Определение № 83 от 05.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1473/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Фрукто Сливен“ АД, [населено място] против определение № 1676 от 24.06.2020 г. по ч. т. д. № 745/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2703 от 14.02.2020 г. по гр. д. 9336/2019 г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по същото дело, образувано по предявен от търговското дружество-настоящ частен касатор срещу „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД, [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че за ответника липсва право за едностранна промяна на количеството и качеството на доставяните услуги по сключения между тях договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води. В частната касационна жалба се поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Изразено е несъгласие с извода на съда, че ищцовото дружество няма качеството на „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, поради което не би могъл да се ползва от изборната подсъдност, предвидена в чл. 113 ГПК. Според частния касатор, решаващият състав не е съобразил специалните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги - § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на този закон, даващи легално определение на „потребител“ на В и К услуги, според което потребител може да бъде както физическо лице, така и юридическо лице, а също и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Като релевантен за изхода на делото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Следва ли съдът при определяне на местната подсъдност спрямо предявен иск от юридическо лице, в качеството му на потребител по смисъла на специален закон, да приложи разпоредбата на чл. 113 ГПК“. Частният касатор поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 607 от 23.11.2015 г. по ч. т. д. № 2314/2015 г. на I т. о. и определение № 172 от 08.03.2013 г. по ч. т. д. № 1143/2013 г. на II т. о, както и че решаването му е от значение за точното прилагане на закона. Заявява също и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност Ответникът по частната касационна жалба – „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 25.08.2020 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди обжалваното определение, с което Варненски районен съд е прекратил производството по делото, образувано по иск на „Фрукто Сливен“ АД срещу „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД за признаване за установено в отношенията между страните, че за ответника липсва право за едностранна промяна на количеството и качеството на доставяните услуги по сключения между тях договор, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че не е налице основание за прилагане разпоредбата на чл. 113 ГПК по отношение на местната подсъдност на спора. Приел е, че доколкото дефинира местната подсъдност на искове от и срещу потребители като изключение от общото правило на чл. 105 ГПК, всички предпоставки от фактическия състав на тази разпоредба следва да се тълкуват стриктно, а не разширително и че легалната дефиниция на понятието "потребител" се съдържа в ЗЗП /§ 13, т. 1 ДР/ и тя изключва потребителско качество на лицата, които придобиват стоки и услуги в търговско или професионално качество. Според въззивния съд, за приложението на специалната подсъдност по чл. 113 ГПК релевантна е именно легалната дефиниция на ЗЗП като определяща кръга на лицата, ползващи се с потребителска защита, което се подкрепя и от формулировката на разпоредбата на чл. 113 ГПК, обвързваща специалната подсъдност с настоящия/постоянния адрес на потребителя, какъвто имат само физическите лица. Фактът, че седалището на ЮЛ не е предвидено сред възможните варианти, е преценен като потвърждаващ извода, че юридическите лица не могат да се ползват от изборната подсъдност. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от частния касатор въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ за изхода на конкретното дело. По отношение на същия обаче не е осъществено нито едно от поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. На първо място, представените с изложението по чл. 284, ал 3, т. 1 ГПК два съдебни акта не доказват твърдението за противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС: определение № 172 от 08.03.2013 г. по ч. т. д. № 1143/2013 г. на II т. о., с което не е допуснато касационно обжалване – тъй като няма характер на съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а определение № 607 от 23.11.2015 г. по ч. т. д. № 2314/2015 г. на I т. о. – тъй като не е релевантна практика за случая, доколкото е постановено при редакцията на чл. 113 ГПК преди изменението й с ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г. Относима към настоящата хипотеза е актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 69 от 29.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на II т. о., съобразно която: С изменението на ГПК със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018г./ е предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния; Целта на законодателя с това изменение на разпоредбата на чл. 113 ГПК е да бъде осигурен възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение - потребителя, да бъде постигната равномерна натовареност на съдилищата в страната, оптимизиране на съдебната карта и по-бързо правораздаване; Направеното през 2018 г. с този законопроект предложение особената подсъдност по чл. 113 ГПК да намери логично приложение и по отношение на юридическите лица, притежаващи качеството на потребител по силата на закон /напр. Кодекса на застраховането или Закона за енергетиката/, а именно местната подсъдност да се определя по седалището на потребителя, не е възприето от законодателя, а е прието изменението в действащата сега редакция на чл. 113, ал. 1, изр. 1 ГПК. С оглед тези изменения и допълнения на чл. 113 и отчитайки мотивите на законодателя за приемането на ЗИД ГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г./, съставът на ВКС, II т. о. е направил извод, че законодателят е ограничил посочената разпоредба до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, каквито са само физическите лица. Настоящият състав изцяло споделя цитираната съдебна практика и доколкото обжалваното определение е в съответствие с нея, същото не следва да бъде допуснато до касационен контрол нито на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Съществуването на посочената практика изключва наличието и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Независимо от посочения изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски не може да бъде уважено предвид липсата на доказателства за извършването на такива. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение