Определение № 50002 от 17.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2626/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, подадена чрез държ. инспектор – Д. С., срещу въззивно решение № 45/31.03.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 564/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260074/21.07.2021 г., постановено по гр. д. № 2535/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частите, с които са отхвърлени предявените от КПКОНПИ искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано в решението, от П. Т. Д. и в тежест на Комисията са поставени деловодните разноски.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Към жалбата е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Кое имущество се включва в съдържанието на понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ?“; 2/ „Кое имущество участва при формиране на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ?“; 3/ „относно имуществото, което не е налично в патримониума на лицето в края на проверявания период по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ“. Касаторът твърди, че по тези въпроси са формирани две становища на ВКС, като се позовава на приетото в решение № 29/12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2019 г. на III г.о. и решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV г.о. (по първия въпрос), решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на IV г.о. и решение № 29/12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2019 г. на III г.о. (по втория въпрос), решение № 29/12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2019 г. на III г.о., решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV г.о. и решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на III г.о. (по третия въпрос). Жалбоподателят поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като излага твърдения, че произнасянето на касационната инстанция е от значение за правилното прилагане на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество.

Ответникът – П. Т. Д., в представен писмен отговор чрез процесуалния представител адв. И. А., взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.

С молба вх.№503811 от 12.09.2023г. /пощ. клеймо – 11.09.2023г./ Касаторът КПКОНПИ, чрез процесуалния си представител Д. С., заявява на основание чл.233 ГПК частичен отказ от иска и желание за прекратяване на производството по отношение на тази част от претенцията в общ размер на 463014,41лв. и по-конкретно:

От П. Т. Д.. ЕГН [ЕГН]. на основание чл. 63. ал. 2. т. 1. във връзка чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.):

• Сумата в размер на 3,50 евро, равняващи се на 6,85 лв., представляваща постъпила сума чрез трансфер от сметка № *. *. ** по разплащателна сметка в евро № *. *. ** , открита на 17.06.2011 г. и закрита на 15.07.2011 г. в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр П. Т. Д., ЕГН [ЕГН].

• Сумата в размер на 4 329,75 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по основна модулна сметка в лева № *. *. ** , открита на 17.06.2011 г. в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр П. Т. Д., ЕГН [ЕГН].

• Сумата в размер на 40 053,04 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени погасителни вноски по основна модулна сметка в лева № *. *. ** , открита на 17.06.2011 г. в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр П. Т. Д., ЕГН [ЕГН].

• Сумата в размер на 3 850 лв., представляваща непреобразуваната част от постъпили суми от третото лице С. З. по основна модулна сметка в лева № *. *. ** , открита на 17.06.2011 г. в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр П. Т. Д., ЕГН [ЕГН].

• Сумата в размер на 108,18 лв., представляваща преобразуваните суми чрез трансфер от сметка № *. *. ** , от сметка № *. *. ** и от сметка № *. *. ** по основна модулна сметка в лева № *. *. ** , открита на 17.06.2011 г. в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр П. Т. Д., ЕГН [ЕГН].

• Сумата в размер на 14 097,77 евро, равняващи се на 27 572,84 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по многофакторен спестовен влог в евро № *. *. ** , открит на 10.03.2014 г. и закрит на 22.03.2017 г. в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр П. Т. Д., ЕГН [ЕГН].

• Сумата в размер на 7,66 евро, равняващи се на 15 лв., представляваща постъпила сума чрез трансфер от сметка № *. *. ** по многофакторен спестовен влог в евро № *. *. ** , открит на 10.03.2014 г. и закрит на 22.03.2017 г. в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр П. Т. Д., ЕГН [ЕГН].

• Сумата в размер на 296,16 лв., представляваща преобразуваните суми чрез трансфер от сметка № *. *. ** и от сметка № *. *. ** , послужили за погасяване на задължения по погасителна сметка в лева № *. *. ** , открита на 27.01.2015 г. и закрита на 22.03.2017 г. в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр П. Т. Д., ЕГН [ЕГН].

• Сумата в размер на 878,77 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени погасителни вноски по погасителна сметка в лева № *. *. ** , открита на 06.12.2012 г. и закрита на 22.03.2017 г. в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр П. Т. Д., ЕГН [ЕГН].

• Сумата в размер на 4 948,22 лв., представляваща постъпили суми чрез трансфер от сметка № *. *. ** и от сметка № *. *. ** по погасителна сметка в лева № *. *. ** , открита на 06.12.2012 г. и закрита на 22.03.2017 г. в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр П. Т. Д., ЕГН [ЕГН].

• Сумата в размер на 970 лв., представляваща извършени погасителни вноски по разплащателна сметка в лева № ****, открита на 18.01.2017 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, е титуляр П. Т. Д., ЕГН [ЕГН].

• Сумата в размер на 66 840,92 лв., представляваща извършени погасителни вноски след 19.11.2008 г. по банкова сметка в лева № *. *. ** , открита на 28.12.2004 г. и закрита на 03.09.2015 г. в „Обединена българска банка“ АД, е титуляр П. Т. Д., ЕГН [ЕГН].

• Сумата в размер на 92,87 лв., представляваща извършени погасителни вноски по кредитна сметка в лева № *. *. ** , открита на 24.10.2011 г. в „А. Банк България“ АД, е титуляр П. Т. Д., ЕГН [ЕГН].

• Сумата в размер на 63,66 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева № *. *. ** , открита на 09.02.2012 г. и закрита на 25.09.2012 г. в „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, е титуляр П. Т. Д., ЕГН [ЕГН].

• Сумата в размер на 75 663,33 лв ., представляваща извършени и възстановени допълнителни парични вноски в „Авто-Мото Мания“ ООД, ЕИК[ЕИК].

• Сумата в размер на 64 670 лв., представляваща извършени през 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и възстановени допълнителни парични вноски в „Авто-Мото Мания“ ООД, ЕИК[ЕИК].

От П. Т. Д.. ЕГН [ЕГН]. на основание чл. 70. във връзка с чл. 63, ал. 2. т. 1. във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.:

• Сумата в размер на 109 037,54 лв., представляваща сума, послужила за погасяване на кредит по основна модулна сметка в лева № *. *. ** , открита на 17.06.2011 г. в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр П. Т. Д., ЕГН [ЕГН].

От П. Т. Д.. ЕГН [ЕГН], на основание чл. 72. във връзка е чл. 63, ал. 2. т. 1. във връзка чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.:

• Сумата в размер на 114 030,61 лв., представляваща непреобразуваната част от действителната продажна цена към датата на отчуждаване на недвижим имот, придобит е нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № , том , per. № ****, дело № 90 от 21.06.2011 г. /Акт № *, том ., дело № 7996/2011 г. на СВ - Варна/ и отчужден с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № , том *, per. № *, дело № 27 от 19.06.2015 г. /Акт № **, том *., дело № 7564/2015 г. на СВ - Варна/;

• Сумата в размер на 6 550 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил “Мерцедес M. 270 ЦДИ” е peг. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 08.10.2003 г„ рама №*., двигател № ******, придобит с договор от 04.02.2015 г. и отчужден с договор от 10.02.2015 г.

• Сумата в размер на 2 770 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на мотоциклет “Д. Н.” с peг. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 24.10.2007 г„ рама № ., двигател без №, придобит на 16.06.2009 г. и отчужден на 28.06.2011 г.

Сумата в размер на 6 100 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил “Фолксваген Д.” е peг. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 14.08.2007 г„ рама № ., двигател № *., придобит е договор от 02.10.2013 г. и отчужден е договор от 13.11.2013 г.

След частичния отказ КПКОНПИ поддържа следните искове в размер на 118 663,33 лв., както следва:

От П. Т. Д., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка чл. 141 от ЗПКОНПИ:

• ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ****.., с площ от 764 кв.м, по документ и 765 кв.м. - по скица, с номер по предходен план 3544, находящ се в [населено място], район „Приморски“, СО „А. мак“, при граници: ПИ №№ *.., *.., .., .., ... Със Заповед № 72 от 07.03.2017 г. на Кмета на [община] /Акт № , том *., дело № 2382/2017 г. на СВ - Варна/ описаният имот е урегулиран в поземлен имот е идентификатор № ***.., придобит с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № *, том *, peг. № *, дело № 425 от 16.09.2015 г. /Акт № ***, том *., дело № 12118/2015 г. на СВ - Варна/ е пазарна стойност към настоящия момент - 65 000 лв.

• Ремарке за лек автомобил “Елеби ЛБН 1250” е per. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 22.11.2005 г., рама № *., двигател без номер, придобит е договор от 13.12.2016 г., е пазарна стойност към настоящия момент - 1 000 лв.

• Лек автомобил “С. Форту Купе М.” е peг. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 21.01.2015 г., рама № *., двигател № *****, придобит е договор от 15.07.2015 г., е пазарна стойност към настоящия момент - 2 000 лв.

• Лек автомобил “Л. Ровер Рендж Ровер Ивоук” е per. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 08.05.2015 г., рама № ., двигател № ****, придобит на 05.10.2016 г., е пазарна стойност към настоящия момент - 20 000 лв.

• Сумата в размер на 30 663,33 лв., представляваща извършени през 2013 г. и 2014 г. и невъзстановени допълнителни парични вноски в „Авто-Мото Мания“ ООД, ЕИК[ЕИК].

Върховният касационен съд намира, че с направения частичен отказ от иска е валидно десезиран от страната, разполагаща с правото на иск, относно съответната част от претенцията. Според чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото, като съгласието на ответника не се изисква – неговото становище е ирелевантно, тъй като ищецът не може да предяви отново същия иск. Изявлението за отказ е направено от представляващия ищеца, като към молбата е приложено и Решение №784от 05.09.2023г. на КПКОНПИ за десезирането на съда. Поради това следва да се прекрати производството в частта по иска за отнемане на конкретизираното от ищеца имущество на обща стойност 463014,41лв., като съгласно чл. 233, изр. 3 ГПК постановеното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение в тези части следва да се обезсилят.

За прецизност следва да се отбележи следното: Касаторът-ищец, видно от изложеното по-горе, е заявил отказ от иска за - сумата в размер на 75 663,33 лв ., представляваща извършени и възстановени допълнителни парични вноски в „Авто-Мото Мания“ ООД, ЕИК[ЕИК], и за сумата в размер на 64 670 лв ., представляваща извършени през 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и възстановени допълнителни парични вноски в „Авто-Мото Мания“ ООД, ЕИК[ЕИК]. Същевременно е посочил, че поддържа иска за отнемане в полза на държавата на сумата в размер на 30 663,33 лв., представляваща извършени през 2013 г. и 2014 г. и невъзстановени допълнителни парични вноски в „Авто-Мото Мания“ ООД, ЕИК[ЕИК]. Видно от данните по делото с исковата молба и допълнителните уточнения към нея предмет на искането за отнемане е сумата 95333,33лв. – извършени допълнителни парични вноски в „Авто-Мото Мания“ ООД, ЕИК[ЕИК]. Още в първоинстанционното производство е направен от ищеца частичен отказ от иска досежно 19670лв., представляваща допълнителни парични вноски в „Авто-Мото Мания“ ООД, ЕИК[ЕИК]. С протоколно определение от 01.07.2021г. производството в тази част е прекратено и е останало висящо единствено за сумата 75 663,33 лв ., представляваща извършени и възстановени допълнителни парични вноски в „Авто-Мото Мания“ ООД, ЕИК[ЕИК].

Предвид изложеното изявленията на касатора, че прави отказ от иска за сумата в размер на 64 670 лв ., представляваща извършени през 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и възстановени допълнителни парични вноски в „Авто-Мото Мания“ ООД, ЕИК[ЕИК], както и, че поддържа иска за отнемане в полза на държавата на сумата в размер на 30 663,33 лв., представляваща извършени през 2013 г. и 2014 г. и невъзстановени допълнителни парични вноски в „Авто-Мото Мания“ ООД, ЕИК[ЕИК], са извън предмета на настоящото производство.

Отново за пълнота на изложението и за прецизност следва да се отбележи и това, че с протоколно определение от 01.07.2021г. поради заявен частичен отказ от иска е било прекратено производството и в частта на претенциите за отнемане на сумата 2550лв. – равностойност на 51 дружествени дяла от капитала на „Авто-Мото Мания“ ООД, ЕИК[ЕИК], за отнемане на 1/6 ид. част от еднофамилна жилищна сграда, подробно описана в определението, за сумата 19558,30лв. – постъпила сума от третото лице П. Д. по основната модулна сметка в лева № B. 7000 1520 1256 07 в „Уникредит булбанк“; сумата 2560лв.- постъпила сума от третото лице Й. Й. по основната модулна сметка в лева № B. 7000 1520 1256 07 в „Уникредит булбанк“. Със същото определение е допуснато и изменение в размера на исканията за отнемане на пазарната стойност към датата на отчуждаване на МПС – Мерцедес МЛ 270 ЦДИ – от 8000лв. на 6550лв.; пазарната стойност към датата на отчуждаване на МПС – мотоциклет „Д. Н.“ - от 3000лв. на 2770лв. и пазарната стойност към датата на отчуждаване на МПС – лек автомобил Фолксваген Д. – от 8000лв. на 6100лв.

Определението е влязло в сила, като други изменения на първаначалната претенция не са правени от ищеца и не са допускани от съда.

Производството според посоченото от касатора в молба вх.№503811 от 12.09.2023г. /пощ. клеймо – 11.09.2023г./ остава висящо в останалата част на претенцията за отнемане на имущество на обща стойност 118 663,33 лв. В действителност производството остава висящо в частта, с която като краен резултат е отхвърлено искането на касатора за отнемане на имущество на стойност 88000лв., тъй като както бе посочено по-горе в определението претенцията за отнемане на сумата в размер на 30 663,33 лв., представляваща извършени през 2013 г. и 2014 г. и невъзстановени допълнителни парични вноски в „Авто-Мото Мания“ ООД, ЕИК[ЕИК], е извън предмета на настоящото производство.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

Въззивният съд е установил, че са предявени искове с правно основание чл. 153 от ЗПКОНПИ. Констатирал е, че с постановление по ДП № 1433/16 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР [населено място] ответникът П. Т. Д. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено на 28.10.2016 г. престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК /без надлежно разрешително държал високо рискови наркотични вещества/кокаин на обща стойност 2 363, 75 лв./, попадащо в предметния обхват на чл. 108, ал. 1, т. 25 от ЗПКОНПИ. Уведомлението за привличане на П. Т. Д. като обвиняем за посоченото престъпление е постъпило в ТД на КОНПИ [населено място] на 18.07.2017 г. С протокол от 21.07.2017 г. била образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото му. Изтъкнато е, че проверяваният 10 годишен период е от 21.07.2007 г. до 21.07.2017 г. В този период П. Т. Д. е бил в брак с Е. Й. Д. към началото му и до 22.12.2008 г., когато бракът им е прекратен чрез развод с влязло в сила на посочената дата съдебно решение. Установено е като безспорно между страните, че фактическата раздяла между бившите съпрузи е от 02.02.2008 г., както и, че ответникът не е заплащал издръжка на тогава непълнолетните си деца, каквато е осъден да заплаща със съдебното решение. Отбелязано е още, че с решение № 399/27.06.2018 г. КПКОНПИ е образувала производство за отнемане на незаконно придобито имущество, а с решение № 945/07.11.2018 г. е взела решение за внасяне на искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Въззивният състав се е позовал на съдебна практика, обективирана в решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/17 г., ВКС, IV г. о.; решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/17 г., ВКС, III г. о., решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/18 г., ВКС, IV г. о.; решение № 263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/20 г., ВКС, IV г. о., решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/19 г., ВКС, IV г. о. и др., формирана основно по приложението на ЗОПДНПИ /обн. 2012 г., отм. 2018 г. /, като е отчел, че разпоредбите уреждащи материята, са аналогични на тези от приложимия за настоящото производство ЗПКОНПИ, обн. 2018 г. /, съгласно която основната предпоставка за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Констатирано е, че отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото /с дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ / в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение, подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Съдът е приел още, че отнемането е възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. Съобразил е, че съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ доходи, приходи и източници на финансиране са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването, на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването, на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица. Въззивната инстанция е установила също така, че липсва посочването за това, че за доход се считат и всякакви други доходи, приходи и източници от финансиране, но това не означава, че такива са изключени, тъй като изброяването не е изчерпателно. Посочено е, че от текста на разпоредбите следва, че акцентът е поставен върху изискването за законност на доходите, т.е. те да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност. Начинът на получаването на парични средства – в брой, превод по сметка в банка, системи за бързи разплащания и др., е констатирано без значение за това дали същите представляват законен доход. Съдът е намерил, че законността на доходите се определя от основанието за тяхното плащане, съответно за получаването им. Приел е, че на отнемане обаче подлежи имущество – чл. 141 от ЗПКОНПИ, а не доход /доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК/. Посочено е още, че за да е възможно отнемането на някакво имущество, то: 1/ трябва да съществува реално /да е налично/ към момента на приключването на проверката, като част от патримониума на проверяваното или 2/ да е във владение на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ /защото разпорежданията, които са направени в тяхна полза, са непротивопоставими на държавата/, а само 3/ в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно /защото разпореждането е противопоставимо на държавата/, се присъжда паричната равностойност. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска, са придобити имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества. Съобразено е, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142, ал. 2 от ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Въззивният състав е приел, че тези парични средства могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице, но не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Обобщено е, че ако те са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на ищеца е да докаже, какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период. Не е в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в т. ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. Установено е, че в случая разпоредбите на чл. 142, ал. 1 от ЗПКОНПИ, съответно чл. 151 от ЗПКОНПИ, не могат да намерят приложение. Съдът е отчел, че парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи, поради което се отнемат, когато са налице съответните парични знаци. Посочените по-горе разпоредби имат предвид имущества, които са оценими в пари, което дава възможност при невъзможност за отнемането им, те да бъдат заместени с паричната им равностойност, докато парите не могат да бъдат заместени от самите себе си. Освен това е съобразено, че правилото е приложимо в случаите, когато от имуществото на проверяваното лице не може да бъде обособена отделна част, която да подлежи на отнемане, а също така и когато конкретното имущество е налично към датата на предявяване на исковете, но не може да бъде отнето тъй като е било прехвърлено чрез възмездна разпоредителна сделка на трето добросъвестно лице или не е било прехвърляно, но липсва в патримониума на проверяваното лице и тази липса се дължи на причини, за които лицето отговаря. Констатирано е, че ако липсата на имуществото се дължи на обстоятелства, които са от такова естество, че не могат да ангажират отговорността на проверяваното лице, то не може да бъде отнемана паричната равностойност на имуществото.

Въззивният съд е съобразил, че по въпросите: 1/ „Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. З от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?“; 2/ „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“, е образувано т. д. № 4/21 г. на ОСГК на ВКС, по което към онзи момент все още не е постановено решение.

Въззивната инстанция е споделила горепосочената съдебна практика, поради което и при определяне на имуществото на проверяваното лице и свързаните му лица и съответно извършване на икономическия анализ по делото се е съобразила с разрешенията, дадени в нея. По тези съображения въззивният съд не е включил в графата имущество, внесените от ответниците и от трети лица по банковите им сметки през проверявания период парични суми – същите, съгласно заключението на СИЕ от 23.06.2021 г., вариант 1, са посочени, както следва: 1/ вноски по банкови сметки - 11 946, 36 лв. /т. 20/; 2/ извършени погасителни вноски по кредити и кредитни карти – 385 056, 78 лв. /т. 21/; 3/ вноски по сметки от трети лица – до размера от 12 679, 15 лв., твърдян от ищеца /т. 23/, доколкото за останалата сума от 22 118, 30 лв., посочена от в. л., ищецът е приел възраженията на ответника, че частта от нея от 19 558, 30 лв., постъпила на 11.03.2014 г. с основание „покупка на кола“ от П. Б. Г., само е преминала през сметката на ответника, защото съгласно показанията на разпитания пред ВОС свидетел В. М. сумата е преведена от неговия зет П. Б. Г. /съпруг на сестра му/ за закупуване на л. а. от Италия на П. Д., който се занимавал с продажба на коли в Италия, както и имал автоморга в България и който посредничил за сключване на продажбата, а касателно остатъка от 2 560 лв., постъпил на 14.04.2014 г. от Й. И. Й. с основание „захранване на сметка“, защото от показанията на св. Й. Й., разпитан пред ВОС, е установено, че сумата е преведена от него като дарение на ответника, бивш негов зет, който към този момент имал затруднения. Въззивният състав е посочил, че няма твърдения и няма данни тези суми да са налични към края на проверявани период, по твърдения на ищеца и съгласно установеното от СИЕ/т. 27 сметките са закрити или с нулево салдо, или това са само суми, преминали през сметките на ответника, които не са налични. Прието е, че не се включват като имущество и направените допълнителни парични вноски от ответника като съдружник в касата на „Авто-Мото Мания“ ООД – 71 333, ЗЗ лв. /т. 23 от СИЕ/, като същите са отнесени към графата разходи. Съдът е обобщил, че общо имуществото, придобито през проверявания период, възлиза на сумата от 157 554,95 лева.

По отношение на доходите, приходите и източниците на финансиране, определени по стойности, посочени в заключението на цитираната СИЕ, въззивният състав е отбелязал, че общо приходите възлизат на 1 031 864,70 лв. От друга страна, спрямо извършените разходи, е посочено, че същите възлизат 204 595,55 лв.

При тези данни, въззивният съд е приел, че ответникът има положителен нетен доход за проверявания период от 827 269, 15 лв. Изчислено е, че имуществото, което е придобил и което е налично и/или разпоредено по противопоставим на държавата начин, поради което отнемането му е невъзможно, възлиза на 157 554, 95 лв., т. е. не е налице несъответствие между имуществото и нетния доход, което да надвишава посоченият в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период. Установено е също, че горният извод не би се променил, ако и към графата имущество се включи сумата, представляваща извършени погасителни вноски по всички теглени банкови кредити, а именно сумата от 385 056, 78 лв. Поради липсата на значително несъответствие, съдът е приел, че не може да се направи обосновано предположението, че имуществото на ответникът е незаконно придобито, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в ЗПКОНПИ, за неговото отнемане в полза на държавата.

По изложените съображения въззивната инстанция е намерила, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При тези данни е прието, че решението на Окръжен съд – Варна в частта му, с която исковете са отхвърлени, с изключение на сумата от 2 550 лв., представляваща равностойността на 51 дружествени дяла от капитала на „Авто-Мото Мания“ ООД, следва да бъде потвърдено.

При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Съображенията за това са следните:

Поставените от касатора в изложението въпроси са обуславящи решаващите изводи на съда, но не са налице поддържаните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Отговор на поставените въпроси е даден с ТР № 4/2021 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

В посочения тълкувателен акт е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В мотивите към т. 1 е разяснено, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи /самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в наличност/. Ако те са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Изяснено е още, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл.63, чл.64, чл.65, чл.66 и чл.67 от ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, съответно чл.62 и чл.63 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието. В подкрепа на отрицателния отговор на въпроса са съобразени и мотивите на решение № 13 на Конституционния съд от 13.10.2012г. по к. д. №.6/2012г., според които „на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници /трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр./, направените през това време разходи и възникналите задължения“. Същото следва и по аргумент за по-силното основание от разпоредбата на чл. 45 НК.

В т. 2 от тълкувателния акт е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите към т. 2 е разяснено, че за да е възможно отнемането на някакво имущество, то трябва да съществува реално /да е налично/ към момента на приключването на проверката като част от патримониума на проверяваното или свързаните с него лица – чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ, или да е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин – чл. 143 ЗПКОНПИ. Разяснено е още, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, респективно чл. 74 ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като законът не предвижда такава възможност. Посочено е още веднъж, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл.63, чл.64, чл.65, чл.66 и чл.67 от ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, съответно чл.62 и чл.63 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, и не подлежат на отнемане. Обобщено е, че паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане.

В мотивите към т. 1 от тълкувателния акт е разяснено още, че предмет на отнемане е незаконно имущество /това, за което не е установен законен източник на доходи/, което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на § 1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Посочено е, че стойността на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лева стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.

Приетите с тълкувателния акт правни постановки са задължителни за съдилищата, в това число и за настоящия състав. Те са съобразени и от въззивния съд в обжалваното решение.

Доколкото възивното решение не противоречи на задължителните постановки на ТР № 4/2021 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Спрямо формулираните въпроси не е налице и поддържаното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В процесния случай не са налице съображения в тази насока.

В обобщение не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания.

Предвид изхода от касационното производство разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е поискала присъждането на такива.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето Гражданско отделение,