Определение № 203 от 11.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 688/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. П. чрез пълномощника й адвокат А. И., против решение № 4197 от 25.06.2018 г., постановено по гр.д. № 9167 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, IV-А въззивен състав в частта, с която е отменено решение № 18709 от 27.01.2017 г. по гр.д.№ 33970/2014 г. на Софийски районен съд, 70-ти състав и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Г. А. П. за признаване за установено на основание чл.76 ЗН за относително недействителен на договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт за продажба на незастроен поземлен имот № *, том ІІ, рег. № 4238, дела № 175 ат 25.10.2004г. на нотариус № 142, с който нива, находяща се в землището на [населено място], местността „Б.“ с площ от 3000 кв.м., представляваща имот № * по карта на землището на [населено място] е бил прехвърлен от Д. И. Т., Г. Н. Т., А. Р. Т., Ю. К. Т., К. И. Т., Е. И. Р.-Т., Я. И. Д. и М. Г. Д. на „Сити Арт Груп“ ООД, както и иска за делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-24 от 02.03.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-22-1015 от 28.09.2012 г. на началник на СГКК-София, с адрес [населено място], местност „Б.“, с площ от 2 928 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, стар идентификатор – *** номер по предходен план – *-част, квартал 22, предявен от Г. А. П. против В. М. Р., „Сити Арт Груп“ ООД, Д. И. Т., Г. Н. Т., А. Р. Т., Ю. К. Т., К. И. Т., Е. И. Р.-Т., Я. И. Д., М. Г. Д., В. Б. В., С. В. Б., Б. С. К. и М. С. Д.. В подадени по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмени отговори А. Р. Т. и В. М. Р. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Останалите страни не са изразили становище по касационната жалба. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е приел за установени следните факти: собствеността на процесния имот е възстановена по реда на ЗСПЗЗ с решение № 12202 от 28.07.1995 г. на наследниците на Н. Д. Л. /Р./, починал на 8.05.1970 г. Към момента на възстановяване на собствеността наследници са С. Н. Д., син, наследил 1/4 ид.ч. и 1/8 ид.ч. от сестра си Ц. Н. З., С. И. А., наследник на съпругата на Н. Р. И. В. Р., починала 15.03.1985 г. /като бракът е сключен на 15.02.1939 г., т.е. преди одържавяването, поради което и наследниците на И. Р. наследяват реституирания имот/, наследила 1/4 ид.ч., В. М. Р., внук, наследил 3/8 ид.ч. след смъртта на баща си М. Н. Д. и леля си Ц. Н. З.. С. И. А. е починала на 1.05.2003 г. и е била наследена от дъщерите си П. С. В., М. С. Д. и Б. С. К., придобили по 1/12 ид.ч., а след смъртта на П. С. В. правата й са преминали към В. Б. В., Б. В. Б. и С. В. Б., придобили по 1/36 ид.ч., а след смъртта на Б. В. Б. правата му са преминали към баща му В. Б. В.. С. Н. Д. е починал на 24.02.2003 г. като е оставил универсално саморъчно завещание от 1.02.1995 г. в полза на В. М. Р. и от 8.09.1995 г. в полза на Г. А. П., и двете обявени и вписани. С нотариален акт № 175, том I, рег. № 3582, дело № 139 от 26.08.2004 г. на нотариус Б. Н. В. М. Р. е продал процесния имот на Д. И. Т., А. Р. Т., К. И. Т. и Я. И. Д.. С нотариален акт № 16, том II, рег. № 4238, дело № 175 от 25.10.2004 г. на нотариус Б. Н. Д. И. Т., Г. Н. Т., А. Р. Т., Ю. К. Т., К. И. Т., Е. И. Р.-Т., Я. И. Д. и М. Г. Д. са продали имота на „Сити Арт Груп“ ООД. С договор за дарение от 21.12.2012 г. „Сити Арт Груп“ ООД е дарило на Столична община 286 кв.м. от имот 505 /21015/, от които е обособен имот с идентификатор ***, чийто съседен имот е процесният имот *** (със стар идентификатор ***), за който със заповед № РД-09-50-892 от 17.07.2006 г. на главния архитект на София е одобрен план за застрояване на имот *. При така възприетите факти, въззивният съд е направил извод, че ищцата Г. П. е наследила 3/8 ид.ч. от имота въз основа на саморъчното завещание от 8.09.1995 г. на С. Д., тъй като с това завещание е отменено завещанието от 1.02.1995 г. в полза на В. Р.. Счел е, че предпоставките на чл.76 ЗН са налице по отношение договора за покупко-продажба по нотариален акт № 175, том I, рег. № 3582, дело № 139 от 26.08.2004 г. на нотариус Б. Н., доколкото съсобствеността на имота е възникнала по наследяване, като ищцата е предявила иска своевременно в производството по допускане на делбата и сделката е относително недействителна по отношение на наследниците. Посочил е обаче, че нормата на чл.76 ЗН не намира приложение по отношение на договора, обективиран нотариален акт № 16, том II, рег. № 4238, дело № 175 от 25.10.2004 г. на нотариус Б. Н., доколкото праводателите по тази покупко-продажба не са наследници на спорния имот, а приобретателите по относително недействителната сделка, сключена с В. Р.. Затова сделката от 25.10.2004 г. не съставлява акт на разпореждане от сънаследник и не може да бъде обявена за относително недействителна. „Сити Арт Груп“ ООД обаче не е придобило собствеността по този договор, тъй като и праводателите му не са били собственици. С оглед последният извод въззивният съд е разгледал заявеното от „Сити Арт Груп“ ООД в отговора на исковата молба възражение за придобиване на собствеността по давност чрез добросъвестно владение, евентуално чрез недобросъвестно владение с присъединяване владението на праводателите му от 2003 г. Отчитайки представените по делото скици /установяващи, че процесният имот граничи с имот с идентификатор ***, който е бил част от имот с идентификатор *** (номер по предходен план *)/, липсата на данни между двата съседни имота да има ограда или други знаци, от които да е видно, че имотите са обособени самостоятелно, показанията на свидетелката З. /които касаят е двата съседни имота, доколкото същата не е имало как да ги разграничи и ги е възприемала като един общ, затова и показанията й са свързани преимуществено с действията на дружеството във връзка със застрояването на имот с идентификатор ***, но при предявяване на скица свидетелката посочва и процесния имот като негова собственост/, както и обстоятелството, че ищцата не оспорва, че ответното дружество е упражнявало фактическа власт върху имота от датата на сключване на сделката от 25.10.2004 г. /твърденията са във връзка с това, че владението е недобросъвестно/ и прилагайки презумпцията на чл.68 ЗС, е приел, че е установено упражняваното от дружеството владение. Относно спора за вида владение е посочил, че като недобросъвестни владелци могат да се определят само приобретателите по договора от 26.08.2004 г., тъй като именно тази сделка е относително недействителна спрямо Г. П.. Приобретателят по договора от 25.10.2004 г. обаче не е страна по относително недействителна спрямо сънаследниците сделка. Дружеството е придобило собствеността на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, поради което е добросъвестен владелец и е придобило собствеността с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 25.10.2004 г. и преди предявяване на исковата молба на 23.06.2014 г. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Г. А. П. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК /посочила е и т.2 на ал.1 но липсва всякаква обосновка за противоречие на въззивното решение с актове на Конституционния съд на Република България или Съда на Европейския съюз/ по следните въпроси: 1) по отношение на какъв вид актове на разпореждане се прилага разпоредбата на чл.76 ЗН; 2) каква придобивна давност следва да тече по отношение на последващ купувач, след като с решение по делото първоначалният акт на разпореждане е обявен за относително недействителен на основание чл.76 ЗН и съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, че процесния имот следва да се върне в масата на наследството; 3) с оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото; 4) съставлява ли процесуално нарушение на чл.235, ал.2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства; 5) задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на спора. Първият въпрос е свързан с извода на съда, че относително недействителна по чл.76 ЗН е само сделката, сключена със сънаследник, но не и сделката, с която приобретателят по относително недействителния договор прехвърля собствеността, а вторият въпрос – с извода, че приобретател, чийто праводател е страна по относително недействителна сделка, се явява добросъвестен владелец, щом не е знаел, че праводателят му не е собственик. По тези въпроси не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед тезата на касаторката, че за относително недействителна следва да се приеме не само сделката извършена от сънаследника, но и последващите сделки, с които приобретателят прехвърля имота. Подобно тълкуване липсва в практиката на ВКС. Нормата на чл.76 ЗН ясно визира, че недействителността се отнася само до извършено от сънаследник разпореждане и тълкуването й с т.1 и 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е по отношение на сделката, извършена от сънаследник и последиците от този акт на разпореждане. Решение № 221 от 13.01.2014 г. по гр.д. № 2033/2013 г., I гр.о. е дало тълкуване, че е недобросъвестен владелец приобретател по относително недействителна на основание чл.76 ЗН сделка, а решение № 187 от 20.04.2012 г. по гр.д. № 696/2011 г., I гр.о. - че е относително недействително на основание чл.76 ЗН и разпореждане, извършено от сънаследник с две последователни сделки в полза на едно и също лице. Следва да се отбележи, че в съответствие с тази практика въззивният съд е приел за относително недействителен договора, с който сънаследника В. Р. се е разпоредил с имота и е потвърдил първоинстанционното решение, с което е прогласена относителната недействителност на този договор. По първите два въпроса не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с решение № 178 от 9.07.2014 г. по гр.д. № 7749/2013 г., I гр.о. /от което е извел аргументи въззивният съд/ е даден отговор, че в хипотезата, при която позоваващият се на придобивната давност е добросъвестен владелец, а неговият праводател е владелец по договор, който е относително недействителен на основание чл.76 ЗН, спрямо лицето, позоваващо се на относителната недействителност, е налице разнородно владение на двамата владелци: владението на позоваващият се на придобивната давност е добросъвестно, а владението на неговия праводател - приобретател по относително недействителната сделка е недобросъвестно по аргумент за противното от чл.70, ал.1 ЗС /тъй като макар и действителна между страните, тази сделка няма действие спрямо позовалия се на недействителността по чл.76 ЗН наследник и съответно спрямо него не е годна да прехвърли собственост/. Доводът, че относителната недействителност по чл.76 ЗН обуславя връщане на имота в наследството е неотносим към преценка дали в полза на последващ купувач е изтекла придобивна давност, тъй като придобивната давност е способ за придобиване собствеността на чужд имот /останал в наследството именно поради относителната недействителност на договора, с който се е легитимирал праводателя на владелеца/. Останалите въпроси /трети, четвърти и пети/ са обосновани с твърдението, че съдът не се е съобразил с доказателствата по делото и не ги е обсъдил поотделно и в съвкупност, като е тълкувал превратно показанията на свидетелката Камелия К.-З., която говори изцяло за имот с идентификатор *** с площ от 3998 кв.м., т.е. почти четири декара, а не за процесния имот. Касаторката не посочва кои доказателства не са съобразени от въззивния съд, а доводите й касаят само свидетелските показания, но съдът е формирал извод не само въз основа на тях, но и с оглед липсата на спор, че „Сити Арт Груп“ ООД е владяло имота, доколкото ищцата е оспорила не упражняването на фактическата власт, а само вида на владението, поддържайки, че е недобросъвестно. Следователно по тези въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване, като неотносими към начина, включително и относно спазване на процесуалните правила, по който съдът е формирал извода за доказаност на владението на „Сити Арт Груп“ ООД. При изхода на настоящото производство и липсата на искане на ответниците по касационната жалба за възстановяване на разноски, такива не следва да се присъждат. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение