Определение № 406 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 146/2011 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Ц. Ц., чрез пълномощника й адв. А. Д., против определението от 29.11.2010 г. по ч.гр.д. № 11509/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ- Д въззивен състав, с което е потвърдено определението от 28.07.2010 г. по гр.д. № 9968/2010 г. на Софийски районен съд, 51 с-в, с което е спряно производството по делото до приключване на спора за установяване съществуването на договорни отношения между страните по гр.д. № 40109/2009 г. на Софийски районен съд, 30 с-в. Изложени са оплаквания за неправилност на определението и е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът [фирма] изразява становище в писмен отговор за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна и е процесуално допустима с оглед обжалваемия интерес. Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението жалбоподателят поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1- 3 ГПК. Поставя въпроса за преюдициалността като основание за спиране на делото по чл.229 ал. 1 т. 4 ГПК. Към изложението са приложени определения на ВКС по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК и въззивни определения на Пазарджишкия окръжен съд и Габровския окръжен съд. За да постанови обжалваното определение въззивният съд приел, че решението по висящото гр.д. 40109/2009 г. на СРС, образувано по иск на [фирма] срещу жалбоподателката за установяване съществуването на договорни отношения между страните по договор от 07.07.2007 г., е от значение за решаването на спора по гр.д. № 9968/2010 г. на СРС, образувано по искове на жалбоподателката срещу [фирма] за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на определението, тъй като дадено в него разрешение относно преюдициалността е в противоречие с разрешението по същия въпрос в определение 269/07.05.2009 г. по ч.т.д. № 115/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., и определение № 401/20.11.2008 г. по ч.гр.д. № 1980/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 274 ал. 3 ГРК, в които е прието, че връзка на обусловеност е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Разгледана по същество частната жалба е основателна. От изложеното в исковата молба следва, че ищцата претендира обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от деликт, а не от неизпълнение на договор. При това положение правилното разрешаването на спора по спряното дело не е обусловено от решението по другото висящо дело по спора между страните за съществуване на договорно отношение, което не е предпоставка за отговорност, основана на деликт. Обжалваното въззивно определение е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 229 ал. 1 т.4 ГПК, поради което то и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато на последния за продължаване на процесуалните действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение