Определение № 4911 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4403/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 96948/15.08.2025 г., подадена от З. А. М., чрез адвокат П. Й., срещу решение № 4078 от 26.06.2025 г. по гр. д. № 1169/2024 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 20075724 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 42911/2019 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. А. М. срещу „Комерс инженеринг“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищцата притежава правото на собственост върху разликата над 1/3 от целия недвижим имот, и предаване на владението върху поземлен имот, с площ от 901 кв.м, находящ се в [населено място], „Д.“,[жк], представляващ част от имот № * по кадастрален план от 1939 г., понастоящем имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], и е прекратено производството по делото в тази част; потвърдено е първоинстанционното решение в останалата обжалвана част.

Въззивният съд е съобразил, че с обжалваното пред него решение е отхвърлен предявеният от З. А. М. срещу „Комерс инженеринг“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищцата притежава правото на собственост върху недвижим имот - поземлен имот, с площ от 901 кв.м, находящ се в [населено място], „Д.“,[жк], представляващ част от имот № * по кадастрален план от 1939 г., понастоящем имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], и за осъждане на ответника да предаде владението върху имота. С решението е признато и за установено по отношение на З. А. М., че „Комерс инженеринг“ ЕООД притежава правото на собственост върху същия недвижим имот.

Визирал е, че първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от З. А. М. срещу „Комерс инженеринг“ ЕООД, с която е предявен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС, въз основа на наследствено правоприемство. Ищцата твърди, че наследодателят й А. И. М. внесъл в ТКЗС нива с площ от 1.5 дка, находяща се в местността „Р.“, при съседи: И. С., К. Г., Й. Г.. Легитимира се като собственик с решение № 9820/173 от 31.10.2014 г. на ОСЗ „Овча купел“ за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи реални граници. От своя страна, ответникът оспорва иска и предявява положителен установителен иск за собственост. Оспорва решение № 9820/173 от 31.10.2014 г. за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Твърди, че наследодателят на ищцата преди колективизацията на земята и образуване на ТКЗС не е притежавал спорния имот, тъй като същият е отчужден с договор за покупко-продажба на недвижим имот по Закона за допълнение на Закона против спекулата с недвижими имоти, с който Н. И. М. и Ц. И. М. са продали на И. И. П. следния недвижим имот: един декар от собствената им нива, находяща се в землището на Д., С., цялата от 7 дка, м. „Т.“, при съседи: И. С., Й. М. и Я. З., който имот е идентичен с притежавания от „Комерс Инженеринг“ ЕООД имот с пл. № *, обединен с имот пл. № * в УПИ *-*, * от кв. 40а по регулационния план на м. „С.“. Поддържа, че е собственик на процесния имот въз основа на замяна и покупко-продажби.

Съставът на Софийски градски съд е приел, че е обвързан от заявеното придобивно основание и следва да прецени дали по силата на посоченото решение за възстановяване на земеделска земя за ищцата е възникнало право на собственост. Намерил е за установено следното от фактическа страна:

Общият наследодател на ищцата - И. М., е притежавал нива с площ от 3560 кв.м, находяща се в м. „Р.“, землище на [населено място], отразена в кадастрален план от 1939 г., к.л. 265, пл. № *. Със записка за вписване на договор за покупко-продажба на недвижими имоти по реда на Закона за допълнение на Закона против спекулата на недвижими имоти, том 295, стр. 933, вписана под № 21, от 05.08.1943 г., на Софийски областен съд, Н. И. М. и Ц. И. М., по мъж П. И., са продали от собствената си нива с площ от 3.1 дка, при съседи: И. С., Й. М., Я. З., 1 дка на И. П., започващ от къщата на юг на 33 лин.м. С опис-декларация А. И. М. е внесъл в ТКЗС 1.5 дка от нивата в м. „Р.“, при съседи: И. С., К. Г., Й. Г.. Със заявление до ПК „Студентска“, Г. А. И., наследник на А. И. М., е поискал възстановяване на внесения в ТКЗС имот. С решение № 9820/173 от 31.10.2014 г. комисията е възстановила правото на собственост на 0.901 дка от нивата, находяща се в строителните граници на Д.,[жк], представляваща част от имот пл. № *, отразен в кад. план от 1939 г., при съседи: К. Г., И. С., Й. Г., а при сегашни съседи: улица, насл. на Й. М. К., насл. на И. С. М., № * от кад. план от 1939 г., записан на наследници на А. И. М.. Със заповед № РД-64-1/23.03.2010 г. на кмета на Район „Студентски“ е одобрено решение № 1 по протокол № 1/22.03.2010 г. на действащата районна комисия за бившия имот № *. Бившият имот съдържа 3518 кв.м, от които 2835 кв.м попадат в район „С.“. Част от имот № * от кад. план от 1939 г., идентична с част от имот пл. № *, полиг. 13а по кад. план от 1956 г., м. „Д.“, с площ от 901 кв.м, показани на скицата със зелен цвят, могат да се възстановят на наследниците на И. М. по разп. лист от 1939 г., които са и наследници на А. М.; в разписния лист към плана е записан на името на наследници на И. М.. Част от бивш имот № * е идентичен с имот № * по кад. план от 1956 г. В разписната книга към плана за имота - пл. № *, попадащ в полиг. 13а, няма данни за собствеността. Част от бившия имот № *, който е идентичен с имот пл. № * по КП от 1956 г., е отчужден. С решение от 13.08.1995 г. на СГС е отменено отчуждаването и е нанесен в кад. план на Район „С. – I част“ със заповед на кмета, записан с пл. № *. В разписния списък към кад. план от 1950 г., м. „Д.“, полиг. 13а, пл. № *, е записан на името на В. Г. Д.. Съгласно ЗРКП, одобрен с решение № 92 по протокол № 23 от 19.03.2001 г. на СОС, отменено с решение от 15.05.2008 г. по адм. д. № 2365/2004 г., ЧЗРКП, одобрен с решение № 6 по протокол № 29/28.09.2001 г. на СОС, и ИПРЗ на кв. 40а, одобрен със заповед № РД 50-72/12.10.2006 г. на кмета на Район „Студентски“, част от бившия имот пл. № *, идентичен с част от имот пл. № *, попада в границите на следните урегулирани поземлени имоти: УПИ *-*, *, кв. 40а, м. „С.“, с площ от 642 кв.м, незастроен; УПИ *-за озеленяване, кв. 40а, м. „С.“, с площ от 54 кв.м, незастроен; УПИ *-за трафопост, кв. 40а, м. „С.“, с площ от 40 кв.м, незастроен; имот без план. номер, отреден за улица с ок-ок 2-4, с площ от 315 кв.м, нереализирана; имот без план. номер, отреден за [улица], с площ от 435 кв.м; имот без план. номер, отреден за [улица], с площ от 165 кв.м, нереализирана; УПИ *-*, *, *, *, кв. 40, м. „С.“, с площ от 10 кв.м, застроен. За частта, касаеща УПИ *-*, *, кв. 40а, м. „С.“, са представени документи за собственост на „Комерс инженеринг“ – нотариални актове за замяна и покупка. Представена е записка № 21, т. 45 от 05.08.1943 г. за вписване на договор от 15.11.1939 г. за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно която Н. И. М. и Ц. И. М. продават на И. П. следния недвижим имот, находящ се в землището на [населено място]: от собствената си нива, находяща се в [населено място], С., цялата от около 3.1 дка, находяща се в м. „Т.“, при съседи: И. С., поляна, Й. М. и Я. З. – един декар, започващ от къщата за юг, тридесет на тридесет и три линейни метра. Представен е нот. акт за замяна на недвижим имот № *, т. І, рег. № 1919, д. № 29/18.02.2005 г., с който Е. Д. Ч. е прехвърлила на „Комерс инженеринг“ ЕООД следния свой собствен, придобит по наследство и дарение недвижим имот: собствената си 1/4 ид.ч. от незастроен поземлен имот, целият с площ от 1000 кв.м, с пл. № *, от кв. 40а по плана на [населено място], м. „С.“, съгласно ЧЗРКП, одобрен с решение по протокол № 29 на СОС от 28.09.2001 г. От имота е образуван УПИ *-* от кв. 40а, с площ от 657 кв.м, като разликата от 343 кв.м до пълната квадратура на имота попада в общински имоти, като сметките по регулация не са уредени, при граници по скица: от север - улица, от юг - имоти с пл. № *, *,*, от изток – УПИ *, от запад – УПИ *-за озеленяване и УПИ *-за трафопост. В замяна, „Комерс-инженеринг“ ЕООД е прехвърлило на Е. Ч. собствен едностаен апартамент, находящ се в [населено място], район „К. “. Имотът на Й. М., записан с пл. № *, е разположен от източната страна на имота с пл. № *. В така описаните граници попада имот пл. № *, нанесен в кад. лист 573 на [населено място] от 1996 г., представляващ закупената през 1939 г. нива от И. И. П., съгласно представената по делото записка от 1943 г. На основание установеното, съобразно представената комбинирана скица – приложение № 1, внесеният в ТКЗС имот и впоследствие заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ не е идентичен с този, одържавен по ЗОЕГПНС с акт 33/16800 от 1949 г. и възстановен по искане на И. П. (вх. № 8364/07.04.1993 г.), и отписан от актовите книги за държавни и общински имоти със заповед № РД-57/1131/16.08.1994 г. на кмета на СГО. Съгласно тройната съдебно-техническа експертиза заявеният за възстановяване имот в заявлението за възстановяване на собствеността на А. П. М., в опис-декларацията за влизане в ТКЗС, не е идентичен с процесния недвижим имот от 1.0 дка по записка за вписване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършена на 15.11.1939 г., т.е. не е налице идентичност между продадения имот и този, внесен в ТКЗС, и възстановявания по ЗСПЗЗ. С АДС № 3331 (стар 33/1680) от 27.08.1949 г., на основание ЗОЕГПНС по отчуждителна преписка № 1898/1948 г., закупената от И. И. П. нива с площ от 1.0 дка, на 04.08.1949 г., с Министерско постановление № 109, е одържавена. Записано е в акта, че одържавената нива, цялата от 1000 кв.м, представляваща през 1949 г. овощна градина, е включена в [населено място], м. „Т.“, при съседи: И. С., Й. М., Я. З.. Със заповед № РД-57/1131/16.08.1994 г., издадена по преписка вх. № 8364/07.04.1993 г., кметът на СГО е наредил да се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти и да се предаде на наследниците на И. И. П. владението на следния недвижим имот: 1000 кв.м от имота, означен на скица от „С.“ от 14.12.1992 г., със син цвят, като неразделна част от заповедта (без северната част, която е усвоена за [улица]), кв. 4, пл. № *, м. „Студентски град“. Съгласно скицата, приложена на стр. 69, имотът е с пл. № *, целият с площ от 3360 кв.м, заснет в кад. план от 1939 г., кад. лист № 5, записан в разписната книга на името на наследници на И. М.. С нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот, придобит на основание ЗВСОНИ и по наследство № 148, т. Х, д. № 2014 от 16.06.1997 г. С. И. П. е признат за собственик на 3/6 ид.ч., Д. Х. Х. за собственик на 1/6 ид.ч., З. Д. Х. – на 1/6 ид.ч., и Е. Д. Ч. - на 1/6 ид.ч., от следния недвижим имот: неурегулирано празно дворно място, цялото с площ от 1000 кв.м, находящо се в [населено място], м. „С.“, съставляващо имот пл. № *, заснето през 1996 г. и нанесено в кад. лист 573 по неодобрения кадастрален план на [населено място], м. „С.“, при съседи по акта за одържавяване: И. С., Й. М., Я. З., а по скица: улица, улица, имоти пл. №№ *, *, *.

От така изложеното и като е съобразил комбинираната скица приложение № 5 (по предходната експертиза) с планоснимачните номера на съседите на имот пл. № * от кад. план от 1939 г., въззивният съд е приел, че внесеният имот в ТКЗС и заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ не е идентичен с този, одържавен по ЗОЕГПНС с акт № 33/1680/ от 27.08.1949 г. и възстановен по искане на С. П. (вх. № 8364/07.04.1993 г.), и отписан от актовите книги за държавни и общински имоти със заповед № РД-57/1131/16.08.1994 г. на кмета на СГО. Изложил е, че от заключенията на две от приетите в първата инстанция технически експертизи се установява, че имот с площ от 901 кв.м, находящ се в [населено място], „Д.“,[жк], представляващ част от имот № * по кадастрален план от 1939 г., понастоящем имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], е идентичен с имота, възстановен по ЗВСОНИ на наследниците на И. П. – С. П., Д. Х. и Е. Х.. Впоследствие „Комерс инженеринг“ ЕООД е придобило процесния имот. Съгласно приетите три съдебно-технически експертизи и приложения картен материал на имота на И. М., нива в местността „Р.“, с площ от 3560 кв.м, е бивш имот с № * от стар кадастрален план от 1939 г. на [населено място] (скица на л. 451 от делото). Част от този имот, в размер на 1000 кв.м, през 1943 г. е продадена на И. П.. Ищцата черпи правата си от праводателя си И. М., а ответникът - от праводателя си И. П.. Процесният недвижим имот с идентификатор *** (оцветен в зелено на скицата на л. 451 от делото) е част от бившия имот № *. Според чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде уважен искът, следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 ЗС: правото на собственост на ищцата върху процесния имот, упражняване на фактическа власт от ответника върху имота, липса на правно основание за това. В тежест на ищцата е да докаже първите две от посочените предпоставки, а в тежест на ответника е да докаже твърденията, които са в негова полза. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Ищцата се легитимира като съсобственик на недвижимия имот на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ, като основава претенциите си на решение на ОСЗ, с което е възстановена собствеността в полза на наследниците на А. И. М.. В тази връзка въззивният съд е акцентирал върху обстоятелството, че с исковата молба З. М. претендира 1/3 ид.ч. от недвижимия имот, за който твърди, че се владее от ответното дружество. С молба от 14.01.2021 г. от З. М. е направено искане за изменение на иска, като се счита предявен не за 1/3 ид.ч., а за целия имот № * по кад. план от 1939 г., при съседи: К. Г., И. С., Й. Г., а при сегашни съседи: улица, насл. на И. М., № * от кад. план от 1939 г., тъй като съсобствениците на този имот са обикновени, а не необходими другари по иска за ревандикация, и всеки един от тях има право да предяви срещу всяко трето на съсобствеността лице иск за ревандикация на цялата вещ. Съдът е посочил, че в случая липсват твърдения от ищцата З. М. да е наследник и на останалите 2/3 от имота или да ги е придобила по друг начин, поради което е недопустимо да иска да бъде призната за собственик на целия имот, както и да предявява от свое име права, които не са нейни, защото съгласно чл. 26 ГПК това е възможно само в предвидените от закона случаи, какъвто настоящият случай не е. Ето защо Софийски градски съд е намерил, че решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. А. М. срещу „Комерс инженеринг“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищцата притежава правото на собственост над 1/3 от недвижимия имот, следва да бъде частично обезсилено като недопустимо.

Въззивният съдебен състав е изложил, че решенията на поземлените комисии за възстановяване собствеността на земеделска земя представляват индивидуален административен акт, като правата, които те предоставят на ищцата в спора пред него, се противопоставят на трети лица - ответника по иска, който не е участвал в административното производство и същевременно заявява самостоятелни права върху процесния недвижим имот. Ето защо и съдът, решаващ спора за собственост, следва да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност, относно действието на решението като индивидуален административен акт. За да бъде възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот в полза на З. М., като наследник на А. М., следва да се установи, че последният е бил собственик на спорната земеделска земя към момента на обобществяването, както и самият факт на обобществяването като основание да се претендира възстановяване на собствеността. Ответникът оспорва претендираното право на ищцата досежно наличие на материални предпоставки за реституция; оспорва, че посоченият административен акт е валиден, с оглед самостоятелните му претенции на основание договори за покупко-продажба и замяна и придобивна давност. Софийски градски съд е визирал, че самата реституция по реда на ЗСПЗЗ е деривативен придобивен способ и вещноправното му действие е обусловено от наличието на действително право на собственост към момента на обобществяване в полза на съответните лица или техните наследници. Ако такова право на собственост не е съществувало, то и решението на ОЗС не може да го създаде, какъвто е и казусът пред него. В тежест на ползващите се от акта за възстановяване по ЗСПЗЗ е да докажат това право на собственост, както и по принцип всички останали материални предпоставки за реституция, и в този смисъл гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол както за валидността, така и за материалната законосъобразност на административния акт, в чието производство по издаване и обжалване не е бил страна оспорващият го ответник. В случая внесеният от наследодателя на ищцата в ТКЗС имот не е идентичен с процесния имот, тъй като приживе наследодателят на ищцата се е разпоредил с 1000 кв.м от неговата нива в полза на И. П.. Тези 1000 кв.м са идентични с процесния имот и са собственост на „Комерс инженеринг“ ЕООД, тъй като дружеството ги е придобило от наследниците на И. П.. Реституцията по ЗСПЗЗ в полза на наследодателя на ищцата е без правно значение, тъй като тя е деривативен способ за придобиване на вещни права, и доколкото процесният имот е бил прехвърлен на И. П., няма основание да се възстановява на наследниците на И. М.. От тройната СТЕ се установява, че продаденият на П. имот е одържавен на основание ЗОЕГНС и е представлявал неурегулирано дворно място с площ от 1000 кв.м, находящо се в [населено място], м. „С.“, съставляващо имот с пл. № *, заснет през 1996 г. и нанесен в кад. лист 573 по неодобрен кадастрален план на [населено място], при съседи по акта за одържавяване: И. С., Й. М., Я. З., а по скица: улица, улица, имоти пл. № *, *, *. Експертизата заключава, че има идентичност между имота, записан в записката от 1943 г. (продадения на П.), и имота, одържавен по отчуждителна преписка № 1898/1948 г. с акт № 33/1680/1949 г. и впоследствие възстановен по реда на ЗВСОНИ със заповед № РД-57-1131/16.08.1994 г., за което е издаден констативен нотариален акт № 148/1997 г. По правило, имот, който е възстановен по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), не може да бъде възстановен и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Това е така, защото двата закона уреждат реституцията на различни по своя характер имоти и се изключват взаимно по отношение на приложното си поле. Ако един имот бъде успешно реституиран по реда на ЗВСОНИ, това означава, че компетентните органи са установили, че той е „одържавен недвижим имот“. Това автоматично изключва възможността същият имот да бъде класифициран и като „земеделска земя“ по смисъла на ЗСПЗЗ и да подлежи на нова реституционна процедура по този закон. При това положение, според въззивния съд, се налага изводът, че процесният недвижим имот е идентичен с имота, придобит от И. П., като наследниците му са праводатели на ответника, при което искът по чл. 108 ЗС на З. М. в допустимата му част е неоснователен. Същевременно насрещният установителен иск за собственост на „Комерс- инженеринг“ ЕООД е основателен. От допуснатата, изслушана и приета в първоинстанционното производство тройна съдебно-техническа експертиза се установява, че не е налице идентичност между заявения за възстановяване имот в опис-декларацията за влизане в ТКЗС и продадения недвижим имот от 1 дка по записка за вписване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 1943 г., извършена на 15.11.1939 г., т.е. не е налице идентичност между одържавения имот по ЗОЕГПНС с акт № 33/1680/ от 27.08.1949 г. и възстановен по искане на С. П. (вх. № 8364/07.04.1993 г.), и отписан от актовите книги за държавни и общински имоти със заповед № РД-57/1131/16.08.1994 г. на кмета на СГО, и този внесен в ТКЗС и възстановен по ЗСПЗЗ. Вещото лице Г. е изяснило, че „Комерс инженеринг“ ЕООД се легитимира като собственик на процесния имот, тъй като същият е идентичен с този, възстановен по ЗВСОНИ – същият е изобразен в сив цвят на комбинирана скица приложение № 5 на л. 483 от делото на СРС.

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. трето ГПК.

Формулира следните въпроси, по които твърди, че се е произнесъл въззивният съд:

1. Може ли имот, който е възстановен по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), да бъде възстановен по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Твърди, че при наличието на влязло в сила решение на органа по поземлена собственост в полза на ищцата, ответникът не може да възрази, че лицето, на което е възстановена собствеността, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. В това отношение се позовава на ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и на решение № 331/27.03.2012 г. по гр. д. № 298/2011 г. на ВКС, II г. о.

2. При конкуренция между Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, разпоредбите на кой от двата закона се явяват специални спрямо другия.

Относно този въпрос жалбоподателката се позовава на приетото в решение № 432/20.04.2012 г. по гр. д. № 228/2011 г. на ВКС, I г. о., решение № 352/20.03.2007 г. по гр. д. № 3177/2005 г. на ВКС, IV г. о., решение № 767/16.11.2010 г. по гр. д. № 1760/2009 г. на ВКС, I г. о.

3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, включително и доводите на въззиваемата страна, конто имат значение за решението по делото (визирано противоречие с решение № 248/07.01.2020 г. по гр. д. № 193/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 17/08.02.2016 г. по гр. д. № 4121/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на ВКС, I т. о., ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

4. По отношение на кои лица е приложима нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и по-специално - приложима ли е в отношенията между установилото фактическата власт върху имота лице, позоваващо се на изтекла в негова полза придобивна давност, и лица, заявяващи самостоятелни права върху имота на основание, различно от проведено производство по възстановяване на собствеността.

От насрещната страна е постъпил отговор, в който са отразени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 4 от тълкувателното решение точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Първият и вторият свързани въпроси от изложението към касационната жалба нямат отношение към решаващите мотиви, изложени от въззивния съд, и поради това по отношение на тях не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая Софийски градски съд е съобразил преди всичко обстоятелството, че наследодатели на З. М. са отчуждили (продали) спорния имот преди обобществяване на земеделската земя, поради което – след като вече не е бил в техния патримониум при образуване на ТКЗС – не е могло впоследствие да им бъде реституиран по реда на ЗСПЗЗ. Както е прието и в мотивите на визираното от жалбоподателката ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, принцип както на ЗСПЗЗ, така и на другите реституционни закони е, че имотите се възстановяват на лицата, от които са отнети.

Независимо от горното, настоящият съд държи да отбележи, че съгласно практиката на ВКС (напр. решение № 1316/09.01.2008 г. по гр. д. № 4524/2007 г., ІV г. о., решение № 460/01.10.2009 г. по гр. д. № 2023/2008 г., ІІ г. о.), приложимият реституционен закон се определя в съответствие с основанието за преминаване правото на собственост върху имота в държавата, като въззивното решение не противоречи на тази практика.

Допълнително, с оглед изложените от З. М. доводи, следва да се отбележи, че в случая са неприложими ограниченията относно оспорванията на ответника, визирани в ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 331/27.03.2012 г. по гр. д. № 298/2011 г. на ВКС, II г. о., предвид различието между разглежданите в тях хипотези и настоящия казус.

По въпрос № 3 е налице задължителна практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и установена непротиворечива многобройна практика по чл. 290 ГПК, съгласно която въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея. В случая Софийски градски съд не се е отклонил от така посочената съдебна практика. В тази връзка следва да се отбележи, че във въззивната си жалба З. М. е навела изключително възражения срещу изводите на първата съдебна инстанция относно идентичността на процесния имот, като въззивният съдебен състав е обсъдил този въпрос. Дали заключенията му са правилни и обосновани, не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство по чл. 288 ГПК.

Въпрос № 4 е изцяло неотносим към отношение изложените от въззивния съдебен състав мотиви, доколкото последният не е извел решаващия си извод относно правото на собственост на изтекла в полза на „Комерс инженеринг“ ЕООД придобивна давност.

Същевременно въззивното решение е валидно и допустимо.

Същото не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Ответникът по касационната жалба има право на направените пред ВКС разноски за адвокат в размер на 8000 лв. – 4090.34 евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,