за ползване на документи, приложени към друго заявление?”. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК поради “очевидна неправилност”, като се сочи, че в същото не били съобразени разпоредбите на чл. 19, чл. 21 и чл. 26, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ по исковете за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, както и не са съобразени правилата на чл. 21, т. 2 вр. с чл. 22, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ по исковете за установяване нищожността на две от атакуваните вписвания. Ответникът по касационната жалба “АТЛЕТИК” ЕООД възразява по основателността на искането за достъп до касация и оспорва подадената жалба като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 от ГПК, намира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК. В случая въззивният съд, за да потвърди решението на първоинстанционния съд, е приел, че вписване № 20180830110403, отразено в група “Основни обстоятелства” по партидата на ответното дружество, както и вписвания № 20180830110708 и № 20180830110841, отразени само в раздел “Дело”, са извършени въз основа на акт на съда на основание чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ. Приел е, че с тях не е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство, нито е налице допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност - вписаното обстоятелство по изключване на съдружника ищец, е подлежащо на вписване и съдебните решения по реда на чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ са постановени от надлежен съдебен състав и в пределите на правораздавателната власт на съда, поради което е направен изводът, че същите не са нищожни по смисъла на чл. 29, ал. 1, предл. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Касателно наведените във въззивната жалба доводи относно нарушение на чл. 21, т. 2 вр. с чл. 22, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, че са отразени като “вписани” обстоятелства с вписване № 20180830110708 и вписване № 20180830110841, които не подлежат на повторно вписване в търговския регистър, тъй като тези обстоятелства вече са били вписани в регистъра с вписване № 20180830110403, въззивният съд е приел, че макар това да не е въведено в исковата молба, а едва в писмената защита пред първоинстанционния съд, то с оглед проверката на длъжностното лице по регистрацията (чл. 21, т. 2 от ЗТРРЮЛНЦ) и доколкото тези обстоятелства не са отразени в група “Основни обстоятелства” по партидата на ответното дружество по смисъла на чл. 67, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а само в “Дело”, и са извършени в изпълнение на влезли в сила решения по чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, претендираният порок – нищожност, е неоснователен. Приел е, че в случая ищецът не твърди липсващо (невзето) решение на ОС от 28.05.2018 г. на ответното дружество за изключването му като съдружник, което е послужило като основание за вписване на това обстоятелство в търговския регистър по партидата на ответното дружество, нито твърди неговата нищожност на това основание, нито е предявен иск за установяване нищожност на горепосоченото решение на общото събрание, а правните последици на изключването на съдружник в ООД настъпват с приемането от ОС на решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 4 от ТЗ, от което е направен изводът, че вписаното в търговския регистър обстоятелство за изключването му като съдружник не е несъществуващо. Въззивният съд е приел също, че макар протоколът на едноличния собственик на капитала и учредителният акт от 28.05.2018 г., приложени към първото заявление с вх. № 20180601111131, да са неавтентични документи, не е налице вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, тъй като не се касае за липсващи решения, а за взети такива към момента на подаване на първото заявление и към дата на вписването – 30.08.2018 г., и същите са израз на формирана и изявена воля на едноличния собственик на капитала, обективирана в истински документи – протокол и учредителен акт от 28.05.2018 г., подписани на хартиен носител, представени към заявление № 20180613154336. Приел е, че поради това не е налице вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, респективно не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от касатора правен въпрос, касаещ възможността за използване на документи от друго заявление в регистърното производство пред Търговския регистър, отговаря на общия селективен критерий по чл.280, ал. 1 от ГПК, доколкото е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Доводите обаче за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК - от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, са неоснователни. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е посочена от касатора конкретна непълна, неясна или противоречива правна норма, което да налага да се създаде съдебна практика по прилагането й, съгласно разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая не се обоснове необходимост да се извлича смисъла на неясна или противоречива разпоредба, нито да се отстранява непълнота на нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото, като се има предвид и изричната разпоредба на чл. 94, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, предвиждаща възможност при подаване на новото заявление заявителят да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ. Поради горното по така поставения правен въпрос не е налице соченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Доводите на касатора, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, са неоснователни. Такъв би бил въззивен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логика. Такива основания не се твърдят от касатора, а доводите му касаят съществото на спора и не обосновават наличие за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал.2, предл. 3 от ГПК. Поради горното не е налице и това сочено от касатора основание за допускане на касационен контрол. По изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 1 и съответно предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване нищожност на вписването и за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – изключването на съдружника “БАЛЕНК ХОЛДИНГС Инк.”, извършено с вписване № 20180830110403 по партидата на “АТЛЕТИК” ЕООД. Настоящият състав намира обаче, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за установяване нищожност на вписването и за установяване вписване на несъществуващо вписаното обстоятелство – изключването на съдружника “БАЛЕНК ХОЛДИНГС Инк.”, посредством вписвания № 20180830110708 и № 20180830110841, с оглед преценка за наличието на правен интерес у ищеца за предявяването и поддържането на отрицателните установителни искове по чл. 29, ал. 1, предл. 1 и съответно предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, което представлява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно на всеки етап от развитие на делото. Държавна такса за разглеждане на касационната жалба в тази част се дължи от касатора, за което следва да му бъдат дадени указания. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,