Определение № 125 от 26.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2351/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. В. Х. срещу решение №1231 от 31.05.2017 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №923/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 16.12.2016 г. по гр.д. № 7665/2014 г. на СГС, 1 ГО, 16 ти с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗД [фирма]-София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 20 000 лева до пълнопредявения размер от 80 000 лева за претърпени болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 29.10.2013 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП виновно причинено от водача на лек автомобил-„АУДИ А4“ с рег. [рег.номер на МПС] А. Т. Ц., чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество, на ищцата са причинени тежки травматични увреждания: счупване на дясната лъчева кост и на дясната бедрена шийка, за които е била лекувана оперативно с частична смяна на тазобедрената става за времето от 29.10.2013 г. до 11.11.2013 г.. В последствие ищцата е търпяла болки, възстановила се е трудно, прекарала е около три месеца на легло ползвала е патерица и придружител. Понастоящем се движи с бастун,изпитва болка и изтръпване на съответния крайник и е с утежнено психическо състояние. С оглед ендопротезирането на увредената тазобедрена става се стига до резултат до 50 на сто трайна нетрудоспособност. С оглед изложените обстоятелства и възрастта на пострадалата -69 г. са приети неимуществени вреди, болки и страдания,чието обезщетяване е определено в размер на 20 000 лева. о. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора пет правни въпроса, които се свеждат до критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.290 ал.1,т.1 ГПК-противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС. С определение от 10.09.2014 г. по гр.д. № 7665/14 на СГС, Първо г.о. касаторът е освободен от внасяне на държава такса, съгласно чл.83 ал.2 ГПК. С оглед изложеното, съдът