Определение № 368 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2432/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор А.В., против въззивно решение № 38/14.03.2024г. по в.гр.д.№ 526/23г. по описа на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Комисията против П. Д. К. иск с правно основание 74, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5 ЗПКОНПИ /сегашно наименование ЗОНПИ/ за отнемане в полза на държавата на недвижими имоти, находящи се в [населено място],[жк], съставляващи ПИ с идентификатор ... и построените в него жилищна сграда от 62,16 кв.м. с идентификатор ... и гараж със застроена площ от 21,90 кв.м. с идентификатор ... Касаторът иска отмяна на решението, което счита постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че въззивният съд е определил в пряко противоречие със закона и практиката на ВКС, вкл. задължителната по ТР № 4/21 на ОСГК на ВКС, размера на разходите на ответниците на 165 992,90 лева, като не е включил в тях преминалите през патримониума им и не налични в края на проверявания период парични потоци, както и разходите за придобитото и впоследствие отчуждено имущество. Заявява, че ако тези суми бъдат отчетени, нетният доход ще е отрицателна величина, а размерът на несъответствието ще надвиши 150 000 лева, което ще наложи анализ за законността на придобитото имуществото, което Комисията иска да отнеме от ответника, на стойност 67 000 лева. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК сочи, че в противоречие със задължителната практика на ВКС - ТР № 4/2021 ОСГК на ВКС, въззивният съд е дал отговор на два въпроса: 1/ „Представляват ли „разход“ и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието внесените през проверявания период и впоследствие изтеглени парични средства от банкови сметки, за които не е установено преобразуването им в друго имущество?“ и 2/ “Представляват ли „разход“ и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието платените средства /разходът/ за придобиване на имущество /недвижими имоти, МПС, дялове и др./, отчуждено през проверявания период?“ Насрещната страна по жалбата – ответникът П. Д. К., чрез адв. Д. Н., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд е достигнал до следните изводи досежно релевантните обстоятелства - наличното в края на проверявания период имущество, нетния доход на ответника и размера на несъответствието: Придобитото в периода 26.04.2007г.–26.04.2017г. и налично към 26.04.2017г. /края на проверявания период/ имущество включва закупения от П. К. с нот.акт № ..., том ..., рег. № ..., д. № .../... ... ...г. недвижим имот в [населено място],[жк]и съставляващ ПИ с идентификатор ... по КККР на [населено място], ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор ... и гараж с идентификатор ..., на стойност 69 120 лева, както и иззетите на 23.11.2008г. по ДП № 834/2008г. от дома на въззиваемия П. К. в [населено място], [улица] върнати веществени доказателства - парични средства в различна валута и купюри, подробно описани в протокола, на обща стойност 142 987.26 лева. Следователно общата стойност на притежаваното от ответника и налично към края на проверявания период имущество възлиза на сумата от 212 107.26 лева. Извън притежаваното имущество съдът е определил закупените от съпругата на проверяваното лице по време на брака им недвижими имоти в [населено място] /нот.акт № .../... ... ...г./, отчуждени с нот.акт № .../... ... ... г. и лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит по договор от 06.12.2007г. и отчужден на 16.10.2008г., защото не са налични към края на проверявания период, както и придобитите по нот.акт № .../... ... ... г. в [населено място], [община] и по нот.акт № .../... ... ... г. в м.“П.“, [населено място], имоти, доколкото сделката по отношение на първия е прогласена за нищожна с решение от 13.11.2012г. по гр.д. № 97/2012г. на РС – Тервел като симулативна, а по отношение на втория е налице безвъзмездно придобиване. За да определи нетния доход на въззиваемия и бившата му съпруга, въззивният съд е възприел първия вариант на заключението на ССЕ, съгласно който общият размер на получените доходи за целия проверяван период е в размер на 301 414.80 лева. В тази сума /т.35, табл.1 от заключението/ са включени получените доходи от работна заплата /52 635.04 лева от П. К. и 7 728.18 лева от Н. К./; изплатен доход по чл.57 ЗОДФЛ /отм./ и чл.73 ЗДДФЛ в размер на 1 818.58 лева на П. К. и 6 960.89 лева на Н. К.; 2 525 лева по ГДД на Н. К.; 1 200 лева, получени от нея от продажбата на дружествени дялове, придобити преди началото на проверявания период; 1 067.22 лева изплатени обезщетения от НОИ; 156.47 лева, получено застрахователно обезщетение; 2 328.53 лева - ренти за периода 2007г. – 2010г., изплатени от ЗП Д. Б.; 85 194.89 лева, съставляващи изтеглени от П. и Н. К. суми от банковите им средства, налични в началото на проверявания период; 140 000 лева, получени по договор за заем от 01.10.2008г., сключен от Н. К. като заемател и заемодател С. С. М.. Към сумата 301 414.80 лева е добавена и сумата от 15 000 евро с левова равностойност 29 337.45 лева, дарени на ответника от трето лице за покупка на недвижим имот с нот.акт № .../...г. и така въззивният съд е определил на 330 752, 25 лева размера на доходите на ответниците за проверявания период. Обичайните и извънредните разходи са определени от съда на общо 165 992,90 лева, съгласно заключението на ССЕ /т.35, табл.2/ и включват разходи за издръжка по данни на НСИ, за задгранични пътувания, за платени МДТ и за погашения по запис на заповед във връзка със сключения от Н. К. договор за заем. В тази сума не са включени разходите за придобиване на претендираното като незаконно придобито имущество. Въззивният съд е изчислил нетния доход съобразно разпоредбата на §1, т.8 ДР на ЗОНПИ в размер на 164 759.35 лева /330 752.25 лв. – 165 992.90 лв./ и като го е съпоставил с наличното в края на проверявания период имущество на стойност 212 107.26 лева е достигнал по същество до извод, че липсва несъответствие надхвърлящо 150 000 лева. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора въпроси, доколкото касаят наличието на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ изпълват общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК, но разрешението им е в съответствие с установената каузална и задължителната практика на ВКС. За да формира извода си за стойността на наличното имущество на ищеца, въззивният съд се е съобразил със задължителното за всички съдилища тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, според което не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Пак съобразно закона и разясненията в ТР въззивният съд е извел като релевантно за определяне на значителното несъответствие сравнението между размера на нетния доход, от една страна, а от друга страна – стойността на наличното имущество, а не на сбора на разходите. Разходите не са имущество по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ, а предвид дефиницията на нетен доход в §1 т.8 от ДР на ЗОНПИ (доходи, приходи или източници на финансиране намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му) следва да бъдат съобразени при формиране на извода за значително несъответствие само индиректно - ако и доколкото участват при изчислението на нетния доход. Сбъдването на подобно условие не е приемано от въззивния съд, а и не е налице, защото :1/ Внесените през проверявания период по банковите сметки на проверяваните лица суми от тях самите и от трети лица, вкл. и натрупаните лихви по вноските не са разход, както твърди касаторът, а приход. Разходването на този приход в рамките на проверявания период по начин, че сумите вече не са налични в края на проверявания период и не са преобразувани в налично към този момент имущество означава, че е налице разход, равен на първоначалния приход, поради което въпросните суми се неутрализират и не влияят при изчислението на нетния доход; 2/ Разходите за закупени през проверявания период движими и недвижими вещи, които не са налични в края на проверявания период представляват разход за нуждите на финансовия анализ за определяне на нетния доход. Приходите от отчуждаването на така закупените вещи, ако то е възмездно, както в случая, също следва да се отчетат при изчисление на нетния доход, което означава, че единствено при превес на разходите за придобиване на вещите над приходите от отчуждаването им, би се формирал разход, който следва да бъде отчетен при финансовия анализ на нетния доход. Касаторът обаче не твърди да е бил формиран такъв разход и наличието на такъв не е изследвано от въззивния съд. В обобщение, липсват заявените основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. На адв. Д. Н. се следва адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за изготвяне на отговор на касационната жалба, чиито размер съдът определя на 600 лева. Така мотивиран, настоящият състав