Определение № 4491 от 09.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 836/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. В. П., ЕГН [ЕГН] чрез пълномощника му по делото адв. М. П., против Решение №455 от 15.08.2023г. по в. гр. д. №572/2022г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново. С въззивното решение е отменено Решение № 343 от 07.06.2022г. по гр.д. № 1165/2021г. на Районен съд- Горна Оряховица, в частите му, с които са отхвърлени предявените от В. Г. Д., ЕГН [ЕГН], против И. В. П., ЕГН [ЕГН], искове за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 1843, том 10, рег. № 6556, н.д. № 1587г. по описа на нотариус И. М., вписан в НК под № 284, действащ в района на ГОРС, както и за осъждане на ответника да върне придобитата по силата на договора Ѕ идеална част от правото на собственост върху имота- дворно място с площ от 680 кв.м. находящо се в [населено място], [улица], представляващо УПИ XX-687, в квартал 48 по ПУП на селото, и вместо него е постановено по предявения иск от В. Г. Д., ЕГН [ЕГН], в качеството й на наследник по завещание на Г. Ц. Д., ЕГН [ЕГН], разваляне на основание чл.87, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗЗД на договора между Г. Ц. Д., ЕГН [ЕГН], и И. В. П., ЕГН [ЕГН], сключен на 21.12.2017г. във формата на нотариален акт № 1843, том 10, рег. № 6556, н.д. № 1587 г. на нотариус И. М., вписан в НК под № 284, по силата на който първият е прехвърлил на втория Ѕ идеална част от урегулиран поземлен имот XX-687, в квартал 48 по ПУП на [населено място], [община], одобрен със заповед №1178/02.02.1962г., представляващ дворно място от 680 кв.м. съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1307, том VII, рег. № 4541, н.д. № 600/2009 г. от 18.08.2009 г. на нотариус И. М., вписан в НК под №284/, а по регулационни измерения- 652 кв.м., без построените в него жилищна сграда, пристройка и стопанска постройка, при граници: на север- улица; на изток: имот № 686- с неприложена регулация; на юг: улица и на запад: имот № 689- с неприложена регулация съгласно скица № 521/05.10.2017 г. на [община], срещу задължението на приобретателя да се грижи за прехвърлителя до края на живота му като му осигурява всичко необходимо за добър живот с помощта на първия, както и срещу недовършени от приемателя преустройства към съществуващата жилищна сграда и пристройка към нея- също недовършена, като прехвърлителят е дал съгласие приобретателят със свои средства и материали да изгради в съсобственото дворно място селскостопанска постройка за отглеждане на животни- овце, и И. В. П., ЕГН [ЕГН], е осъден на основание чл.88, ал.1, изр.1 във връзка с чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД да върне на В. Г. Д., ЕГН [ЕГН], Ѕ идеална част от урегулиран поземлен имот XX-687, в квартал 48 по ПУП на [населено място], [община], одобрен със заповед №1178/02.02.1962г., представляващ дворно място от 680 кв.м. съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1307, том VII, рег. № 4541, н.д. № 600/2009 г. от 18.08.2009 г. на нотариус И. М., вписан в НК под №284/, а по регулационни измерения- 652 кв.м., без построените в него жилищна сграда, пристройка и стопанска постройка, при граници: на север- улица; на изток: имот № 686- с неприложена регулация; на юг: улица и на запад: имот № 689- с неприложена регулация съгласно скица № 521/05.10.2017 г. на [община]. С въззивното решение е било обезсилено като недопустимо Решение № 343 от 07.06.2022г. по гр.д. № 1165/2021г. на Районен съд- Горна Оряховица, в частта му, с която са отхвърлени исковете на А. С. А., ЕГН [ЕГН], Р. С. Д., ЕГН [ЕГН], Р. П. Е., ЕГН [ЕГН], В. П. Ш., ЕГН [ЕГН], Г. П. П., ЕГН [ЕГН], и Г. Д. Д., ЕГН [ЕГН], приети за ищци като заместили на основание чл.227 от ГПК починалия на 30.10.2021г. Г. Ц. Д., ЕГН [ЕГН], в качеството им на негови наследници по закон, против И. В. П., ЕГН [ЕГН]. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2 от ГПК.

Ответните страни по касационната жалба- В. Г. Д., ЕГН [ЕГН], А. С. А., ЕГН [ЕГН], Р. С. Д., ЕГН [ЕГН], Р. П. Е., ЕГН [ЕГН], В. П. Ш., ЕГН [ЕГН], Г. П. П., ЕГН [ЕГН], и Г. Д. Д., ЕГН [ЕГН], не са взели становище по нея.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с договор, сключен на 21.12.2017г. във формата на нотариален акт № 1843, том 10, рег. № 6556, н.д. № 1587 г. на нотариус И. М., вписан в НК под № 284, Г. Ц. Д., ЕГН [ЕГН], е прехвърлил на И. В. П., ЕГН [ЕГН], Ѕ идеална част от урегулиран поземлен имот XX-687, в квартал 48 по ПУП на [населено място], [община], одобрен със заповед №1178/02.02.1962г., представляващ дворно място от 680 кв.м. съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1307, том VII, рег. № 4541, н.д. № 600/2009 г. от 18.08.2009 г. на нотариус И. М., вписан в НК под №284/, а по регулационни измерения- 652 кв.м., без построените в него жилищна сграда, пристройка и стопанска постройка, при граници: на север- улица; на изток: имот № 686- с неприложена регулация; на юг: улица и на запад: имот № 689- с неприложена регулация съгласно скица № 521/05.10.2017 г. на [община], срещу задължението на приобретателя да се грижи за прехвърлителя до края на живота му като му осигурява всичко необходимо за добър живот с помощта на първия, както и срещу недовършени от приемателя преустройства към съществуващата жилищна сграда и пристройка към нея- също недовършена, като прехвърлителят е дал съгласие приобретателят със свои средства и материали да изгради в съсобственото дворно място селскостопанска постройка за отглеждане на животни- овце. Съдът е приел, че за периода от сключване на договора до м. март- април 2021г. ответникът е изпълнявал в приемлив обем поетите с него задължения за гледане на прехвърлителя Г. Ц. Д., както и че е извършил уговорените в договора строително- ремонтни работи. За да приеме за основателен иска на В. Г. Д., в качеството й на наследник по завещание и правоприемник на Г. Ц. Д., ЕГН [ЕГН], за разваляне на основание чл.87, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗЗД на договора, въззивният съд е изложил съображения, че за периода от м. март- м. април 2021г. до смъртта на прехвърлителя Г. Ц. Д., настъпила на 30.10.2021г., ответникът И. В. П. не е изпълнявал поетото с договора задължение да се грижи за него. Приел е, че така допуснатото от ответника за посочения период неизпълнение на задължението му за полагане на грижи е достатъчно за разваляне на договора, независимо от изпълнението на другата част от задълженията му, свързани със строителни дейности в имота, както и че същото е значително с оглед интереса на кредитора, тъй като в последните месеци от живота си предвид напредналата си възраст и влошено здравословно състояние прехвърлителят е имал нужда от всекидневни и пълноценни грижи. Счел е за неоснователни възраженията на ответника, че не е изпълнявал задълженията си, тъй като прехвърлителят не е давал необходимото съдействие за това. В тази връзка съдът е посочил, че освен твърденията, че му е бил отнет достъпът до прехвърлителя, ответникът не е изложил други обстоятелства, относими към евентуалната забава на кредитора. Приел е, че в случай, че е вярно обстоятелството, че прехвърлителят е бил заключен в дома си от своя първи братовчед, поради което ответникът не е имал достъп до него, за да изпълнява задълженията си, то той е могъл и е следвало да потърси съдействие от компетентните органи за преустановяване на това противоправно състояние. Позовал се е и на установения по делото от свидетелските показания факт, че в момент, когато е бил заключен, самият прехвърлител е молел за помощ ответника, но последният му е отказал такава. Като последица от постановеното разваляне на договора съдът е уважил и предявения иск на наследника по завещание В. Г. Д. за осъждане на ответника да върне придобитата по силата на договора Ѕ идеална част от имота. В частта му, с която са били отхвърлени исковете на наследниците по закон на починалия прехвърлител Г. Ц. Д., съдът е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е процесуално недопустимо, тъй като качеството на наследници и правоприемници на посочените лица е изключено от наличието на универсално завещание от починалия в полза на В. Г. Д., което не страда от очевиден и служебно установим порок, изключващ валидността му. Посочил е, че при това положение наследниците по закон на починалия прехвърлител недопустимо са били конституирани като ищци по делото.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1.Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото?

2.Следва ли мотивите на решението на въззивния съд да съдържат изложение защо съдът не възприема мотивите на първата инстанция и въз основа на каква оценка на доказателствата и фактите отхвърля изводите на долната инстанция?

3.Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства за релевантните за конкретния спор факти, да ги обсъди в съвкупност и в тяхната взаимовръзка, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка?

4.Длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви доказателства от значение за разрешаване на спора да обоснове на кои дава вяра и на кои не?

5.Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания при наличие на противоречие в показанията на две групи свидетели и длъжен ли е съдът да подложи на цялостна и задълбочена преценка тези показания?

6.Длъжен ли е съдът при преценка на свидетелските показания да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля, както и да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на заинтересованите свидетели пред тези на други?

7.Длъжен ли е съдът в мотивите на решението да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства?

8.Какви са правните последици по отношение на приобретателя в хипотеза на неизправност на кредитора- прехвърлител по договора за гледане, изразяваща се в неоказване на необходимото съдействие за изпълнение на задължението в натура и при липса на уговорка за престиране на издръжка? Какво е правното значение на хипотеза на забава на кредитора- прехвърлител по договора за гледане, изразяваща се в неоказване на необходимото съдействие посредством допускане и съгласие с действията на трето лице, насочени към съзнателно и целенасочено възпрепятстване изпълнението на задължението в натура от прибретателя при липса на задължение за издръжка?

Поддържа се и наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като в решението въззивният съд се произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1.Как следва да се тълкува уговорката в договор за гледане за полагане на грижи от приобретателя с помощта и съдействието на прехвърлителя и длъжен ли е съдът да се съобрази със същата при спор относно изпълнението на алеаторен договор?

2.Как следва да се тълкува уговореното от страните по алеаторен договор кумулативно задължение за извършване на строително- ремонтни дейности по изграждане и довършване на жилищна и други постройки, обитавани и ползвани от прехвърлителя, за сметка и със средства на приобретателя и какво е правното му значение при неговото изпълнение, което е в полза на прехвърлителя, за действието на договора? Може ли да се пристъпи към разваляне на такъв договор от кредитора, когато подобна клауза е уговорена от страните и реализирана, видно от събраните доказателства?

3. При наличие на смесен договор, включващ уговорки за гледане и строителни дейности, ако се приеме, че е налице частично неизпълнение, каква част от такъв договор следва да бъде неизпълнена, за да може да се пристъпи към цялостно разваляне и допустимо ли е подобно разваляне?

4. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните, ведно със събраните доказателства, при твърдения и наличие на данни за забава на кредитора поради неоказано съдействие и помощ за изпълнение на задълженията за гледане?

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Първите седем въпроса от изложението, относими към основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, се отнасят до задълженията на въззивната инстанция при преценката на събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните и изискванията за мотивиране на въззивното решение. Същите са от значение за изхода на всяко производство, поради което може да се приеме, че по отношение на тях е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като така поставените въпроси не са били разрешени от въззивната инстанция в противоречие със съдебната практика. По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС- т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, както и множество решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, включително посочените от касатора. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения- за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Съгласно т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Съгласно чл.236, ал.2 от ГПК фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му, тъй като обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор, а преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. В случая въззивният съд е постановил решението си, след като е обсъдил всички релевантни за изхода на делото доказателства и поддържаните от страните доводи и е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора. При установяване на фактите от значение за правния спор съдът е подложил на изискуемата преценка събраните по делото свидетелски показания, включително отношенията им със страните по спора, като е посочил конкретно кои факти приема за установени от тези показания и кои не. По делото не са били събирани противоречащи си свидетелски показания по отношение на едни и същи факти, тъй като всеки от свидетелите е излагал в процеса собствените си възприятия за различни конкретни обстоятелства. Несъгласието на касатора с крайните изводи на въззивния съд и изложените от него оплаквания в тази връзка не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а могат да бъдат разглеждани само при постановяване на касационно решение по чл.293 от ГПК след евентуално допускане на касационното обжалване.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпросите от изложението, посочени по- горе под №8. Същите са формулирани според поддържаната от касатора теза, че прехвърлителят не му е оказал необходимото съдействие за изпълнение на задълженията му и че е бил съгласен и е допуснал действията на трето лице, въпрепятстващо го да изпълнява задълженията си, и не кореспондират с мотивите на въззивното решение, в които съдът не е приемал за установени такива обстоятелства. Видно от същите, съдът е посочил, че обстоятелството, че кредиторът- прехвърлител е бил заключен в дома си от своя първи братовчед, не сочи на забава или на липса на съдействие от негова страна да приеме изпълнението, тъй като същият изрично е молел ответника да му окаже необходимата помощ и последният е следвало да предприеме действия за това. Предвид горното по отношение на тези въпроси не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че изводите на въззивния съд за липса на забава на кредитора в описаната ситуация, в която той е бил заключен в дома си от трето лице, съответстват на формираната съдебна практика /Решение №243 от 17.07.2015г. на ВКС по гр.д.№6828/2014г., четвърто г.о./, съгласно която кредиторът не изпада в забава, ако трето лице пречи на длъжника да изпълни, а в такъв случай длъжникът е в забава, но може да иска обезщетение от третото лице.

Не е налице и поддържаното в изложението основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираните по този пункт от изложението въпроси, посочени по- горе под №1 и №4, са свързани с твърденията на касатора за неоказване от кредитора- прехвърлител на необходимото съдействие за изпълнение на задълженията на приобретателя и предпоставят основателност на тези твърдения. По отношение на същите не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по съображенията, изложени в предходния абзац, тъй като въззивният съд не е установявал такива обстоятелства и не се е произнасял по тях. Въпросите под №2 и №3 се отнасят до възможността за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поето от прехвърлителя задължение със смесено съдържание, включващо както гледане на прехвърлителя, така и извършване на строителни дейности в имота му, когато последните са били извършени. Същите са от значение за изхода на спора, но не може да се приеме, че е налице хипотезата на т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като по въпроса дали частичното изпълнение на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поражда право на кредитора да го развали е налице формирана трайна съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Съгласно същата /Решение №120 от 24.04.2019г. на ВКС по гр.д. №3768/2018г., четвърто г.о.; Решение №88 от 16.04.2013г. на ВКС по гр.д.№528/2012 г., ІV г.о.; Решение №818 от 07.01.2011г. на ВКС по гр.д. №1371/ 2009 г., IV г.о.; Решение № 50238 от 13.01.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3424/2021г., четвърто г.о., и др./ съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот не са уредени в закона, а се определят от постигнатото между страните съгласие. Частичното, забавено или неточно изпълнение на задълженията на приобретателя по договора по причина, за която той отговаря, поражда право за прехвърлителя да го развали изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част. Преценката за това кога неизпълнението на договора е незначително с оглед интереса на кредитора по смисъла на чл.87 ал.4 от ЗЗД следва да се извършва с оглед конкретните обстоятелства- възраст, здравословно състояние, специфични нужди на същия. В случая обжалваното въззивно решение съответства на така формираната практика, тъй като въззивният съд е изложил подробни съображения за преценката си за значителност на допуснатото от ответника неизпълнение на договора в частта му за поетото задължение за полагане на грижи, която е обосновал именно с конкретно установените по делото обстоятелства, свързани със състоянието и нуждите на кредитора в последните месеци от живота му.

Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Предвид горното обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,