Определение № 4698 от 21.10.2025 г. на ВКС по д. № 1138/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „А. Т. Ф.“ Е., [населено място] срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/по гр.д. №14163/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Е. М. срещу дружеството- касатор искове по чл.31 ЗЗД и чл.124 ГПК – унищожена е на осн. чл.31, вр. с чл.44 ЗЗД упълномощителната сделка, с която ищцата е упълномощила Р. К. да се разпорежда със собствения й недвижим имот – апартамент в [населено място],[жк], и пълномощникът е сключил договор за продажба на имота по нот. акт №*/** г. и е признато за установено, че ищцата е собственик на апартамента.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са разрешени следните правни въпроси, които са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. При иск с пр. осн. чл.31 ЗЗД следва ли съдът при преценка дали недееспособно лице, сключило договор/ вкл. упълномощителна сделка/ е могло да разбира и ръководи действията си, да разгледа събраните по делото доказателства в цялост, като следва да съобрази, освен медицинските и житейските и юридически критерии от значение в случая?

2. При уважен иск по чл.31 ЗЗД, с който е отменена едностранна правна сделка/ упълномощаване/, явява ли се нищожна / унищожаема и самата прехвърлителна сделка, сключена въз основа на съответното пълномощно?

3. При решаване на делото има ли съдът задължението да извърши преценка на приета по делото експертиза в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, като изложи мотиви защо приема заключението, без анализирането на доказателствата, на които то се основава?

4. Ако в хода на висящо производство по чл.31 ЗЗД ищцата бъде поставена под запрещение и за неин настойник е назначено лице, явяващо се свидетел в производството, може ли съдът да обоснове решението си въз основа на показанията на този свидетел, придобил друго процесуално качество в хода на висящото производство?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да уважи иска по чл.31 ЗЗД въззивният съд е приел въз основа на събраните по делото и подробно обсъдени доказателства, че към момента на упълномощаването ищцата, макар и да не е поставена под запрещение, не е притежавала психичната годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Затова е унищожил сключената от нея упълномощителна сделка за разпореждане с апартамента й, използвана при продажбата му. По иска с пр. осн. чл.124 ГПК е приел, че при уважен иск по чл.31 ЗЗД за упълномощителната сделка и липса на потвърждаване по чл.42, ал.2 ЗЗД не е настъпил вещно-транслативния ефект на изповяданата с нот. акт №*/** г. продажба на апартамента и той е собственост на ищцата.

При данните по делото поставените правни въпроси не са разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС: ГС е основал преценката си за наличие на предпоставките по чл.31 ЗЗД/ медицински и юридически критерии/ на изслушаната по делото съдебно- психиатрична и психологична експертиза, от която се установява, че ищцата/ род. през 1936 г./ страда от „параноидна шизофрения“, непрекъснато протичане с устойчив личностен дефицит; халюцинаторно-параноиден синдром и умерен дементен синдром. Заболяването е с голяма давност и поради липса на адекватно медикаментозно лечение психозата при освидетелстваната е приела хроничен/ непрекъснат/ ход, без ремисии/ светли моменти/. Поведението й през годините било дезорганизирано и с психопатологична симптоматика с формирана личностна промяна и тежка социална дезадаптация. Неспособна е за самостоятелно организирано справяне, снижени са паметово – интелектуалните й функции, мисловният процес е обстоятелствен с параноидни налудни идеи за отношение и унищожение. Обсъдени са и преценените от съда за безпристрастни показания на св. М., който е с дългогодишни впечатления от живота и поведението на ищцата – настъпилите болестни промени, довели до дезорганизация, дезориентация и безпомощност в бита. Или при разрешаването на първия от поставените правни въпроси въззивният съд се е съобразил с цитираната от касатора практика на ВКС – р. по гр.д. №130/11 г., първо г.о., р. по т.д. №1106/10 г., второ т.о., р. по гр.д. №992/10 г. на първо г.о. и др., в които е прието, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, както и всички възражения и доводи на страните,.

Вторият въпрос също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – ТР №5/14 г. ОСГТК, т.2. При липса на надлежно учредена за продавача представителна власт, извършената чрез пълномощника продажба е висящо недействителна и не поражда целените правни последици, ако липсва потвърждаване в предвидената в чл.42, ал.2 ЗЗД форма, както е приел и въззивният съд. Цитираното от касатора р. по гр.д. №2086/08 г. на трето г.о. на ВКС е за подобен с процесния случай, но няма данни там продажбата да е сключена чрез пълномощник, и въззивното решение по същество не му противоречи.

Третият правен въпрос също не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – приетата по делото експертиза е обсъдена на осн. чл.202 ГПК наред с другите доказателства по делото, като ГС е изложил мотиви защо възприема заключението й/ констатираното психично заболяване на ищцата, описаните негативни поведенчески промени, установени и от св. показания, категоричността на вещите лица за психичното й състояние към момента на сделката/. В този смисъл е и цитираната от касатора практика на ВКС – р. по гр.д. №30/13 г. на първо г.о., р. по гр.д. №588/11 г. на трето г.о., р. по гр.д. №612/18 г. на трето г.о.

Четвъртият въпрос не отговаря на приетото от въззивния съд и не обосновава общата предпоставка за допускане на обжалването / ТР №1/19.02.10 г., т.2/. ГС е отказал да цени показанията на дъщерята на ищцата, назначена за неин настойник при висящност на делото, макар към момента на събирането им тя да не е имала това качество. Приел е, че и без обсъждане на тези показания, но при обсъдените други събрани по делото доказателства, изходът на спора не се променя.

Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват - въззивното решение на противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС по поставените правни въпроси, поради което не е налице допълнителното основание на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не са обосновани от касатора, както е указано в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, а и формираната трайна практика на ВКС по поставените въпроси, цитирана и в изложението, изключва наличието на това основание.

Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а на ответницата по жалба да се присъдят поисканите с отговора разноски за адв. възнаграждение в размер на 1000 лв., чието извършване е установено с приложения договор за правна помощ.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.