Определение № 60331 от 16.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 150-ГД133/ 22.01.2021 година на З. К. Р., З. Д. Р. и Н. Д. Р., и трите от [населено място] заявена чрез процесуалния им представител адв. Я. М. С. – САК срещу въззивно Решение № 20206 от 17.12..2020 година по В.гр.д. № 133 /2020 година на ОС- Кърджали, постановено в производство по чл.108 ЗС. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 111 от 11.03.2020 по гр.д. № 1523/2019 година на РС-Кърджали, в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. Г. П. и Д. Г. П., и двамата от [населено място] срещу З. К. Р., З. Д. Р. и Н. Д. Р., иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Т. Г. П. и Д. Г. П., са собственици на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КК и КР на [населено място], с трайно предназначение- жилище ( апартамент ) на площ от 108 кв.м., представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда при посочените граници, ведно 1/2 идеална част от две стаи южно изложение и 1/2 идеална част от помещение под стълбището, разположени в приземния етаж, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата, находяща се в [населено място] в ПИ с идентификатор *** на основание наследство от С. Н. П., поч. на 28.01.2012 година в качеството и на наследник на Н. В. Р., поч. 19.04.1984 год. и осъждането на ответниците да предадат владението на този имот и вместо него е постановил ново решение, с което в производството по чл. 108 ЗС е прието за установено по отношение на З. К. Р., З. Д. Р. и Н. Д. Р., че Т. Г. П. и Д. Г. П., са собственици на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КК и КР а [населено място], с трайно предназначение- жилище ( апартамент ) на площ от 108 кв.м., представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда при посочените граници, ведно 1/2 идеална част от две стаи южно изложение и 1/2 идеална част от помещение под стълбището, разположени в приземния етаж, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата, находяща се в [населено място] в ПИ с идентификатор *** на основание наследство от С. Н. П., поч. на 28.01.2012 година в качеството и на наследник на Н. В. Р., поч. 19.04.1984 год. и е осъдил З. К. Р., З. Д. Р. и Н. Д. Р. да предадат владението на тази част от процесния недвижим имот.със същото решение, на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен НА № 60/2018 година до признати права в обем по голям от 1/2 идеална част. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, резултат на нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, основания за отмяна по чл. 281, т.3 ГПК. Конкретни доводи са наведени в насока неправилно приложение разпоредбите на чл. 68, ал.1 ЗС и чл. 79, ал.1 ЗС по повод релевираното от страна на З. К. Р., З. Д. Р. и Н. Д. Р., възражения за придобиване на процесния имот на основание придобивна давност. Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите: Когато близки роднини и сънаследници ( съсобственици ) живеят в жилищна сграда, в която има няколко самостоятелни жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставяне на другите съсобственици,която упражнява повече от 10 години, трябва ли да извършват някакви други действия по демонстрация и отблъскване владението на другите собственици ? с довод, че произнесеното от въззивния съд решение е в противоречие с разясненията на ТР № 1/06.08.2012 год. на ОСГК на ВКС, ПП ВС 6-74, Решение № 97 от 19.09.2020 год. по гр.д. № 325/2020 год. на ВКС- 1 г.о. Достатъчно ли е владението върху чужди идеални части от съсобствен сънаследствен недвижим имот- жилище, да се демонстрира чрез заключване на имота със здрава преграда и недопускане на съсобствениците ( сънаследници ) вкл.и трети лица в имота, да обоснове недвусмислено манифестиране пред съсобствениците промяната в намерението за своене на съответните идеални части от имота ? с довод, че отговорът на въпроса е от съществено значение за разрешаването на спора по настоящото дело. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по процесуално правните въпроси: Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и закона ? Длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви, като обсъди всички възражения и доводи от значение за правния спор, както и всички доказателства по делото относно релевантните факти в тяхната взаимна връзка ? с довод, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие на задължителната съдебна практика на ВКС- Решение № 470 от 16.01.2012 год. по гр.д. № 1318/2010 година на ВКС, 4 отд.; Решение № 127 от 09.06.2011 год. по гр.д. № 761/2010 на ВКС,4 г.о ( по отношение на първия въпрос) и Решение № 134 по т.д. № 34/2013 год. на ВКС, II ТО и Решение № 75 от 20. 06. .2016 год. по гр.д. № 1608/2015 на ВКС,ТО 2 отд. и др. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговора на ответниците по касация Т. Г. П. и Д. Г. П., чрез адв.Д. З. АК П., с който се оспорва както наличие на предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване, така и доводите за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски за производството. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени доводите на страните относно селекцията за допускане на касационното обжалване и възражения срещу това, и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал.3 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срок, обжалва се решение на въззивния съд произнесено по искове за собственост, поради което касационната жалба се явява процесуално допустима. След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на касационния съд намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване. За да бъде допуснато касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, законодателят предполага в процеса по селекция по чл. 288 ГПК, касационният съд да извърши, на базата на конкретно формулираните от касатора правни въпроси, обусловили изхода на спора, наличие на противоречие на праваните тези по обжалваното решение, с това, която се сочи като съществуваща съдебна пратика на ВКС/ВС или поради липсваща съдебна пратика, с цел еднаквото и точно приложение на закона. Формулираните материално-правни въпроси: „ Когато близки роднини и сънаследници ( съсобственици ) живеят в жилищна сграда, в която има няколко самостоятелни жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставяне на другите съсобственици, която упражнява повече от 10 години, трябва ли да извършват някакви други действия по демонстрация и отблъскване владението на другите собственици ?“ и „ Достатъчно ли е владението върху чужди идеални части от съсобствен сънаследствен недвижим имот- жилище, да се демонстрира чрез заключване на имота със здрава преграда и недопускане на съсобствениците ( сънаследници ) вкл.и трети лица в имота, да обоснове недвусмислено манифестиране пред съсобствениците промяната в намерението за своене на съответните идеални части от имота ? „ не са от посочената категория по чл. 280, ал.1 ГПК. Въпросите на касаторите в случая не съставляват израз на конкретно приложение на закона ( материално-правен) като изразена в мотивите на решаващия- въззивен съд правна теза, доколкото с тях се иска „отговорът“ още в етапа по допускане на касационното обжалване. По приложение разпоредбите на чл. 68, ал.1 ЗС и чл. 79,ал.1 ЗС има задължителна съдебна пратика, която дава принципно разяснение на начина на тълкуване на тези норми. Въпросите, формулирани по-горе ,не предлагат друго тълкуване на закона, а изискват тълкуване на конкретните факти в контекста на закона. По естеството си това искането за отговор на въпросите касае произнасяне с решение по съществото на спора, а не преценка за наличие на противоречие по тълкуването и прилагането на нормите, касаещи установяване елементите на фактическия състав на придобивната давност в хипотезите на съсобственост. Поставените процесуално-правни въпроси: Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и закона ?Длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви, като обсъди всички възражения и доводи от значение за правния спор, както и всички доказателства по делото относно релевантните факти в тяхната взаимна връзка ? по естеството си съставляват оплаквания за евентуално допуснати нарушения на процесуалните правила, гарантиращи постановяване на законосъобразен съдебен акт. Разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 236, ал.2 ГПК имат императивен характер и поставят точни и ясни изисквания към съда, произнасящ се по съществото на спора, поради което евентуалното им несъблюдаването при произнасянето от въззивната инстанция не сочи на противоречие по приложението им, а сочи на съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на съдебното решение, постановено по съществото на спора. В тази насока са и дадените разяснения по задължителната съдебна практика на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение