Определение № 4989 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4305/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба вх.№ 6427/23.04.2025 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадена от К. С. П., от гр. Рила, срещу решение № РД49-121/19.03.2025 г. на министъра на земеделието и храните за прекратяване на процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ сграда с идентификатор 44313.47.297.1, разположена върху поземлен имот с идентификатор 44313.47.297 по действащата кадастрална карта и кадастрален регистър на [населено място], с функционално предназначение: промишлена сграда, брой етажи: 1, застроена площ 855кв.м, актувана с акт за частна държавна собственост № 6400/04.10.2021 г., открита с решение № РД49-429/07.11.2024 на същия министър. Настоящият съдебен състав счита, че жалбата против решение № РД49-121/19.03.2025 г. на министъра на земеделието и храните не е родово подсъдна на Върховния административен съд, по следните съображения: Според чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателя и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление, а в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжности лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Предвид цитирания текст, на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от министрите и това са актовете по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. При липсата на изрична норма в Конституцията на Република България /КРБ/, определяща правомощията на министър и спецификата на отделните министерства, се е наложило приемането на отделни устройствени актове за всяко от тях, в които са конкретизирани и управленските правомощия на съответния министър. В тази връзка следва да се отбележи, че с решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. е дадено тълкуване на чл. 125, ал. 2 КРБ, според което текстът на предложение първо от посочената разпоредба на Конституцията, задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и министрите, при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е подчертано, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция относно актове на Министерски съвет и министрите, определени като административни такива и израз на политическите им концепции за управление - актовете, издавани при упражняване на публична власт, в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление, които могат да засягат както публичния интерес, така и права, свободи и законни интереси на отделни граждани или организации. Предвид изложеното и естеството на атакуваното решение, издадено на основание чл. 168, т. 1 от Закона за горите, във връзка с чл. 43, ал. 4 от Закона за държавната собственост и чл. 46 и чл. 59 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/, настоящият съдебен състав приема, че сам по себе си фактът, че е издадено от министъра на земеделието и храните, а не при условията на делегиране на правомощия, не обосновава, че жалбата е подсъдна на Върховния административен съд. По същността си оспореният административен акт не попада в характерния ресор на министъра на земеделието и храните по упражняване правомощията му по ръководство и осъществяване на държавното управление в областта на земеделието, селските райони, горското и ловното стопанство, рибарството и аквакултурите и безопасността на храните. С атакуваното решение е прекратена процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, поради което то не попада в групата актове, издавани само от този министър, при упражняване на правомощията му по държавно управление в съответния ресор - обратното, издаването на административен акт от вида на процесния би могъл да осъществи всеки министър на съответно министерство, при упражняване на правата на държавата, съгласно съответните разпоредби на ППЗДС, в това число за прекратяването на такава тръжна процедура. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че депозираната от К. С. П., жалба, не подлежи на разглеждане пред Върховния административен съд поради липсата на положителна процесуална предпоставка, каквато съставлява родовата подсъдност на заявения за съдебна защита материалноправен спор, и компетентен да разгледа спора е административен съд. Според чл. 135, ал. 2 АПК, ако съдът намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, като делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд и извършените действия запазват силата си. Съобразно правилата на местната подсъдност, регламентирани в приложимата в случая разпоредба на чл. 133, ал. 2, изречение второ АПК, спорът е подсъден на Административен съд-София град, защото седалището на органа, издал атакувания акт, е в гр. София, Столична община. С оглед изложеното, настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото - изпратено по подсъдност на Административен съд-София град, който да се произнесе по жалбата. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,