Определение № 473 от 12.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2490/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ФЛ СЪЛЮШЪНС“ ЕООД срещу определение № 397/15.08.2024 г. по ч. т. д. № 305/24 г. на Апелатвен съд Бургас, с което е потвърдено определение № 1271/15.05.2024 г. по гр. д. № 704/2024 г. на Окръжен съд Бургас за прекратяване на производството по предявен от касатора срещу Р. Я. и ЕТ „Орион - В. Н.“ /н./ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и изпращане на делото по подсъдност на Окръжен съд Варна. Жалбоподателят изразява становище, че атакуваното определение е незаконосъобразно и претендира неговата отмяна по съображения, че въпреки гражданскоправния характер на спора, той е свързан с производството по несъстоятелност и следователно компетентен да разгледа спора е Окръжен съд Бургас. Настоява, че правното основание на иска е чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ. Поддържа оплакване, че определението на Апелативен съд Бургас е немотивирано. Обосновава достъп до касационен контрол с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и с формулирания въпрос: „Касае ли масата на несъстоятелността или правата на кредиторите, или на длъжника по несъстоятелността отрицателен установителен иск за собственост, предявен от кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност срещу несъстоятелния длъжник и друг кредитор с прието вземане, който претендира да е собственик на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността, но не ги е установил по исковия ред по чл. 637, ал. 6, т. 1 ГПК и приложими ли са общите разпоредби за местна и родова подсъдност за разглеждане на този отрицателен установителен иск за собственост?“. Евентуално се позовава на разрешението, дадено с решение № 76/2005 г. по гр. д. № 472/2004 г., ТК. Препис от частната жалба не се изпраща. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение на Окръжен съд Бургас за прекратяване на производството по предявен от касатора срещу Р. Я. и ЕТ „Орион - В. Н.“ /н./ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и изпращане на делото по подсъдност на Окръжен съд Варна. В сезиращата искова молба се излага и, че ищецът е кредитор на ЕТ „Орион – В. Н.“ /н./ с прието вземане, а производството по несъстоятелност е във фазата на осребряването. В резултат на проведена публична продан ищецът е придобил описания в исковата молба недвижим имот, който е с местонахождение в [населено място]. Твърди се, че Р. Я. оспорва извънсъдебно правото на собственост на ищеца. В мотивите на въззивното определение съдът е споделил извода на окръжния съд, че се става дума за гражданскоправен спор, който не касае масата на несъстоятелността и по отношение на който са приложими общите разпоредби за местна и родова подсъдност, респективно правилото на чл. 109 ГПК – искът е подсъден на съда, в чийто район се намира имотът. Съобразно предвиденото в чл. 119 ГПК съдът служебно следи за липса на местна подсъдност по смисъла на чл. 109 ГПК. Допускането на касационно обжалване предполага формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е включен в предмета на делото и да е обуславящ неговия изход и формирането на мотиви от въззивната инстанция, но не и относно тяхната правилност. Обвързаността на касационната инстанция от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Касационният съд не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и сочените от него факти, а само може да конкретизира въпроса, който е от значение за изхода на спора. В настоящия случай поставеният от касатора въпрос не кореспондира с фактите по делото, тъй като ищецът не просто е кредитор с прието вземане на ЕТ „Орион - В. Н.“ /н./, а лице, на което описаният в исковата молба имот е продаден от синдика на несъстоятелния длъжник, а ответникът Р. Я. е кредитор, чието вземане е включено в списъка с не приетите вземания. При това положение настоящият състав на съда приема, че поставеният въпрос е хипотетичен и без връзка с предмета на спора, поради което не отговаря на общия критерий за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно, твърдението на ищеца /касатор в настоящото производство/, че се явява правоприемник на длъжника поради придобиване на имот от масата на несъстоятелността, се явява в противоречие с оплакването му, че въззивният съд отказал да квалифицира иска като такъв по чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ /неправилно посочен във въпроса като иск по чл. 637, ал. 6, т. 1 ГПК/. Визираната правна норма регулира спор относно принадлежността на определено имуществено право към масата на несъстоятелността с твърдения, че това право се притежава от трето лице, а не от длъжника. Тук следва да се има предвид и, че въззивният съд не е отрекъл допустимостта на предявения иск поради приложение на чл. 637, ал. 1 ТЗ. Не на последно място, при преценка на годността поставеният въпрос да обоснове достъп до касационен контрол настоящият състав счита за уместно да посочи, че искът по чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ не е включен в хипотезиса на чл. 649, ал. 1 ТЗ, поради което не е подсъден на съда по несъстоятелността, каквато теза стои зад формулирания от касатора въпрос. В този смисъл е и произнасянето на състав на ВКС с решение № 76/2005 г. по гр. д. № 472/2004 г., ТК, на което се позовава касаторът. В заключение не се касае за предявен иск за попълване масата на несъстоятелността, чрез който да се търси връщане на имуществото в тази маса, а за повдигнат спор за собственост между правоприемник на имот от масата на несъстоятелността и трето лице. Ето защо, откритото производство по несъстоятелност е без значение за подсъдността на предявения иск по чл. 124 ГПК. Поради тези съображения безпредметна се явява проверката дали поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос удовлетворява сочените от касатора допълнителни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Тъй като не са налице предпоставките за достъп до касационен контрол, такъв следва да бъде отказан. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС