Определение № 60683 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 45/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Сайга консулт“ ЕООД /н./ срещу решение № 11 874/17.08.2020 г. по в. т. д. № 5636/2019 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 1495/16.08.2019 г. по т. д. № 3008/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от „Сайга консулт“ ЕООД /н./ искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 6 545 000 евро главница и 4 114 968, 90 лв. мораторна лихва за забава за периода 29.08.2014 г. – 26.10.2017 г. В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че е налице отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на съдопроизводствените правила, довело до непопълване на делото с относими доказателства. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради произнасяне на въззивния състав в отклонение от установена задължителна и казуална практика на ВКС, както и поради неговата очевидна неправилност. Формулира се следният въпрос, който според касатора е обусловил изводите на въззивния съд и е включен в предмета на делото: „Когато първоинстанционният съд не е изготвил проект на доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК в подготвителното закрито заседание, а докладът е направен в първото открито заседание по делото, в което съдът е разпределил доказателствената тежест, констатирал е, че не се сочат доказателства за подлежащите на доказване факти, но не е дал възможност в допълнителен срок страните да предприемат съответни процесуални действия и да представят доказателства съобразно доклада, съгласно чл. 146, ал. 3 ГПК, налице ли е основание за прилагане на изключението по чл. 266, ал. 3 ГПК пред въззивната инстанция?“ Този въпрос е разрешен в отклонение от приетото с т. 2 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС и решение № 16/08.05.2019 г. по т. д. № 973/2018 г. на II ТО на ВКС, поради което е заявено становище, че изпълнено се явява изискването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. Наред с това, е извършено позоваване на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК – очевидна неправилност. При изложените аргументи от касатора е заявено искане за постановяване на определение, с което да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и то да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго такова, с което да бъдат уважени предявените от „Сайга консулт“ ЕООД /н./ срещу „Технологичен център – Институт по микроелектроника“ АД /н./ искове, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд София. Ответникът по касация „Технологичен център – Институт по микроелектроника“ АД /н./ не депозира отговор. Синдикът на „Технологичен център – Институт по микроелектроника“ АД /н./ оспорва жалбата като неоснователна и заявява становище за липса на предпоставки достъп до касационен контрол да бъде допуснат. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявените от „Сайга консулт“ ЕООД /н./ искове са допустими, като се е позовал на решение № 91/15.07.2009 г. по т. д. № 19/2009 г. на I ТО на ВКС, преценявайки, че по завареното от откриване на производството по несъстоятелност исково производство, заявеното от ищеца вземане не е било включено в списъка на приетите от синдика на „Технологичен център – Институт по микроелектроника“ АД /н./ вземания след постановено по реда на чл. 637, ал.1 ТЗ спиране. Отделно, вземанията, предмет на исковото производство, са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност. Тези доводи на съда са мотивирали извод, че е било налице предвиденото в чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ условие за възобновяване на исковото производство и за постановяване на решение по съществото на спора, което е и било сторено от СГС. Постановеното от него решение следва да има действието, регламентирано от разпоредбата на чл. 637, ал. 4 ТЗ. Като е изходил от разбирането, че по иск за реално изпълнение на договорни задължения и за заплащане на обезщетение за мораторните вреди от неизпълнението ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване валидно сключен договор, който е породил желаните от страните по него правни последици, както и, че ищецът е изправна страна по него - изпълнил е, или е готов да изпълни задълженията си, съдът е счел, че предявеният като главен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е недоказан. Разяснил е правната природа на договора за цесия и е преценил, съобразно правилото на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за действителността на цесията. Действителното съществуване на прехвърлените вземания към момента на сключване на цесионния договор обуславя и настъпването на транслативния му ефект. Позовал се е на решение № 32/09.09.2010 г. по т. д. № 438/2009 г., ІІ ТО на ВКС и решение № 94/10.07.2014 г. по т. д. № 3643/2013 г. ІІ ТО на ВКС. Зачел е като своевременно наведеното от ответника възражение срещу съществуването на вземанията, предмет на договора за цесия от 29.05.2014 г., както и дадените от първостепенния съд указанията в открито съдебно заседание на 17.05.2019 г., възлагащи в тежест на ищеца установяването на възникнали в полза на цедента вземания, предмет на този договор за цесия. По повод прехвърленото вземане, произтичащо от договор за заем с дата 12.10.2012 г., съдът е приел за недоказано действителното предаване на предоставената в заем сума на заемополучателя „Про Н. България“ АД, а по отношение на договора за ексклузивитет от 28.09.2012 г. е преценил, че не е доказано действителното му сключване и заплащането на задатък, съгласно уговореното между страните. Счел е за неоснователно оплакването на ищеца/въззивник в производството пред Апелативен съд София/, че е допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, което да обуславя приложението на чл. 266, ал. 3 от ГПК, тъй като съставът на Софийски градски съд е дал на ищеца указания за ангажиране на доказателства за възникването на цедираните вземания. Настоящата инстанция намира, че няма основания нито за директен, нито за факултативен достъп до касационен контрол на постановеното от Апелативен съд въззивно решение. Многократно в своите актове касационната инстанция е имала повод да поясни, че основанието по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК не съвпада с основанията за неправилност, регламентирани в разпоредбата на чл. 280, т. 3 ГПК. Става дума за квалифицирана форма на неправилност, установима пряко и единствено от съдържанието на съдебния акт, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушение правилата на формалната логика, нарушение на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. В процесната хипоитеза касаторът не обосновава такъв порок на въззивния акт, а твърди допуснато от въззивната инстанция нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 266, ал. 3 ГПК, което води до обикновена неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. И. процесуален въпрос действително е намерил своя отговор в множество актове на касационната инстанция, част от които са цитирани в изложението на касатора. Следва да бъде посочено, че този въпрос не удовлетворява допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК да е разрешен в отклонение от създадената задължителна и казуална практика на ВКС. Съставът на Апелативен съд София не е отрекъл своето задължение да обсъди наведените във въззивната жалба на „Сайга консулт“ ЕООД /н./ оплаквания относно липсата на своевременно извършен доклад от предходната съдебна инстанция, съответно да приложи чл. 266, ал. 3 ГПК по повод формулирано искане за попълване на делото с доказателства. В противовес на изложените от касатора твърдения въззивната инстанция е обсъдила в мотивите на решението си извършените от СГС процесуални действия и е счела, че те не са в отклонение от предвиденото в чл. 146, ал. 1 ГПК, съответно е приела, че въззивникът не излага обосновани оплаквания за допуснати в първоинстанционното производство нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, поради което действията на въззивната инстанция не се явяват в отклонение на даденото в т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснение. Доколко правилни са изводите на въззивния съд за липса на обосновани оплаквания в жалбата по повод нарушение на чл. 146, ал. 1 ГПК е въпрос, на който настоящият състав не може да даде отговор в производството по селекция на касационната жалба, предвид разрешението, дадено по задължителен начин с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. Този въпрос се явява от значение за правилността на въззивното решение. След като не се установява наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, то следва да бъде отказан достъп до касационен контрол за законосъобразност на въззивното решение, постановено от Апелативен съд София. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС