Определение № 1193 от 29.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4502/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. В. Б. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Р. Д., срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, ГО, ІІІ възз. с-в, № 193 от 22.04.2013г. по в.гр.д. № 228/2013г., с което е потвърдено решението на Елинпелинския районен съд, от 03.01.2013г. по гр.д. № 491/2012г., с което са отхвърлени предявените от С. В. Б. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

Ответникът [фирма] със седалище [населено място], [община], в подадения от пълномощника адв. Г. Д. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване. Претендира разноските по делото.

Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

За да отхвърли предявените от С. В. Б. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че са осъществени предпоставките за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ – уволненото лице е от ръководството на предприятието, бил е сключен договор за управление на търговското дружество, уволнението е извършено в законоустановения 9-месечен срок от започване на изпълнението по договора за управление. Съдът е приел за неоснователни доводите на ищцата, че с назначаването на новия управител не е била поставена нова стопанска програма, която да налага промени в управлението на дружеството. Приел е, че възможността по чл. 328, ал. 2 КТ е предоставена на новия управител с цел осигуряване на подходящ екип за изпълнение на стопанската програма на дружеството, независимо дали е идентична с предходната програма или се различава от нея.

К. С. В. Б. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

1. Какво е значението и какво следва да е същественото съдържание на договора за възлагане на управлението, необходимо ли е в същия да има поставена бизнес задача /план/, за да се обоснове правото на уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ? По този въпрос касаторът твърди противоречие с приложените определение № 420/2013г. ІV г.о. и решение № 481/2011г. ІV г.о. ВКС, с което е прието, че при сключването на нов договор за управление, независимо дали той е с ново лице и дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична като съдържание, всеки договор за управление трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време действието на договора.

2. Необходимо ли е съдът да направи обоснован анализ и тълкуване на съдържанието на договора за възлагане на управлението или е достатъчна констатацията за сключването на такъв? Счита, че по този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 101/2012г. ІV г.о. ВКС, с което е прието, че характерно за този договор е, че възложените с него действия са свързани с определена от доверителя бизнеспрограма, която съдържа конкретни икономически показатели, чието изпълнение органите на управление следва да осигурят, като рентабилност, производителност, обема на продажбите, печалба, намаляване на загубите, разработване на нови пазари и др. По отношение на тези договори намират приложение разпоредбите на чл. 328, ал. 2 КТ.

Върховният касационен съд намира, че поставените въпроси са от значение за решаването на делото. Налице е и твърдяното противоречие между въззивното решение и решение № 481/2011г. ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика по въпроса „дали наличието на нова бизнес програма е условие за упражняване правомощието по чл. 328, ал. 2 КТ”, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Водим от горното съдът