Определение № 185 от 16.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 3032/2017 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЗАД [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Л. М. – Л. срещу решение № 1643 от 11.07.2017г. по в. гр. дело № 776/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 7712 от 24.10.2016г. по гр. дело № 6901/2015г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която ЗАД [фирма] е осъдено да заплати на ищцата К. Е. Д. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сума в размер 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на Б. Д. А., насъпила при пътно-транспортно произшествие, осъществено на 22.02.2015г., заедно със законната лихва, считано от 22.02.2015г. до окончателното изплащане, и в частта за присъдените на посочената ищца разноски в размер 353 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и приложено към нея изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в посочената част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси за кръга на лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък роднина, в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1961г., ППВС № 5/1969г., ППВС № 2/1984г. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 143/29.04.2015г. по дело № 3504/2013г. на ВКС, ТК, Първо т. о.:

1. Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък?

2. Към кръга на имащите право на обезщетение при смърт на деликтно основание следва ли да се включват и роднините по права линия от втора степен?

3. Има ли право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, настъпила при деликт, отгледаното, но не родено дете, при липса на изрично заявена воля на починалия за осиновяване на отгледаното дете?

4. За да възникне вземане за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане в полза на отглеждано дете, необходимо ли е да е имало процедура по осиновяване или поне намерение на отглеждащия да я инициира?

5. Навършеното пълнолетие на отглежданото, но неосиновено дете, към смъртта на отглеждащия го изключва ли вземането за обезщетение за неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане?

Ответницата К. Е. Д. от [населено място] /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуалния си представител адв. Р. М. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа становище, че с ППВС № 4/1961г. е прието, че кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД се определя по принципа на справедливостта и обхваща най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпруга, а с ППВС № 5/1969г. към кръга на тези лица са добавени отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия, като не се поставя изискване да е започнала административна процедура по осиновяване, нито такава да е била планирана, нито изискване за наличието или липсата на определени родствени връзки между отглеждащия и отглеждания или възрастови граници. Излага доводи, че въззивният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика.

Третото лице помагач Застрахователна компания [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. В. не оспорва касационната жалба и поддържа становище, че са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Излага съображения, че в ППВС № 5/1969г. акцентът се поставя върху кумулативността на основанията, при които дете, което няма биологична връзка с пострадало от деликт лице има право да претендира обезщетение за неимуществени вреди – то следва да е взето за отглеждане и осиновяване, да е съставлявало с пострадалия единна семейна общност, да е получавало издръжка от пострадалия, който да се е грижил за неговото отглеждане и възпитание, като от значение е и възрастта на търсещия обезвреда, т. е. посоченото Постановление на ВС се отнася до дете, маловръстно, но неосиновено лице. Сочи, че с ППВС № 2/30.10.1984г. по гр. д. № 2/1984г. Пленумът на ВС е указал, че всички други лица, извън тези от изброените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., вкл. братя и сестри, възходящите от втора степен и низходящите внуци и правнуци са изключени.

Третото лице помагач Е. Сюрелов К. от [населено място], [община] не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложенията към тях се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Във Върховен касационен съд е образувано тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТНК по следния материалноправен въпрос: „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък?” Решаването на този въпрос ще има значение за преценката за наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част и правилното решаване на спора.

Поради изложените съображения производството по касационната жалба следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълк. дело № 1/2016г. на ВКС, ОСГТНК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение