Определение № 3599 от 22.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2449/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от В. Й. К. против определение № 21090 от 28.10.2025 г. по ч. гр.д.№ 674/2025 г. на СГС, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба № 25017619/24.07.2024 год. против определение № 20126252 от 12.07.2024 г. постановено по гр.д. № 61653/2019 г. Софийски районен съд, в частта с което съдът не е приел за разглеждане предявените искове по сметките, отделил ги е и ги е изпратил по подсъдност на СГС. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност, защото делбата е особено исково производство и претенциите по чл. 346 ГПК се разглеждат в него независимо от цената на иска. Счита, че предявената от него претенция е във връзка със съсобствеността. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърди основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: предявяване на иск по сметки по чл. 346 ГПК подчинява ли се на подсъдността, определена по чл. 341 ГПК или важат общите правила за подсъдност по чл. 104, ал.4, пр.1 ГПК. Ответниците по частната жалба Б. Й. К. и С. Б. К. оспорват частната касационна жалба, като считат, че претенцията по чл. 346 ГПК трябва да отговаря на всички изисквания за предявяване на иск, включително и подсъдността, твърдят, че претенцията няма връзка със съсобственотта, поради което не следва да се разглежда в делбата, а и тяхната претенция, с влязлата част от определението на СГС не е приета за разглеждане в делбеното производство, отделена е и е изпратена на СГС. Молят определението да се потвърди, като по този начин няма да се попречи на възможността за прихващане. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. Данните по делото са следните: След допускане на съдебна делба по гр.д. № 61653/2019г. на Софийски районен съд, своевременно са заявени от двете страни в деленото производство искания по сметки на основание чл.346 ГПК. Ищците Б. Й. К. и С. Б. К. са предявили срещу В. Й. К. осъдителен иск на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за сумата от 81810 лева, ведно със законната лихва от датата на претенцията до окончателното изплащане на вземането. Претенцията е за извършени СМР за изграждане и довършване на втори етаж в делбения имот и др., подробно изброени в молба от 25.11.2022г. В срок, с молба от 18.11.2022 г. и ответника В. Й. К. е предявил от своя страна срещу ищците Б. Й. К. и С. Б. К., осъдителен иск на основание чл. 61, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД за сумата от 169 682.62 лева, ведно със законната лихва от датата на претенцията до окончателното изплащане на вземането, евентуално при условията на разделност за суми от по 84 841.31 лева от всеки. Основава претенцията си на това, че му е прехвърлено вземане на „Б и В Авто“ ЕООД срещу Б. Й. К. и С. Б. К., като е бил упълномощен от дружеството да уведоми длъжниците за договора за цесия от 20.08.2022г. Вземането на дружеството произтича от договор за строителство от 20.10.2010 г. Софийски РС е приел, че претенциите и на двете страни произтичат с отношенията им с трето лице по договор за строителство – „Б и В АВОТО“ ЕООД по повод изглаждане на съсобствената сграда, а имота е съсобствен само между тримата съделители. Разглеждането на претенциите в отделни производства няма да е пречка на възможността за извършване на прихващане. Затова е отменено определението, с което първоначално са приети претенциите и вместо това те не са приети в делбеното производство, отделени са и са изпратени на СГС предвид цената на всяка от тях. Въззивната инстанция е приела, че по правилата на родовата подсъдност, Районния съд не е компетентен да разгледа тези искове с оглед разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК, тъй като всичките са с цена над 25000 лв. За този извод се е позовал на съдебна практика на ВКС - решение № 612 от 25.Х.1995 г. по гр. д. № 375/95 г. на ВС, I г. о., решение № 8/2012 г. по гр. д. № 1011/2011 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 172 от 29.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3494/2017 г., II г. о., ГК, Решение № 45 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4628/2015 г., I г. о., като е приел, че в противен смисъл е само Определение № 503 от 24.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4558/2013 г., IV г. о., което е изключение. Не е разгледал въпроса дали претенцията е във връзка с прекратяването на съсобствеността между съделителите. Въззивното определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна частна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Съдът не констатира основание за недопустимост на обжалваното определение. Поради изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Въпросът, по който се иска допускане до касационно обжалване е относим към спора и по него въззивния съд се е произнесъл с обжалваното решение. Приетото от въззивния съд е в противоречие с Определение № 503 от 24.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4558/2013 г., IV г. о., което не е изключение. С множество решения са разгледани претенции по чл. 346 ГПК с цена над 25000 лв. и тези решения не са обезсилени като недопустими при задължението на въззивната и касационната инстанции да проверяват служебно за допустимостта на обжалваният акт. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. С цитираното определение № 503 от 24.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4558/2013 г., IV г. о. е прието, че тъй като делбата е уредена като особено исково производство, нормата на чл. 341 ГПК е специална и тя е определяща за подсъдността на и на претенциите, приети за разглеждане по реда на чл.346 ГПК. Тази норма изключва приложението на общата правна норма на чл. 104, ал. 4 ГПК и има приоритет над нея. Настоящият състав споделя и прилага тази съдебна практика. Съгласно чл. 341 ГПК, исковете за делба са подсъдни винаги на районен съд и ако претенция по сметки е свързана със запазването, съхранението или увеличаването на делбената маса и произтича от отношения между съсобственици след възникване на съсобствеността, тази норма определя родовата подсъдност и на претенциите, заявени по реда на чл. 346 ГПК, независимо от цената им. Приетото от въззивния съд в противен смисъл е неправилно. Съдебните актове, на които се е позовал възивния съд не са в посочения от него смисъл. Решение № 8 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2011 г., IV г. о. се отнася до подсъдността при съединяването на искове в общо исково производство, а не с специалното исково производство за делба. Решение № 45 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4628/2015 г., I г. о. е в подкрепа на приетата теза от настоящия състав - по него е отменено решение на въззивния съд, с което е обезсилено решение на първата инстанция, с което се е произнесла по претенция над 5000 лв. и делото е върнато на въззивния съд за произнасяне по същество. Същественото по него е било дали претенцията във връзка с погасяване на заем покупка на съсобственото жилище е свързана с делбената маса, като е коментирано, че не е проведено разграничението, разгледано в ППВС 7/1973 г. дали заема е за лично жилище или е са съсобственото и чрез погасяване на заема се избягва публичната продан. Цитираното от въззивния съд Определение № 172 от 29.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3494/2017 г., II г. о. е по чл. 288 ГПК и с него не е допуснато касационно обжалване, но и в него е разгледан въпроса кога претенцията по чл. 346 ГПК е във връзка с делбената маса и не е коментиран въпроса дали подсъдността на претенцията зависи от цената й. Като краен резултат обаче определението е правилно, но по съображенията, изложени от РС. Предявените претенции са във връзка с правоотношения на страните с трето лице във връзка с изграждане на делбения имот от преди възникване на съсобствеността. Правоотношението е възникнало още 2010 г., когато е сключен договора за строителство. Съдебната практика /например Решение № 710 от 01.12.2003 г. по гр. д. № 289/03 г. и Решение № 140 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 373/10 г. на ВКС, I г. о. / приема, че разпоредбата на чл. 346 ГПК цели едновременно с прекратяване на съсобствеността да се ликвидират и облигационните отношения между съсобствениците във връзка със собствеността, т. е. със запазването, съхранението или увеличаването на нейната стойност. Претенциите по чл. 346 ГПК, за да се разгледат в делбеното производство, следва да се основават на вътрешните отношения между съсобствениците след възникване на съсобствеността, каквито са отношенията, основани на разпоредбите на чл. 30 - 33 ЗС или за извършени подобрения в съсобствения имот. Заявената претенция от частният жалбоподател е основана на договор за цесия, с който е купил вземане на трето лице към другите двама съделители. Тази претенция не може да бъде разгледана във висящото делбено производство. Когато облигационните претенциите, заявени в делбата не могат да бъдат разгледани в делбеното производство, защото не са свързани с вътрешните отношения между съсобствениците и не са от период след възникване на съсобствеността, те съставляват осъдителни искове, които се разглеждат по общия исков ред и тогава се подчиняват на общите правила за родова подсъдност. Затова като резултат, определението, с което е потвърдено определението на РС, с което е отделена претенцията на частния жалбоподател в отделно производство, поради това, че не е свързана с отношения между съсобственици по повод съсобствеността следва да се потвърди. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение