Определение № 23 от 22.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2792/2020 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Х. Т. и от „Братя Чинкови“ ЕООД, чрез пълномощника им адв. Б. Д., АК – Бургас, против решение № I-42 от 13. 04. 2020 г. по в. гр. д. № 1962/2019 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 134 от 21. 06. 2019 г. по гр. д. № 994/2018 г. на РС-Айтос, с което са уважени предявените от С. Г. К., С. Д. М., А. Д. М., А. Д. Д., А. Т. К., Т. Т. К. и М. С. А. против касаторите А. Х. Т. и „Братя Чинкови“ ЕООД искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/2 идеална част от земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място]: нива от 26.290 дка, в м. „Х.“, съставляваща имот № .... по плана за земеразделяне и нива от 0,917 дка, в м. „К. Б.“, съставляваща имот № .... по картата на землището и за осъждане на ответника-търговско дружество да предаде на ищците владението върху описаните имоти. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения (необсъждане на всички събрани по делото доказателства и неправилна преценка на обсъдените), поради необоснованост на фактическите изводи и поради допуснато нарушение на материалния закон. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.

Ответниците по касационната жалба С. Г. К., С. Д. М., А. Д. М., А. Д. Д., А. Т. К., Т. Т. К. и М. С. А. в писмен отговор, подаден от процесуалния им представител адв. П. Т., АК – Бургас, изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от С. Г. К., С. Д. М., А. Д. М., А. Д. Д., А. Т. К., Т. Т. К. и М. С. А. против касаторите А. Х. Т. и „Братя Чинкови“ ЕООД искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС, съставът на въззивния съд е приел за установено, че ищците са собственици общо на 1/2 ид.ч. от процесните земеделски земи на основание наследяване на С. А. К. и реституция по ЗСПЗЗ. Наследодателят С. К. починал 1960 г. и оставил за наследници трима сина и една дъщеря. Първите четирима ищци са наследници на дъщеря му Д. Д. М., а останалите трима – наследници на сина му А. С. К.. Наследниците на сина му Г. С. К. и част от наследниците на сина му Х. С. К. не участват в производството. Ответницата А. Х. Т. е наследник (наред със сестра си Р. Х. К. и с майка си Н. А. К., неучастващи в производството) на сина на общия наследодател Х. С. К. и е собственик на 1/12 ид.ч. от процесните имоти.

За неоснователно е прието възражението на ответниците, че наследодателката на първите четирима ищци Д. С. К. не е била дъщеря на С. К., а едноутробна сестра на тримата му сина, поради което не го е наследила и не е била вписана като наследник в част от приложените по делото удостоверения за наследници. Съдът е приел, че предвид липсата на съставен акт за раждане на Д. К., са налице основания по чл. 54 и чл. 55 от Закон за лицата /отм./ да се приеме, че Д. К. се е ползвала непрекъснато и трайно със званието „законно дете“ на С. К.: безспорно е, че същата е била дъщеря на съпругата на С. К., била е член на семейството му, живяла е с майка си и съпруга й, отгледана е като тяхно дете; в самото семейство е била признавана за дете не само от С. и А. К., но и от синовете им (наследниците на сина му Т. К. са предявили иска наред с наследниците на Д. К.; ответницата-физическо лице е изплатила рента за една година на наследниците на Д. К.); била е признавана като дете на С. К. и в обществото (в съставения акт за женитба на Д. С. К. и Д. М. Д. съпругата е посочена като дъщеря на С. К. както от бъдещия й съпруг, така и от свидетелите на обществеността, присъствали при съставянето му); до женитбата е носила имената на наследодателя С. К. - Д. С. К., а след това имената на Д. Д. М., приемайки за презиме и за семейно име имената на съпруга си Д. М. Д.. С оглед на изложеното и на основание чл. 55 ЗЛ /отм./ Д. К. се ползва с правата на законно дете на С. К..

Прието е, че договорът за аренда от 20. 11. 2013 г., сключен между ответниците А. Т. и „Братя Чинкови“ ЕООД, е непротивопоставим на останалите съсобственици на имота, включително и на ищците, тъй квотата на А. Т. в съсобствеността е 1/12 ид.ч. Без значение е, че договорът за аренда е сключен преди изменението на чл. 3, ал. 3 ЗА с ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 7. 02. 2017 г., предвиждащо, че договор за аренда може да се сключи със съсобственик, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от имота или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, тъй като и към 20. 11. 2013 г. е действала нормата на чл. 31, ал. 1 ЗС, изискваща решение на мнозинството от съсобствениците за използване и управление на общата вещ.

За неоснователно е прието възражението на ответниците, че представената разписка съдържаща текст: „Дадени на А. рента-204 лв“ и подпис на ищцата А. Д. Д. (ответницата е признала, че впоследствие, след съставяне на документа и подписването му от А. Д., е добавила текста „за 2013-2014 г. и 2014-2015 г.“ и „VIII. 2016 г.“), както и разходният касов ордер за плащане от ответното дружество на А. Д. на сумата 122, 40 лв. рента 2017-2018 г. доказват приемане от А. Д. на сключения договор за аренда.

По тези съображения е прието, че „Братя Чинкови“ ЕООД нямат противопоставимо на ищците право да ползват процесните земеделски имоти.

В изложението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

„1. Може ли при наличие на писмени доказателства с ясно и точно съдържание съдът да тълкува съдържанието на същите в противоречие с него.

2. Налице ли е задължение на съда да основе решението си на база установените по делото доказателства.“

Въпросите са поставени във връзка с оплакването на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на извода на съда, че разписката и разходния касов ордер за получени ренти не доказват потвърждаване на сключения между А. Т. и „Братя Чинкови“ ЕООД договор за аренда от 20. 11. 2013 г.

Твърди се разрешаването им в противоречие с решение № 72 от 12. 03. 2010 г. по гр. д. № 905/2009 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 206 от 31. 07. 2015 г. по гр. д. № 6832/2014 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 134 от 30. 12. 2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, 2 т.о., решение № 222 от 27. 03. 2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, 2 т.о., решение № 222 от 6. 04. 2017 г. по т.д. № 425/2015 г., 2 т.о.

Противоречие не е налице. Изводите на съда са обосновани, базирани са на събраните по делото доказателства и установените с тях обстоятелства. От съдържанието на разписката и разходния касов ордер, подписани от А. Д. Д. (л. 31 и л. 68 от първоинстанционното дело) не следва, че последната е била наясно със сключения между ответниците договор за аренда от 20. 11. 2013 г. (документите не съдържат никаква информация относно време на сключване на договора, вида на договора - аренда или наем, клаузите му - срок на действие, цена и т.н.), поради което не би могло да се приеме, че получаването на сумите по разписката и ордера представляват действия потвърждаващи сключването на договора. Още повече, че събраните гласни доказателства съдържат данни, че у А. Д. е била създадена представа от ответницата А. Т., че наследствените земи са били отдадени под наем за две стопански години на физическо лице.

В изложението е формулиран и въпросът: „Може ли съдът да придаде обратна сила на нормите на един закон, когато това не е предвидено в него.“

Въпросът е поставен във връзка с извода на въззивния съд, че до женитбата си със С. К. наследодателката на първите четирима ищци е носила имената Д. С. К., а след бракосъчетанието през 1939 г. – имената Д. Д. М., което е било допустимо съгласно отменената разпоредба на чл. 6 ЗЛС /отм./. Жалбоподателите не са се позовали и/или обосновали някое от допълнителните основания по точки 1, 2 или 3 на алинея 1 от разпоредбата на чл. 280 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос, съгласно указанията, дадени в мотивите към ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Следва да се посочи, че и трите въпроса не биха повлияли на изхода на делото по иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част, тъй като искът е предявен не само от наследниците на Д. Д. М., но и от наследниците на А. С. К., които притежават общо 1/4 ид.ч. от процесните имоти, а всеки съсобственик може да иска ревандикация на цялата вещ от всяко трето на съсобствеността лице, което я държи без основание.

Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Позоваването на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е формално, без да се обосновава в какво се изразява твърдяната очевидната неправилност на акта. Липсата на законово изискване за формулиране на правен въпрос при позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не освобождава касатора от задължението да аргументира твърдението си за очевидна неправилност, като конкретизира кой е очевидният порок, установим от съдържанието на обжалвания акт, от който твърди, че актът страда. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката.

При този изход на делото „Братя Чинкови“ ЕООД и А. Х. Т. ще следва да бъдат осъдени, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на А. Д. Д. сумата 800 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,