Определение № 849 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4163/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК Образувано е по касационна жалба на С. К. А. чрез адв. Д. Й. срещу решение № 145 от 16.08.2022г. по в.гр.дело № 224/2022г. на Бургаски апелативен съд ,с което след отмяна в една част на решение от №94 от 08.10.2021г по гр.д № 72/2021г на Окръжен съд Сливен,поправено с решения от 01.11.2021г и 19.05.2022г по същото дело, и потвърждеаването му в друга част ,изцяло е отхвърлен като неоснователен предявен от настоящата касаторка иск на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ срещу Частен съдебен изпълнител М. М. за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Докато първоинстанционният съд е уважил иска частично, Бургаски окръжен съд е намерил,че липсва пряка причинна връзка между поведението на ответния ЧСИ и настъпилите вреди в имота на ищцата. Ищцата С. К. А. е поддържала ,че при изнасяне на публична продан на недвижим имот- мансарден апартамент в жилищна сграда, находящ се непосредствено над този нейна собственост ,за прериода на изпълнителните дейстивя от м. февруари 2015г до неговата продажба на публичен търг през 2019г ответницата като ЧСИ не е осигурила,респ.не е упражнявала контрол върху дейността на пазача на имота при стопанисването му ,от което са произтекли течове и наводнения в нейния имот през 2015 и 2016г,направили жилището й необитаемо. Още при първия опис през 2014г ответницата е констатирала ,че длъжниците не владеят и не стопанисват имота и той е в лошо състояние.Изнесеният на търг имот, собственост на длъжниците по изпълнението, по възлагане от ЧСИ е бил заключен и държан в това състояние, необитаем,със счупени капандури и прозорци и изложен на атмосферни влияния,като не е осъщестен контрол по дейността на назначените пазачи на имота, посочвани от взискателя по изп.дело и същите не са стопанисвали апартамента с грижа на добър стопанин. Няколко насрочени публични продажби не са се осъществили. През това време, по твърдения на ищцата предизвиканите щети в нейното жилище са множество повреди на стени и тавани, на ел. инсталацията ,увреждане на покъщнина и строителни материали, доставени цел ремонт.По фактически констатации на приети по делото експертни заключения, понастощем (шест години след началния момент) жилището е отремонтирано, санирана е цялата сграда,но са необходими допълнителни СМР за отстраняване на щетите и тежката миризма на влага и мухъл,които повреди в довършителните работи биха могли да се отдадат на течове или наводнения.През 2019г е санирана цялата сграда и са отстранени причините за течовете,(покривните капандури) но извършените ремонтни работи в апартамента на ищцата са копроментирени от влагата.Докато предвид тези факти първоинстанционният съд е уважил иска частично, въззивният съд не е кредитирал свидетелски показания откога датират течовете и е изтъкнал доказателства за това,че жилището над апартамента на ищцата е било оставено от собствениците без надзор и необитаемо от 2011г, не е установено в кой момент са започнали течовете ,които през 2013г са били факт,признат от ищцата. Двете покривни капандури на покрива са били компроментирани още тогава и от тях е прониквала вода в изоставеното жилище,постепенно проникнала и по- надолу.Двете капандури са общи части, достъпът до тях е през покрива на сградата.Ищцата не е ангажирала етажните собственици,същите не са предприели своевременно съответния ремонт в общите части и това бездействие на съсъобствениците е в причинна връзка в с вредите в нейния имот,а не дейността на съдебния изпълнител.Принудителното изпълнение е отпочнало в по-късен момент. Касаторът счита,че обжалваното въззивно решение е основано на погрешно възприета фактическа обстановка и е неправилно.Течовете са продължавали перманентно, прозорците по скатовете на жилището – мансарден тип ,са били счупени.На счупените процорци е следвало да отдаде причината за наводненията,те са причината и имотът да бил обитаван от птици,които са го замързявали,за което има безпротиворечиви показания. При взети от ЧСИ адеквати мерки, щетите са могли да бъдат в значителна степен ограничени. Приложено е изложение по чл.284, ал.1,т.3 ГПК, в което се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса дали ЧСИ носи отговорност за причинените на касатора вреди ,породени от разположения над нейния имот апартамент, които вреди са продължили за времето,включително и когато този имон е бил изнесен на публична продан. В отговор ответникът по жалбата ЧСИ М. М. чрез пълномощника си адв.Е. М. изтъква ,че касационно обжалване не е допустимо при липса на обосновка на общ и посочения от касаторката селективен критерии по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК,при положение че не се сочи диспозитив или мотив на въззивното решение ,който да съответства на предпоставките за касация. По въпросите на непозволеното увреждане и неговите елементи има установена практика. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд ,след като като е обсъдил доказателствата, е изложил съображения, които са в съответствие с установеното в практиката на ВКС разрешение коя вреда следва да се счита за пряка ,както и по изяснения в практиката на ВКС въпрос за причинно- следствената връзка като елемент на фактическсия състав при търсената с иска отговорност Посочил е защо в конкретния случай не приема причинна връзка между действията на ЧСИ и щетите в жилището на ищцата.Поставеният в изложението въпрос няма връзка с предмета на делото,в случая свързан с търсене отговорност а процесуално незаконосъобразни действия или бездествия на частен съдебен изпълнител по чл.74, ал.1 ЗЧСИ във вр чл. 45 ЗЗД, като в процеса нито е заявяван като твърдение и довод,нито е изследван от съда въпрос дали вредите по иска са „породени”,т.е произтекли от вещ, в които случаи лице под чийто надзор се е намирала тази вещ,също нози отговорност за вреди (чл.50 ЗЗД).Искът е разгледан на предявеното основание,при фактическия състав на чл.74 ,ал.1 ЗЧСИ във вр.чл.45ЗЗД, предпоставен от установяването на процесуално незаконосъобразни, виновни действия или бездействия на ответницата като ЧСИ и от изискването да е налице причинна връзка между съответните действия или бездействия и вредите (в т.см. реш.№264/2010г по гр.д №474/2009г,ІVг.о;реш. № 196/2012г по гр.д.N 1555 /2011г.,ІІІ г.о; реш.№ 340/2013г.по гр.дело № 1295/11г.,ІV г.о.; реш.№264 /2010г. по гр.д. № 474/2009 г., ІV г.о.; реш.№ 139/2011 г. по гр.д. № 1445/2009 г., ІV г.о. и реш.№ 184 от 21.09.2011 г. по гр.д. № 1124/2010 г.на ІІІ г.о;реш.№ 281/2014 г., по гр.д № 3219/2014 г., ІІІ г.о. на ВКС и др.), докато поставеният в изложението въпрос игнорира тези предпоставки,не е свързан с решаващите правни изводи на съда в обжалваното решение,нито с обстоятелствата по делото ,които са ги обусловили в решаваща за изхода на делото насока и конкретност. Съгласно разяснията, дадени в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г.по тълк.д.№1/2009г.по описа на ОСГТК на ВКС,за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е необходимо касаторката да формулира конкретен правен въпрос, свързан с решаващите съображения на съда в обуславяща за изхода на делото насока, което не е направено. Следва да се добави ,че в т.4 от ТР №1/2009г на ОСГТК бе указано и съдържателно разяснено основанието по 280 ал.1 т.3 от ГПК,на което основание защитата на касаторката се позовава без да изложи каквато и да било обосновка за наличието му.Тъй като ситуацията ,на която искът фактически се основава не е запазена към момента на предявяване на писковата молба, въззивният съд не е кредитирал свидетелски показания за определени обстоятелства,свързани с времето на настъпване на щетите,като е намерил същите за противоречиви, колебливи и непоследователни. Оспорването на изводи на съда по доказателствата,вкючително изводите на съда за връзките между фактите,не обосновава в настоящия етап на селекцияконстатиране на изтъкваното в касационната жалба явно нарушение на правилата на логиката и грубо несъответствие на фактическите изводи с доказателствата, т.е наличие на основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.2 предл трето ГПК. Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата, установени като платени разноски за адвокатска защита и представителство в размер на 1100 лева. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.