Определение № 60518 от 28.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1583/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по жалба на ищците О. Д. и Д. Д. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му в обжалваната част със съответните последици. Ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва жалбата. По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Произнасяйки се по жалби и на двете страни, въззивният съд, след частична отмяна, респ. потвърждаване на първоинстанционното решение, като краен резултат е уважил в размер на по 180 000 лв. за всеки от ищците предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им Е. Д., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 08.10.2016 г., причинено от водач на МПС със застрахована при ответника гражданска отговорност. За да постанови решението си, при концентрирал се във въззивното производство спор само относно справедливия съгласно чл. 52 ЗЗД размер на обезщетенията, въззивният съд, въз основа на събраните писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на психологическа експертиза, е приел за установени подробно посочените в мотивите обстоятелства относно съдържанието на формираната между ищците и пострадалия емоционална връзка и отражението (непосредствено след произшествието и дългосрочно) на смъртта на пострадалия върху психо-емоционалното състояние на ищците. Въз основа на тези обстоятелства е приел за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетенията от по 180 000 лв., като е отчел, че между ищците и починалия техен син са съществували изключително пълноценни взаимоотношения на обич, привързаност, споделеност, че със загубата му ищците са загубили житейската си адекватност, емоционалният им свят е бил необратимо променен, мъката по изгубения син е с изключително висок интензитет и не може да бъде преодоляна. Отчел е също общите икономически условия в страната, намерили отражение и в установените към момента на произшествието лимити на застрахователното покритие. Приел е също, че без значение се явява социалният статус на починалия предвид липсата на събрани доказателства за особен такъв, който да обосновава определянето на по-висок размер на обезщетението, както и че пострадалият е бил единствено дете на ищците, доколкото обстоятелството дали преживелите родители имат и други деца е неотносимо, тъй като връзката между починалия и преживелия родител е винаги различна, субективна и със строго личен характер. Отрекъл е да има значение за размера на обезщетението и възрастта на пострадалия, доколкото тя също не е определяща за съдържанието на връзката родител-дете. Допускането на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. ГПК – поради противоречие със задължителната практика по т. 11 от ППВС № 4/68 на изводите на въззивния съд по въпроса за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застраховател. Поддържа се, че въззивният съд не е обвързал преценката си за размера на обезщетението с всички релевантни обстоятелства, не е отчел интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания, вкл. тежките в психологически и негативно-емоционален аспект последици за ищците, както и обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално-икономическо развитие на страната, чиято проявна форма са лимитите на застрахователните обезщетения и обичайната съдебна практика. Касационно обжалване не следва да се допуска. Поставеният въпрос не отговаря на специалното изискване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Релевантните в конкретния случай критерии съобразно разясненията по т. 11 от ППВС 4/68 са съобразени от въззивния съд, поради което противоречие с практиката по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. В действителност общо формулираните аргументи се свеждат до оплакване за неправилност на дадената от въззивния съд оценка на съответствието между тези обстоятелства и размера на обезщетението, което обаче е касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. С тези мотиви съдът