Определение № 60363 от 11.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2223/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „ЕМС-БГ“ЕООД, [населено място] срещу Решение № 1320 от 23.06.2020г. по в.т.д.№ 4928/2019г. на САС, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решението по т.д. № 172/2018г. на ОС Враца в обжалваната пред САС част за обявяване на основание чл.216,ал.1,т.6 ДОПК за недействителен спрямо държавата договор за покупко-продажба на мпс от 07.09.2016г., с който продавачът /длъжник/ „ЕМС Турс“ООД чрез управителя си С. Х. М. е продал на „ЕМС-БГ“ЕООД чрез управителя С. Х. М. осем подробно индивидуализирани моторни превозни средства. В касационната жалба се поддържа довод за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска. Оспорва се правилността на извода на съдилищата, че съобщението за връчване на заповедта за възлагане на ревизията е връчено на „ЕМС Турс“ на действително декларирания от длъжника пред органите по приходите електронен адрес за кореспонденция с цел получаване на съобщения /чл.29,ал.1 и чл.28,ал.1 и ал.2 ДОПК/. Оспорват се като незаконосъобразни и изводите по приложението на разпоредбите на чл.183 и чл.184 ГПК. Твърди се, че връчването на електронното съобщение от публичния взискател е електронен документ, но въпреки направеното оспорване, „на нито един от електронните документи за връчване на заповедта за ревизия на длъжника, не е представен оригинал или официално заверен препис”. Касаторът счита за немотивирани изводите, че предпоставка за уважаване на иска в конкретната хипотеза е обективното увреждане на публичния взискател доколкото е налице намаляване на имуществото на длъжника. Поддържа, че не е даден отговор на възражението му за отсъствие на вреда поради високата продажна цена на автомобилите /148 160лв./ спрямо размера на публичното задължение за невнесени осигурителни вноски /32 813.20лв./ В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ При допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса: „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите на които се основават и доказателствата да тях?“ 2/ При същата допълнителна предпоставка, обоснована с позоваване на решенията по гр.д.№ 868/2012г. и 2040/2014г. по въпроса: „Ако насрещната страна оспори представен в препис електронен документ, респ. ако поиска представянето му на електронен носител на основание чл.184 ГПК и същият не бъде представен, преписът на документа годно и достатъчно доказателствено средство ли е за авторството на изявлението и за неговото съдържание?“ 3/ При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, чието приложно поле касаторът очертава с буквално цитиране на т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, по въпроса: Следва ли данъчният субект изрично да е декларирал адрес по чл.28,ал.2 ДОПК и по какъв начин, че да се счита редовно връчването на заповедта за възлагане на ревизия?“. 4/ Твърди се, че решението следва да бъде допуснато до касация на основание чл.280,ал.2,предл.трето ГПК поради очевидна неправилност, тъй като „изложените предходни аргументи са аргументи и в полза на очевидната неправилност, т.к. от една страна съдът се позовал на чл.28,ал.2 ДОПК, изтъквайки, че търговецът има право да посочи електронен адрес за получаване на съобщения, а от друга приел, че не се сочат доказателства такъв адрес да е деклариран; въззивният съд отхвърлил възражението за нередовност на връчването само въз основа на аргументи относно последващо участие на ревизирания субект в ревизионното производство. Твърди се, че очевидната неправилност произтича от мотивите на съдебното решение доколкото съдът се позовава на задължителния ред за връчване в данъчния процес и достига до изцяло противоположни изводи без каквато и да било аргументация по въпроса. В писмен отговор НАП оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалба от „ЕМС-БГ“ срещу първоинстанциноното решение в частта за уважаване на исковете срещу дружеството с аналогични на изложените в касационната жалба оплаквания. Посочила е, че за наличието на релевантния фактически състав на чл.216, ал.1, т. 6 от ДОПК е необходимо длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил сделки във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице и този фактически състав поражда правото на иск за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на съответната сделка. Счела е за неоснователни са доводите на жалбоподателят за ненадлежно връчване на заповедта за ревизия, посочвайки, че съгласно разпоредбата на чл.184 ГПК - приложима относно електронния документ, електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, която единствено при поискване е длъжна да представи документа на електронен носител. Констатирала е, че такова искане в случая не е било направено от въззивника и от останалите ответници, по отношение на които първоинстанциноното решение, имащо за предмет други сделки, е взлязло сила, с оглед на което е приела, че законосъобразно първоинстанционният съд не е изключил като доказателства по делото представените електронни документи, възпроизведени на хартиен носител, като заверен от страната препис. Очертани са приложимите за производствата по ДОПК правила за съобщения - адрес за корестонденция и връчване на съобщения - чл. чл.29, ал.1 от ДОПК, съгласно който, връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, като съобщенията, съгласно ал.4 могат да се връчват с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите; чл. 28 ал. 1 от ДОПК, съгласно който, адресът за кореспонденция е адресът на управление на търговеца, който има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения - ал. 2. Посочено е, че ищецът не е представил по делото заявление за ползване на електронни услуги чрез ПИК или др. документи, от които може надлежно да се установи, че „ЕМС-Турс“ е реализирал това свое право, но като съществено за спора е отчетено обстоятелството, че жалбоподателят не твърди, че процесният електронен адрес, на който ищецът твърди, че е осъществено връчването, не е адрес на на „ЕМС-Турс“, а твърди единствено, че този адрес не бил посочен от това дружество като електронен адрес пред приходната администрация. По повод на последните възражения на въззивника са изложени безспорните по делото факти, че заповедта за възлагане на ревизия и двете последващи заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизията са връчени на електронен адрес [електронна поща] на 05.08.2016г./датата, на която електронната препратка е отворена от потребителя на посочения електронен адрес/ - относно първата заповед, на 07.09.2016г. - относно първата заповед за изменение, и на 04.11.2016г. - относно втората заповед за изменение. За съществено за повдигнатия спор е прието обстоятелството, че именно това е адресът, на който „ЕМС-Турс е получило и искането представяне на документни и писмени обяснения, които документи е представило с писмо от 11.11.2016г.; че от този адрес това дружество е подало и жалбата си срещу съставения въз основа на проверката ДРА. С тези обстойно анализирани безспорни факти е обоснован извода, че заповедта за възлагане на ревизията е връчена на 05.08.2016г. на използвания от „ЕМС-Турс“ електронен адрес, с което това дружество е уведомено за предстоящата ревизия. Обсъдени са и са счетени за неоснователни възраженията на жалбоподателя във връзка с установяването на вреда на публичния изпълнител като елемент на фактическия състав. Посочено е, че по приложението на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която, увреждането на публичния взискател е обективен елемент от фактическия състав на уреденото в чл.216, ал.1, т.6 ДОПК основание за относителна недействителност и е налице във всички случаи, при които, в резултат на извършената разпоредителна сделка между свързани лица, се препятства или затруднява възможността на публичния взискател да се удовлетвори от имуществото на длъжника, а намерението за увреждане не е елемент от основанието на предявената искова претенция. За несъмнено е прието за установено, че оспорваната с иска разпоредителна сделка е сключена между свързани лица по смисъла на §1, т.3, б. „д“ от ДР на ДОПК, след връчване на заповед за извършване на ревизия, приключила с установяване на публични задължения на ответника – продавач „ЕМС-Турс“ към държавата, и сделката уврежда публичния взискател, тъй като в резултат на нея се е стигнало до намаляване имуществения патримониум на длъжника, от който публичният взискател следва да удовлетвори установените при ревизията публични вземания. Искането за допускане на обжалването не може да бъде уважено: Първият въпрос не притежава правна характеристика, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, чието наличие е извън дължимата преценка, осъществявана на настоящия етап от производството. Паралелно с това, не съответстват на възпроизведените по-горе мотиви на обжалвания акт твърденията на касатора за необсъждане на наведените във въззивната жалба доводи, оплаквания и възражения. Несъгласието на касатора с дадения от апелативния съд отговор не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването, след като не е обвързано и подведено под въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Вторият въпрос е хипотетично питане, тъй като е предпоставен от твърдение за извършено от касатора процесуално действие по чл.184,ал.1, изр. второ ГПК - искане да бъде представен на електронен носител представеният възпроизведен в заверен препис на хартиен носител електронен документ. Съдилищата изрично са отрекли такова процесуално действие да е било извършено в преклузивните срокове. Следователно този въпрос не притежава съществена характеристика на общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол - да е обуславящ, т.е. разрешаването му в сочения от касатора смисъл, да е обусловило изхода на спора. Не следва да бъде уважено и искането за допускане на обжалването по третия въпрос, тъй като по делото е безспорно установено, че като способ за връчване ищецът е ползвал реда, предвиден в чл.29,ал.4 ДОПК за връчване на съобщението за възлагане на ревизията с електронно съобщение, чието достигане до адресата и съдържанието му е удостоверено по делото по реда на чл.30,ал.6,изр.второ от ДОПК - чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. Същевременно не е било спорно, че дружеството „ЕМС - Турс“ е декларирало в МФ три валидни към 05.08.2016г. електронни адреса за кореспонденция, на един от който съдилищата са приели за редовно осъществено изпращане на съобщението за заповедта за възлагане на ревизия, съответно и връчването му именно на посочен от страната електронен адрес. Следователно изводите са основани на изпратено на официален адрес за кореспонденция адрес съобщение, определящо релевантната по чл.216,ал.1 ДОПК дата на уведомяване на длъжника, независимо от обстоятелството, че отсъстват данни приходната агенция да е била изрично уведомена от субекта за този адрес. Самостоятелен аргумент за неоснователност на искането за допускане на обжалването по този въпрос е отсъствието на наведената допълнителна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като не е налице твърдяната неяснота на закона, която да налага отстраняването й по тълкувателен път. Несъществуването на задължителна съдебна практика на ВКС по поставения от касатора материалноправен въпрос само по себе си не доказва, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Неоснователно е и искането за допускане на обжалването на директното основание по чл.280,ал.2, предл. трето ГПК. Съображенията, които касаторът счита за очевидно неправилни са изложени в подкрепа на извода на САС, че съобщаването за назначаването на данъчната ревизия е достигнало до адресата на електронен адрес, от който субектът е изпратил като отговор на съобщението от 05.08.2016г., своите изходящи съобщения до органа по приходите. Изводите на въззивната инстанция не са в противоречие нито с формалната, нито с правната логика, нито пък от прочита на мотивите може да се изведе индиция за сочената от касатора квалифицирана форма на неправилност. Ответникът в касационното производство не е претендирал разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба и такива не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.