Определение № 217 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4451/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Д. Б. П. чрез процесуалния представител адв.Д.Д. от АК Б. е обжалвала въззивното решение на Благоевградския окръжен съд по гражданско дело № 63 по описа за 2018г., постановено на 15.7.2019 г.. Ответникът В. Б. Г. чрез процесуалния представител адв.С.Б. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Развити са съображения, че не е допуснато нарушение на съдебната практика по приложението на чл. 272 ГПК. Доводите във въззивната жалба са правени и пред първата инстанция и на тях е отговорено в решението, поради което въззивният съд е имал основание да препрати към изводите на първата инстанция. По останалите материално правни въпроси също се поддържа, че обжалваното решение не противоречи на сочената практика на ВКС. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото, поради което е процесуално допустима. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателства и доводите във въззивната жалба, както и че е допуснато нарушение на материалния закон – чл.29 СК в смисъла на тълкуването му в практиката на ВКС. С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд е потвърдил решението на Благоевградския районен съд № 6451 от 31.07.2017 г. по гр.д.№2494/2014 г., с което на основание чл. 29 ал.3 СК на В. Б. Г. е определен по-голям дял в размер на 6/10 идеални части от общото имущество, придобито по време на брака му с Д. Б. П., който е прекратен с развод. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 272 ГПК и е препратил изцяло към изводите на първата инстанция по отношение на установените факти и правните изводи, че безспорно ищецът е доказал своя принос, чрез осигуряване на по-големи доходи от доходите на ответницата, в съотношение между приноса на ищеца и приноса на съпругата – ответник 60% към 40%. Въззивният съд е приел, че обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от първата инстанция фактическа обстановка. Извън нея въззивният съд е посочил, че като принос на съпрузите по чл. 29 ал.3 във връзка с чл. 21 ал.2 СК следва да се вземат предвид средствата, които те са получили от своята трудова дейност, които са получили безвъзмездно от свои близки в пари и в натура, за да бъдат подкрепени при посрещане нуждите на семейството, личният труд положен в домакинството и в отглеждане и възпитание на децата. Посочено е също, че правилно първата инстанция е отчела съществената разлика в доходите на двамата съпрузи, като тези на ищеца практически изцяло са осигурявали в годините приходите на семейството, той е заплащал и тегления кредит, което обосновава изискването за значителност по чл.29, ал.3 от СК, като едновременно с това е налице принос на съпруга и в нематериален аспект, изразяващ се в грижи за отглеждане на детето и участие в домакинството. При тези мотиви на въззивния съд е основателен доводът на касаторката, че същественият процесуалноправен въпрос за делото е дали е длъжен въззивният съд да формира свое вътрешно убеждение по правнорелевантните факти, въз основа на събраните в процеса доказателства и може ли да препрати изцяло към мотивите на първата инстанция. Видно от съдържанието на въззивната жалба, в нея са изложени подробни доводи за необоснованост на мотивите на първата инстанция с изложени кокретни възражения в отделни пунктове по отделните пера на приетия принос. На тях въззивният съд не е отговорил конкретно с извършване на собствена преценка на доказателствата. Същевременно в практиката на ВКС – решение № 115 по гр.д.№ 2150/2017г., решение № 253 по гр.д.№ 5011/2017г. и двете на ВКС, IV г.о се приема, че в качеството си на втора по ред съдебна инстанция по съществото на материалноправния спор по делото, въззивният съд има правото и задължението да отговори на всички наведени с въззивната жалба оплаквания и доводи като в рамките на тях извърши цялостна преценка на доказателствата, в резултат на което да провери правилността на обжалвания съдебен акт като краен резултат на своята собствена решаваща дейност. В случая тази практика не е съобразена, което обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба на Д. Б. П. следва да се допусне за разглеждане по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение