Определение № 1326 от 12.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 569/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД срещу решение № 26 от 14.01.2026 г. по гр. д. № 556/2025 г. по описа на Окръжен съд - Перник в частта, с която е потвърдено решение № 60 от 06.03.2025г. по гр. д. № 1203/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което съдът е осъдил „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на Л. Б. Л. сумата 20 000 лв. – обезщетение за търпените неимуществени вреди, страдания, от причинената на 28.10.2019 г., около 10:50 ч., по път между [населено място] и [населено място], смърт на брат му, И. Б. Л., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва като несъответни на събраните по делото доказателства изводите на въззивния съд, че по делото е установена особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и ищеца, както и настъпили в резултат на смъртта сериозни /като интензитет и продължителност/ болки и страдания, различни от нормално възприетите в обществото. Излага, че установената по делото връзка между двамата братя е нормална за отношенията между двама братя, а мъката и болката от загубата са присъща траурна реакция на неочакваната смърт на близък родственик. Подчертава, че не се установяват изискуемите съобразно задължителната съдебна практика по ТР № 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС трайност на връзката между братята и постоянност на същата, като счита, че съдът не е обсъдил възраженията му, че са живеели заедно временно, докато по – малкият брат е бил ученик, а след завършване на училище последният е живял в друго домакинство за период по - дълъг от десет години преди инцидента, което намира, че изключва критерия постоянство. Изтъква, че въззивният съд не е извършил задълбочен анализ на доказаните факти, придържал се е формално към тълкуването на закона и е постановил неправилен съдебен акт. Счита, че решението е постановено и в отклонение на чл. 52 ЗЗД. По тези доводи моли въззивното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Следва ли да се приеме, че между братя е налице трайна, постоянна и дълбока духовна и емоционална връзка по смисъла на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, когато съвместното им живеене е било временно, обусловено от възрастта и образованието на единия, а повече от десет години преди настъпване на смъртта те са живели в различни домакинства и населени места?

2. Към кой момент следва да се преценява наличието на трайна и постоянна емоционална връзка между братя – към периода на съвместно съжителство в миналото или към момента на настъпване на вредоносния резултат?

3. Достатъчно ли е доказването на обичайна братска близост и нормални траурни реакции, за да се приложи изключението по Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и да се признае право на обезщетение на брат на починалия?

4. Какъв е доказателственият стандарт за установяване на трайна, постоянна и дълбока емоционална връзка между братя – достатъчни ли са общи свидетелски твърдения за привързаност и взаимна помощ, или са необходими конкретни житейски факти, сочещи емоционална зависимост и заместваща житейска функция?

5. Допустимо ли е разширително тълкуване на изключението по Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС чрез приравняване на обичайната братска привързаност към трайна и дълбока емоционална връзка, обуславяща възникване на право на обезщетение?

Допускането до касация по въпросите се поддържа при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Касаторът навежда доводи, че съдебният акт е очевидно неправилен, с което обосновава искането си да бъде допуснат до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касация, Л. Б. Л., оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излага съображения за правилност на обжалваното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, наличието на твърдяната в исковата молба родствена връзка между ищеца и пострадалия И. Б. Л., негов брат, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество, настъпило застрахователно събитие, увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.

По спорния между страните въпрос относно материалната легитимация на ищеца да претендира обезщетение за смъртта на своя родственик се е позовал на задължителната съдебна практика по ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС. Съобразил е, че съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обобщил е, че от дадените с тълкувателния акт разяснения следва изводът, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете постановления, се присъжда само по изключение при следните предпоставки: 1) създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2) действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Посочил е, че особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Съобразил е, че според съдебната практика такова обстоятелство, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина.

След анализ на събраните по делото доказателства е споделил извода на първоинстанционния съд, че по делото се установява наличието на особена близка и дълбока връзка между ищеца и починалия, извън традиционно присъщите за тяхната родствена връзка. В тази насока е кредитирал събраните свидетелските показания, отнасящи се до това обстоятелство (а именно тези на свидетелите Е. Г., Я. Р. и В. Н.), като е отчел, че същите са еднопосочни и безпротиворечиви. Намерил е, че от тях се установяват конкретните житейски обстоятелства, в резултат на които привързаността между ищеца и брат му е станала особено силна: възрастовата разлика между двамата братя - 11 години в полза на И. Л.; на 12-13 годишна възраст (в 6-и клас) ищецът е отишъл да живее при своя брат в [населено място], докато баща им останал да живее в [населено място]; когато ищецът е бил на 14-15 години (в 9-ти клас), тяхната майка починала; в ученическите си години той живял с брат си и жена му, като през ваканциите посещавал баща си на село; в този период И. полагал грижи за своя брат, плащал сметките за домакинството, храна, режийни и т.н.; макар баща им също да е помагал с пари, ежедневната битова грижа за ученика по това време, Л., се полагала от семейството на брат му, И.; брат му му помагал с образованието, с напътствия и подготовка за изпити; когато се записал да следва висше образование, ангажиментите, свързани със следването, пътуване до Благоевград, намиране на квартири, отново са били поемани от И.. Изтъкнал е, че впоследствие, след като Л. завършил образованието и се кандидатирал за кмет на [населено място], същият напуснал домакинството на брат си и заживял отделно от него, но въпреки това връзката между тях не охладняла – те се виждали по няколко пъти в седмицата, като задължително брат му със съпругата си – св. Р., посещавали Л. в [населено място] за почивните дни; всички празници прекарвали заедно. Съобразил е събраните гласни доказателства, че Л. приемал брат си като приятел и баща, както и че в един от най-критичните периоди за развитието на личността – прогимназиалните и гимназиалните години, И. Л. е полагал значителни грижи за ищеца, наподобяващи отношенията родител-дете. Намерил е, че това е създало особено силна и дълбока връзка на любов, взаимност, доверие и привързаност, която се отличава от традиционните отношения между братя, с което е счел, че е покрита първата предпоставка за присъждане на претендираното обезщетение.

По отношение на втората предпоставка - действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка, е счел, че същата се установява от показанията на св. Р., съобразно които ищецът е бил шокиран от смъртта на брат си; бил като в „небрано лозе“; не могъл да го осъзнае и не знаел как ще се развива без напътствията на брат си; отдръпнал се и намалил комуникацията си с хората; преди катастрофата бил усмихнат и весел, а след това се потиснал и затворил; мъката не е преодоляна и до този момент, като всеки път, когато се срещал със св. Р. – съпруга на брат му, говорели за И.. Допълнил е, че предвид установената по делото силна емоционална връзка между братята и неочакваната смърт на по-големия от тях (на 38 години) може да се даде вяра на свидетелските показания и да се приеме, че Л. Л. преживява изключително тежко смъртта на брат си.

Намерил е за неоснователни доводите по въззивната жалба на ответника, че ищецът не е претърпял тежко загубата, защото след ситуацията продължил обучението си във висше учебно заведение и започнал да развива политическа кариера, като намерил, че посочените обстоятелства доказват единствено силата на характера на по-малкия брат да продължи въпреки тежките житейски събития, които е преживял. В отговор на възраженията на ответника е посочил, че фактът, че двамата близки роднини след навършване на пълнолетие на по - младия започват да живеят на различни места, действително се отразява на периодичността и интензитета на комуникацията им, но разстоянието помежду им не е довело до отслабване на привързаността, признателността и обичта между тях, както и не е заличило общите им спомени. Изтъкнал е, че от събраните по делото доказателства се установява, че дори след като братята са се разделили, са продължили да се виждат ежеседмично и са поддържали близък контакт, въпреки че не са живели в едно населено място.

Заключил е, че безспорно по делото се установява, че Л. Л. е преживял душевни болки от загубата на брат си, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за отношения между братя, и при споделяне изводите на първоинстанционния съд е потвърдил първоинстанционното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касатора въпроси са относими към предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за причинена смърт на близки лица.

По същите е налице задължителна съдебна практика по ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и практика на ВКС по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 50012 от 24.07.2023 г. по т.д. 2383/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, решение № 50166 от 15.08.2023 г. по т.д. 1389/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, решение № 50026 от 25.07.2023 г. по т.д. 2401/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, решение № 50042 от 13.07.2023 г. по т.д. 1010/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, решение № 50123 от 17.01.2023 г. по т.д. 1220/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, решение № 50064 от 04.07.2023 г. по т.д. 990/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, и др.

Съобразно задължителното тълкуване, дадено с ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Подчертано е, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Посочено е, че създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения. При липса на нормативна уредба рестриктивното изброяване на хипотези на такава привързаност би било лишено от законово основание, а примерното изброяване крие опасност от непредвиждане на породени от житейското многообразие случаи, в които ще е справедливо получаването на обезщетение за неимуществени вреди. За да се избегне накърняване на принципа за справедливост, следва да се допусне като правна възможност обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на починалия, но само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.

С горецитираните постановени по реда на чл. 290 ГПК решения е посочено, че за да се приеме, че между изброените с тълкувателния акт роднини е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Тази близост обичайно е резултат на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство. Посочено е, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка в отношенията между братята и сестрите е посочено израстването им сами като деца, полагане на грижи от единия за другия поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина, поради дезинтересиране, смърт, тежко заболяване и т.н.

Въззивният съд не се е отклонил от утвърдената съдебна практика, нито същата се нуждае от осъвременяване или промяна, поради което касационно обжалване не следва да бъде допуснато по формулираните от касатора въпроси на заявените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. При преценка материалната легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат съдът е взел предвид възприетите в тълкувателния акт критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Въззивният съд е изложил правни съображения, съответни на приетото с цитираната съдебна практика, а правилността на преценката му във връзка с приетите за установени факти касае обосноваността на съдебния акт, която касационната инстанция не може да преценява в селективния стадий на производството.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение