Определение № 60362 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3957/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“АД, подадена чрез адв.К. К., срещу решение №503 от 17.05.2021 г. по в.гр.д. №3885/2020г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение №4770 от 06.08.2020год. на Софийски градски съд, постановено по гр.дело №7816/2019год., с което са уважени предявените от ищците искове, като е признато за установено в отношенията между страните и по исковете с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК предявени от С. Н. И., Б. Б. И., Р. С. И. и К. Г. И. против „Банка Пиреос България“ АД, дружество заместено в хода на настоящото производство на основание чл.227 от ГПК от универсалния си правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, че ищците не дължат солидарно на Банката сумите по изпълнителен лист от 12.10.2011 г., издаден въз основа на разпореждане по ч.гр.д.№ 2661/2011 г. по описа на РС-Плевен, както следва: сумата общо в размер на 34 128,73 евро, от която главница в размер на 32 183,43 евро, просрочена лихва в размер на 1 820,85 евро, съгласно чл.2, ал.1 Анекс № 2, сключен на 09.11.2009 г. към Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 2443/R/2008г., сключен на 18.08.2008г. за периода от 20.04.2010 г. до 20.04.2011 г., включително, наказателна лихва в размер на 124,42 евро, съгласно чл.9, ал.3 от Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 2443/R/2008 г., сключен на 18.08.2008г., изменен с Анекс №1, сключен на 30.04.2009 г. и Анекс № 2, сключен на 09.11.2009 г. за периода от 20.04.2010 г. да 20.04.2011 г. включително, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като погасени по давност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от ответника по предявените искове с правно основание чл.439 ГПК е поставен въпрос: от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т.10 от ТР№2/2015год. по т.дело №2/2013год. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изп.дело, което е образувано преди приемането му Поставения въпрос е посочено, че е обуславящ за изхода на делото и е решени от въззивния съд в противоречие с от практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се сочи практика на ВКС – решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Иска се спиране на настоящото производство до постановяване на решение по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на ВКС констатира, че отговорът на поставения по-горе въпрос от касатора е обусловен от разрешението на въпроса, предмет и на образуваното тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС: „ От кой момент поражда действие отмяната на ППВС№3/1980год., извършена с т.10 от ТР №2/2015год. по т.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му ? “. Поради това производството по делото следва да бъде спряно по аргумент от чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 292 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,