Определение № 55 от 09.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2390/2025 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищцата Т. С. срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд.

По реда на чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК съдът прие следното.

С постановено по реда на чл. 130 ГПК разпореждане от 15.09.2025 г. първоинстанционният съд, като е приел, че е предявен иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, е намерил същия за недопустим и е постановил връщане на исковата молба. Извода си за недопустимост е обосновал със съображенията, че с предявения иск се атакува издадено от съдебен изпълнител постановление за възлагане на недвижим имот, спрямо което, в качеството му на властнически акт, разпоредбите на чл. 646, ал. 1 ТЗ не се прилагат, доколкото същите се отнасят само до извършени от самия длъжник частноправни сделки и действия с имуществени права и/или обекти.

Въззивният съд, като е споделил по реда на чл. 272 ГПК мотивите на първата инстанция, е прецизирал същите, като е приел, че с оглед изложените твърдения за продажба на имота за изпълнение на задължение на несъстоятелния длъжник, квалификацията на иска би следвало да е по т. 1 на чл. 646, ал. 1 ТЗ, но доколкото всички хипотези по чл. 646, ал. 1 ТЗ се отнасят до действия на длъжника, разликата е без значение за крайния извод за недопустимост на иска.

Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд по въпросите:

• въззивният съд има ли процесуално задължение да определи правната квалификация на спора, и

• спрямо длъжника в несъстоятелност и кредиторите на несъстоятелността противопоставим ли е и настъпил ли е вещно-прехвърлителен ефект на постановлението за възлагане на длъжниково имущество, издадено в изпълнително производство след откриване на производството по несъстоятелност?

Касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото поставените въпроси не удовлетворяват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Първият въпрос, конкретизиран с доводите, че дадената от ищеца квалификация (нищожност поради липса на съгласие на поради нарушение на закона, т. е. по чл. 26, ал. 2, пр. 2 и ал. 1, пр. 1 ЗЗД) не е задължителна за съда и че дадената от въззивния съд квалификация не е точно определена, не се явява обуславящ крайния извод за недопустимост на иска с оглед изложените от съда съображения, че както в хипотезата по т. 1, така и по т. 3 на чл. 646, ал. 1 ТЗ могат да се атакуват само действия на длъжника, но не и издадени от съдебния изпълнител възлагателни постановления. Не е обусловил извода за недопустимост на иска и вторият въпрос, доколкото същият не е обсъждан от въззивния съд, а и с оглед материалноправния си характер няма отношение към процесуалния въпрос за допустимостта на предявения иск.

С тези мотиви съдът