Определение № 811 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2062/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Енерго-Про продажби” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез адв. А. М., против въззивно решение № 242 от 21 април 2020 г., постановено по в.гр.д. № 1014/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново, с което е потвърдено решение № 1216 от 9 октомври 2019 г., постановено по гр.д. № 1246/2019 г. по описа на районния съд в гр. Велико Търново, с което е признато за установено по отношение на „Енерго-Про продажби” АД, че Х. Х. Х., с адрес [населено място], не дължи на дружеството сумата от 7032,71 лева, представляваща начислена стойност на електрическа енергия по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място], пл. „П.” № 4, и в тежест на касатора са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите на окръжния съд, че поради отмяна на текстовете на Правила за измерване на количеството електрическа енергия (издадени от председателя на Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) с решение на ВАС към датата на проверката е липсвала нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на правото на оператора на електроразпределителната мрежа да извършва проверка на средствата за измерване и едностранно да коригира, респективно да фактурира, допълнително начислени количества електрическа енергия, както и че приложимите общи условия на дружеството не предвиждат едностранно коригиране на потребена от абоната електрическа енергия, поради което не е доказано годно правно основание за извършване на корекция. Поддържа се, че доставчикът не е бил лишен от правно основание за извършване на проверка на средствата за измерване и за преизчисляване на потребеното от абонатите количество електрическа енергия, тъй като се касае за договорно правоотношение за продажба на електрическа енергия, при което се прилагат общите правила (чл. 183 ЗЗД) и купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. Сочи се, че фактическото основание за начисляването на корекционната сума в случая бил установеният чрез извършената метрологична проверка на средството за измерване обективен факт на въздействие върху него, а правното основание – нормите на Закона за енергетиката, Закона за измерванията и Закона за задълженията и договорите. Поддържа се, че съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗЕ именно на оператора на електроразпределителната мрежа е вменено задължение да осигурява за целите на измерването на количествата електрическа енергия техническо и метрологично обезпечаване, развитие и модернизация на средствата за търговско измерване (СТИ). Неправилен бил изводът, че по делото не е установено, че начислената електрическа енергия е реално доставена на абоната и потребена от него. Този извод не кореспондирал с доказателствата по делото, тъй като, видно от представения констативен протокол за монтаж на процесния електромер, същият е бил произведен през 2015 г. и монтиран в обекта на ищеца на 02.12.2015 г. с нулеви показания по всяка една от двете му активни тарифи (установените в страната за битови абонати дневна и нощна тарифи). Не се твърдяло, а и липсвали данни, електромерът да е монтиран в друг обект преди това. Освен това от извършената експертиза от Българския институт по метрология (БИМ) било констатирано, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговоря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики. Сочи се, че тези констатации не са оборени в хода на производството по делото, а напротив – потвърждавали се от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, според която в невизуализирания регистър Т3 е налице количество електрическа енергия на стойност 36381,9 квтч, като наличието на данни в невизуализирания регистър се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред, който иначе е бил настроен да отчита преминаващата през него електрическа енергия само по тарифа 1 и тарифа 2. Освен това преди монтажа на СТИ в обекта на ищеца, същото не е използвано и е монтирано с нулеви показания, което изключвало възможността в скрития регистър да е имало записи на енергия, непотребена от абоната. Поради това нелогичен бил изводът, че метрологично годно средство за измерване може да регистрира показания за електроенергия без да има реално преминала през него такава. Поддържа се, че СТИ е измервало точно цялата преминаваща през него електрическа енергия, но поради въздействие върху програмата за параметризация на измервателния уред, по-точно в тарифната му схема, част от нея се е разпределяла и записвала в скрит (неизведен на дисплея) регистър; че въпреки техническата невъзможност да се определи началният момент, от който е започнало отчитането на потребената от абоната електрическа енергия в неактивния регистър на електромера, записите в същия потвърждават факта, че част от потреблението на абоната се е измервало и записвало именно от този регистър. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на решението. В срока за отговор на касационната жалба ответникът в касационното производство Х. Х. Х., с адрес в [населено място], чрез адв. Н. Н.-Т., излага становище за недопустимост на касационната жалба, за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. Въззивният съд приема за установено, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството потребител на електрическа енергия, с открита партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място], пл. „П.” № 4. На 13.02.2019 г. е била извършена техническа проверка на електромера, вследствие на която той бил демонтиран. При извършване на проверката бил съставен констативен протокол, подписан от двама проверяващи служители на „Електроразпределение север” АД и двама свидетели. Демонтираният електромер бил изпратен за метрологична експертиза в БИМ, при която било установено, че той съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, но не съответства на техническите характеристики; че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея. Въз основа на изготвения при метрологичната експертиза констативен протокол е коригирана сметката на ищеца за периода 14.02.2018 г.-13.02.2019 г., като е начислена допълнителна електрическа енергия в размер на 36381 квтч. Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза в тарифа 3 на СТИ е установено наличието на записана електрическа енергия. Вещото лице е посочило, че не е възможно да се установи каква е причината за наличието на такива показания, че в паметта на електромера няма информация за показанията по тарифи и за настъпили събития в минали периоди, както и че в представените протоколи няма данни за извършени замервания за натрупана в тарифа 3 електрическа енергия. Въззивният съд приема, че предвид отмяната на приетите по силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21, т. 3 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), в сила от 16.11.2013 г., облигационните отношения между страните към момента на извършване на проверката са регулирани от общите условия, одобрени с решение № ОУ-061/7.11.2007 г. на ДКЕВР. При извършване на проверката приложима била разпоредбата на чл. 61 от общите условия на „Електроразпределение север” АД от 2007 г., според която съставеният при проверката протокол трябва да е подписан от представител на дружеството и от ползвателя или упълномощено от него лице, а ако ползвателят не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, последният се подписва от един свидетел, който не е служител на дружеството, което изискване в случая било спазено. Въпреки това се приема, че по делото не се установява по категоричен начин наличието на годно основание за извършване на корекцията, както и че има реално потребена електрическа енергия за конкретен период, чието заплащане се дължи от страна на абоната. Касационният съд приема, че поставеният от касатора въпрос при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД, е обусловил изхода на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 150 по гр.д. № 4160/2018 г., III г.о., решение № 21 по гр.д. № 50417/2016 г., I г.о., и решение № 124 по гр.д. № 2991/2018 г., III г.о. При отговора на този въпрос ще се съобрази и дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя, каквото е второто питане на касатора. Не се установява хипотезата на очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като подобна квалифицирана форма на неправилност не се констатира непосредствено от мотивите на въззивния съд, без да има нужда от преценка на събраните доказателства и доводите на страните. За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 140, 65 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,