Определение № 548 от 02.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 219/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Амбулатория – Медицински център за специализирана медицинска помощ“ „ Света Петка“ ООД, [населено място] против решение №250 от 15.11.2019г. по т.д. № 578/19г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- Национална здравноосигурителна каса, чрез пълномощника си – ст.специалист П. И. – С. е на становище,че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Е. Е. е поддържал, че въззивният съд се е произнесъл „по предявения съществен материалноправен въпрос“ в „противоречие с материалния закон “, поради което се произнесъл необосновано и неправилно.Касаторът е изложил кратки доводи за неправилност на решението, изведени от това, че въззивната инстанция не се била съобразила с „ конкретни позовавания “ в решението на първоинстанционния съд, което е разгледано. Накратко е изложена защитната теза на страната и в заключение е посочено, че освен това, което е посочено в изложението, съществували и други несъответствия между решенията на двете инстанции, които били разгледани в касационната жалба. В заключение е посочено, че несъобразяването на „решението с изискването на законовите актове прави това решение неправилно и необосновано“, което било основание за касационно обжалване „на основание чл.280, ал.1 ГПК“. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Освен това и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че касаторът не обосновава и допълнителен критерий, като негово задължение е да посочи една от лимитивно заложените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК хипотези и съответно да обоснове наличието й, респективно да твърди наличие на предпоставки по чл.280, ал.2 ГПК. В случая, касаторът нито е посочил, нито е изложил доводи относими към едно от изброените основания. Оплакванията относно неправилност на решението на въззивната инстанция поради несъобразяването му с правните изводи на първата инстанция са ирелевантни не само за тази фаза на производството но и въобще към касационното производство. С оглед така депозираното изложение, следователно, дори и да е неправилно решението на въззивният съд, не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение