Определение № 1231 от 28.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 495/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от страна на пълномощника на „МЕДТЕХ СУИС“ООД EИК [ЕИК] срещу определение № 341 от 15.12.2025 г. по в.ч.т.д. № 294/2025 г. на АС-Велико Търново, с което е потвърдено първоинстанционното определение № 253/16.10.2025 г. по т.д. № 52/2025 г., по описа на Окръжен съд – Габрово, с което първоинстанционният съд е бил прекратил производството по иск по чл.405 ал.1 КЗ на „МЕДТЕХ СУИС“ООД срещу ЗАД АРМЕЕЦ АД с ЕИК[ЕИК] на основание чл.105 ГПК, поради местна неподсъдност на иска на ОС-Габрово и е изпратил делото по правилата на местната подсъдност на СГС, с оглед направеното възражение на ответника за това. В частната касационната жалба се навеждат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл.115 ал.2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като основание за допускане до касация- чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по ЧКЖ ДАД „ АРМЕЕЦ“ е депозирал писмен отговор за липса на основание за допускане на касационен контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че съдебният акт подлежи на обжалване, съгласно чл.274 ал.4 във връзка с чл.280 ал.3, т.2 ГПК намира, че ЧКЖ е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се формулира правен въпрос за обхвата на приложението на правилото на чл.115 ал.2 ГПК, и дали същото се прилага само за само по спорове с правопораждащ факт непозволено увреждане или важи за всички искове по КЗ. От съдържанието на разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК (искове за непозволено увреждане), както и с оглед систематичното й място следва, че предявеният иск от застрахован срещу застраховател не е в приложното поле на цитираната норма. ОС – Габрово правилно е преценил, че особената местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. Позовал се е практиката на ВКС - Определение № 87 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019 г., I т. о., ТК. В Определение № 1221 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1893/2023 г., II т. о., ТК изрично се сочи, че по този въпрос не е налице противоречива практика. Във второто определение е прието, че целта на законодателя за правна регулация на местната подсъдност на исковете по КЗ е била друга, но нормата на чл.115, ал.2 от ГПК е предизвикала стеснително тълкуване. По правилата на общата местна подсъдност, местно компетентен да разгледа предявения иск от застрахованото търговско дружество срещу застрахователя е Софийски градски съд, в чийто район е седалището на ответника - чл.108, ал.1, изр.1 от ГПК. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че е налице първата обща предпоставка за достъп до касационно обжалване, доколкото въпросът за обхвата на приложението на правилото на чл.115 ал.2 ГПК, и дали същото се прилага само по спорове с правопораждащ факт непозволено увреждане или важи за всички искове по КЗ отговаря на гореизложените общи предпоставки на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос. Подалата ЧКЖ се основана на основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1, т.3 ГПК- същият се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно мотивите в т.4 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. относно изясняване съдържанието на легалните понятия “точното прилагане на закона”, “развитие на правото. “Точното прилагане на закона” според най-широкото определение на понятието се изразява в разкриване точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й. Създадената поради неточно тълкуване съдебна практика води до нарушаване на прокламирания в чл.5 ГПК принцип за законност Изоставянето на съдебната практика, съдържаща трайно, съвпадащо тълкуване на едни и същи разпоредби, формирана по еднородни правни спорове, както и на имащата задължителен характер за съдилищата съдебна практика, създадена от решения на ВКС по чл.290 ГПК, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС се налага при промяна на обществените условия и законодателство. Естеството на настъпилите промени изисква търсенето и намирането на нови правни разрешения по прилагането на закона, което поражда необходимостта от осъвременително тълкуване и създаване на нова съдебна практика след влизането в сила на нормативният акт, макар и законовата уредба, чиято промяна е закъсняла във времето, текстуално да не се е променила, за да съответстват правните възгледи на установилите се в обществото нови убеждения, ценности и цели. Изменението на съдебната практика, с което предхождащото я тълкуване се променя, за да се дадат нови правни разрешения по прилагането на закона, предизвикани от новонастъпили обществени условия и законодателни промени е принос в правото, осигуряващ неговото развитие. Когато формираната по приложението на непълната, неясна или противоречива правна уредба практика на ВКС трябва да бъде осъвременена, поради настъпили промени в обществените условия или изменения на законодателството, преодоляването на погрешните виждания относно прилагането на закона налага създаването на нова съдебна практика по конкретните разпоредби по реда на чл.290 ГПК и чл.124 ЗСВ. В тези случаи, поставеният правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, ще е от значение за развитие на правото, съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От конкретно развитите аргументи в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК, че от изложена в мотивите на законопроекта за изм. на чл.115 ал.2 ГПК- изм. ДВ бр.65 от 2018 г.цел: да се осигури по-бързо и ефективно разглеждане на делата, защита на икономически по-слабия субект, както и по-равномерно разпределение на делата и разтоварване на софийските съдилища“ следвало, че разпоредбата на чл.115 ал.2 КЗ /в цит. редакция/ трябвало да се прилага за всички искове по КЗ, т.е. и за исковете за обезщетяване по имуществени застраховки, които се основават на всякакви застрахователни събития, а не само на непозволено увреждане. С оглед на това, според подалата ЧКЖ страна обратното становище, намерило израз в практиката на ВКС - Определение № 87 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019 г., I т. о., ТК и Определение № 1221 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1893/2023 г., II т. о., ТК следвало да се преодолее по пътя на ново тълкуване. Така посочените като основания за промяна в цитираната практика на ВКС обстоятелства, обаче не отговарят на квалификацията „ новонастъпили обществени условия и законодателни промени“, Посочените определения са постановени дълго време след изменението от 2018 г. в чл.115 ал.2 ГПК, а и липсват, каквито и да е новонастъпили обществени условия/ такива не се твърдят изобщо от жалбоподателя/. Следователно липсват основания да се дадат нови правни разрешения по прилагането на закона, различни от тези в цитираната практика на ВКС, че особената местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. От гореизложеното следва,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, нито съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК. В полза на ответника по касация не се дължи присъждане на разноски, доколкото не се установява направата на такива. Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т.о.