Определение № 3234 от 30.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 32/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. Т., чрез адв. П. К. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 196/31.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 11/2024 г. по описа на Софийския окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав, в частта, в която е оставено без уважение акцесорното искане на ищеца за заплащане на законна лихва, изтекла за периода от 13.08.2018 г. до 13.11.2019 г., върху допълнително присъденото от въззивния съд главно парично притезание в размер на сумата от 5000 лв. (над определения от районния съд размер от 5000 лв. до присъдения от въззивния съд – 10000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило на 06.08.2018 г. застрахователно събитие (ПТП) по договор за задължителна застраховала „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, в която предявеният иск от И. В. Т. срещу ЗД „Бул Инс“ АД е уважен до сумата от 10000 лв., а е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 20000 лв. (част от общо претендираната сума от 30000 лв.). С влязло в сила решение № 160/08.04.2026 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, въззивният съд е допълнил постановеното от него решение № 196/31.05.2024 г., като е уважил акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законна лихва върху присъденото от първоинстанционния съд застрахователно обезщетение от 5000 лв. за претърпените неимуществени вреди – за периода от 13.11.2019 г. до окончателното заплащане на това главно парично притезание. Касаторът навежда правни доводи за неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост – счита, че от представените по делото доказателства се установява, че ответният застраховател е получил на 25.10.2019 г. изпратеното от ищеца уведомление за настъпване на релевантното застрахователно събитие, но, макар и този факт да се установявал от приложената обратна разписка за доставената пощенска пратка, въззивният съд е достигнал до необоснования фактически извод, че от съдържанието на тази разписка не се изяснява точно какво изявление е достигнало до неговия адресат – на посочената дата, поради което окръжният съд е счел, че най-ранният момент, в който застрахователят е бил уведомен за застрахователната претенция, е 13.11.2019 г., в който ден той е регистрирал в изходящия си регистър отговора по тази претенция. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1. „Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по въведеното с исковата молба, поддържано в хода на делото и с въззивната жалба, искане за присъждане на законна лихва върху обезщетение за вреди от деликт, ако няма отхвърлителен диспозитив и не е направено допълване на решението на първоинстанционния съд в тази част; може ли да присъди законна лихва върху присъдените от първоинстанционния съд суми без изричен отхвърлителен диспозитив за лихвите от този съд?“ (твърди се противоречие с решение по т. д. № 1293/2020 г. на ВКС, I т. о.); 2. Включват ли се в застрахователната сума по застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл. 429 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) лихвите за забава за периода от уведомяване на застрахователя от застрахования, респ. пострадалия до изплащане на обезщетението, респ. от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя?“ (твърди се противоречие с решение № 28/04.02.2020 г., постановено по т. д. № 2466/2018 г., І т. о. на ВКС) и 3. „Приложима ли е правната норма на чл. 429, ал. 3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване, или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице и предвид установено задължение за делинквента да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, за застрахователя по задължителна застраховка ГО на автомобилистите възниква ли задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден след настъпване на застрахователното събитие и като се отчете, че чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.З КЗ?“ (касаторът счита, че правният отговор по последния материалноправен въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото). Ответникът не е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник - с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел в обжалваната от касатора част, че по въпроса за началния момент, от който се дължи законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение за причинените вреди на пострадал при настъпил покрит застрахователен риск по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е формирана съдебна практика с решение № 128/4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о.; решение № 10/9.01.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 4723/2022 г. и решение № 50001/3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021 г.,I т. о., съгласно която при пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. Счел е, че единствените доказателства, установяващи момента, в който ищецът е отправил претенцията си към застрахователното дружество, представляват двете разписки, намиращи се на л. 15 от кориците на първоинстанционното дело. Анализирайки доказателствената стойност на тези писмени доказателствени средства, окръжният съд е достигнал до фактическия извод, че от тяхното съдържание не може категорично да се изясни какво изявление е достигнало до адресата на посочената в тях дати, поради което най- ранният установим от доказателствата по делото момент, в който ЗД „Бул Инс“ АД е било уведомено за застрахователната претенция на ищеца, е 13.11.2019 г. – денят, в който застрахователното дружество е регистрирало в изходящия си регистър становище по отправената молба за изплащане на обезщетение (за недоказване на основание за ангажиране на отговорността на дружеството). Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалните процесуални предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първият (процесуалноправният) въпрос е свързан с правомощието на въззивния съд да присъди законна лихва върху главното парично притезание, която се претендира като законна последица от уважаването на паричен иск, но той обосновава искането на касатора за допълване на въззивното решение, което е сторено след подаване на касационната жалба с постановяване от окръжния съд на допълнителното решение № 160/08.04.2026 г. Вторият и третият (материалноправните) въпроси не отговарят на специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като те са решени от окръжния съд не в противоречие, а в съзвучие както с цитираната от касатора и посочената в обжалваното решение казуална практика на ВКС, така и със служебно известната на настоящия съдебен състав – напр. решение № 228/31.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2154/2024 г., II т. о. и решение № 231/1.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 1225/2024 г., II т. о. Във формираната практика по тези въпроси е изяснено, че в КЗ изрично е разграничена отговорността на застрахователя за собствената му забава - чл. 497 КЗ, от отговорността му за забава, функционално обусловена от отговорността на делинквента - чл. 494, т. 1 КЗ, чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ. Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение застрахователят дължи лихва върху обезщетението за собствената си забава. При предявен пряк иск от увреденото лице в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. от предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на деликта. Окръжният съд изцяло се е съобразил с тази практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, като е приел, че при пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. По същество с поставените от касатора въпроси в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се навежда правен довод за необоснованост на въззивното решение, в което съдът е счел, че застрахователят е уведомен за настъпването на процесното застрахователно събитие в по-късен момент от този, който се твърди от ищците. Дали обаче при осъществения анализ на събраните по делото доказателства и на изложените във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение окръжният съд е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, обуславяща необосноваността на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след установяване на обстоятелството, че въззивното решение подлежи на касационен контрол при общата и специалните предпоставки, уредени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. При формирана казуална практика на ВКС не е обоснована и допълнителната процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поставените от касатора въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд