Определение № 3973 от 08.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 729/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 542/04.03.2022 г. на държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, чрез юрисконсулт В. Г., срещу въззивно решение № 11/26.01.2022 г. по гр. д. № 306/2021 г. на Окръжен съд – Видин в частта, с която въззивният съд е потвърдил решение № 144/15.11.2019 г. по гр. д. 16/2015 г. на Районен съд – Белоградчик /поправено с решение по реда на чл.247 ГПК №313/2020г./ в частта, с която като, е уважено искането за предаване на владението по чл.108 ЗС спрямо ответника „ПИ ПАУЪР“ ЕООД, е уважен и иск на последния /под формата на възражение/ и държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, е осъдена да заплати на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД на основание чл. 72, ал. 1 ЗС сумата 604 684, 18 лева, представляваща стойност на извършени подобрения в имот № 147016, с площ 3881 кв.м., находящ се в м.“Стопански двор“, в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин, както и в частта, с която е признато право на задължане върху имота до заплащане стойността на подобренията. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено по непредявен иск за заплащане на подобрения. То е неправилно, поради нарушение на материалния закон - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Представляват ли всички части на изградената ФВЕЦ подобрения в имота; 2. Може ли незаконно строителство да се счита за подобрение в чужд имот. Сочи се противоречие с решение №104/04.09.2017 г. по гр.д. № 4269/2016 г., ІІI г.о на ВКС. Ответникът по касация „ПИ ПАУЪР“ ЕООД, чрез адвокат С. С., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 144/15.11.2019 г. по гр.д. № 16/2015г. на Районен съд - Белоградчик, с което е прието за установено по отношение на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД по предявения от държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищецът е собственик на недвижим имот № 147016 от 3881 кв. м. в местността „Стоп. двор“ в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението му. С решението държавата е осъдена да заплати на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД на основание чл. 72, ал. 1 ЗС сумата 604 684, 18 лева - стойност на извършени подобрения в процесния имот. На ответника е признато право на задържане върху имота на основание чл. 72, ал. 3 ЗС до заплащане стойността на извършени подобрения. Въззивният съд е приел, че на 26.02.2009 г. е сключен договор №1/2009г. между директора на ОДЗ- Видин, като пълномощник на министъра на земеделието и храните, и Л. А. П. за покупко-продажба на пет недвижими имота, представляващи земи-стопански дворове на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в т.ч. и имот 147011, представляващ стопански двор с площ 23 376 кв.м. в местността “Стоп. двор“ в землището на с. Гюргич, обл. Видин. Л. П. е разделила имот 147011 на няколко имота, включително и спорния по делото имот 147016 от 3881 кв.м. С нотариален акт № 200/04.12.2009 г. е продала последния имот на ответника „ПИ ПАУЪР“ ЕООД. С решение № 43/06.02.2015 г. по гр. д. № 77/2014 г. на ОС - Монтана, влязло в законна сила на 12.12.2017 г., е признат за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие със закона договорът за покупко-продажба, с който министърът на земеделието и храните е прехвърлил на Л. П. правото на собственост върху имот 147011, впоследствие разделен. От приетата по делото експертиза, както и от показанията на свидетеля Д. Н. е установено, че ответното дружество е изградило ФВЕЦ в имота, състояща се от фотоволтаични модули, инвертори, КТП с трансформатор, метално-алуминиеви конструкции, кабели и други ел. приспособления за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Въззивният съд е приел, че са установени предпоставките за основателност на ревандикационния иск. Поради обявената нищожност на сделката, с която е прехвърлена собствеността върху имот 147011, част от който е имот 147016, не са породени правни последици, респективно правото на собственост не е надлежно прехвърлено на купувача по договора Л. П.. От това следва, че не е настъпил и вещнотранслативен ефект по сключения с ответното дзружество договор за продажба на процесния имот. Безспорно е между страните, че ответникът владее имота без правно основание, поради което дължи предаване на владението му на неговия собственик – държавата. По отношение на направеното възражение за присъждане стойността на подобренията, които ответникът е направил на основание чл. 72, ал. 1 ЗС и заявеното право на задържане върху процесния имот, въззивният съд от събраните по делото доказателства е установил, че ответникът е изградил ФВЕЦ – „Гюргич 4“ в процесния имот. Въпросната фотоволтаична електроцентрала се състои от: трайно прикрепени към земята с помощта на навити в земята на дълбочина 1.40 м. спираловидни метални колове; стоманено-алуминиеви конструкции, върху които са прикрепени фотоволтаични панели и инвертори; Фотоволтаични панели – 616 бр., всеки с мощност 230 вата; инвертори – 11 бр., всеки от тях с мощност 12 киловата; комплексен трафопост КТП с трансформатор ТМХ 160/20/40 киловата, който КТП е трайно прикрепен към земята с помощта на бетонови основи и фундамент, положен на дълбочина 1.20 м. в земята; положени в земята на дълбочина 1.20 м. силови и контролни кабели, както и други електротехнически съоръжения /главно разпределително табло – ГРТ, разпределителни табла и др./ за присъединяване на произведената ел. енергия към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България. От приетите по делото СТЕ и допълнителна СТЕ се установява, че извършените подобрения в имота са на стойност 609 863, 69 лв. Ответникът е добросъвестен владелец на имота по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, тъй като при сключването на договора за покупко-продажба с Л. П. не е знаел, че праводателят му не е собственик на процесния имот. Той има право да се позове на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗС – да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. От приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че стойността на имот 147016 е 5315, 82 лв. За да се определи размерът на увеличената стойност на процесния имот, от общия размер е приспадната стойността на имота и е получена сумата 604 684,18 лв. Всички части на изградената ФВЕЦ представляват подобрения, които не могат да бъдат отделени без да се разруши тяхната цялост. Съгласно допълнителното заключение по СТЕ, извършеното подобрение в имота представлява сложно техническо съоръжение и премахването на който и да е от компонентите му, в т.ч. и на фотоволтаичните панели, ще доведе до невъзможност съоръжението да бъде използвано по предназначение, тъй като детайлите са трайно прикрепени към земята. При евентуалното им премахване те ще бъдат повредени, като освен това ще бъде увреден и теренът, върху който е изградена централата. При премахване и на спираловидно навитите колове, същите ще бъдат негодни за употреба, тъй като биха били увредени. Стоманено-алуминиевата конструкция, върху която са монтирани фотоволтаичните панели, е захваната посредством навити метални колове, поставени на дълбочина 1.40 м., трайно вкопани в земята. Изразено е становище, че изграденият комплексен трансформаторен пост е също трайно прикрепен към земята с бетонови основи, вкопани на дълбочина 1.20 м. като бетоновите му основи са изградени на място, по традиционен метод за монолитно строителство, включващо направата на изкоп, кофраж, полагане на арматура и отливане на бетон. Силовите кабели са положени в земен изкоп с дълбочина 1.20 м. Съоръжението представлява законно строителство, неподлежащо на премахване, поради което на добросъвестния владелец, следва да бъде заплатено обезщетение за направените подобрения. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК, независимо от предпоставките по ал.1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване, предвид съществуващата вероятност за недопустимост на въззивното решение в обжалваната част, с оглед така постановения осъдителен диспозитив по иска по чл.108 ЗС, с произнасяне по иск за заплащане на 604 684, 18 лева - стойност на извършени в процесния имот от ответника подобрения, и така постановеното право на задържане на същия имот. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК, извън сочените хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК, като преценката за допустимостта на обжалваното решение ще се извърши с решението по подадената касационна жалба. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 12 093,69 лева по сметка на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.