Определение № 184 от 01.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1007/2021 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Сдружение „Българско дружество за защита на птиците“, [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Ч. Ц. срещу решение № 18 от 12.01.2021г. по в. т. дело № 2339/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав в частта, с която е потвърдено решение № 602 от 21.04.2020г. по т. дело № 1833/2019г. на Софийски градски съд в частта, с която по иск с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, предявен от С. Д. Н. и К. И. Т. срещу Сдружение „Българско дружество за защита на птиците“, е отменено решението на Общото събрание на сдружението от 10.08.2019г. за отмяна на решения на Управителния съвет на сдружението от 03.08.2019г. и от 09.08.2019г. за приемане на нови членове на сдружението, и ответникът е осъден да заплати на ищците на основание чл. 78 ГПК сума в размер 660 лв. – разноски по делото.

Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение като излага следните доводи: оспореното решение е постановено като част от предварителните процедурни въпроси, които Общото събрание е задължително да разгледа и разреши във връзка с извода за редовно свикване и провеждане, и не представлява акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ; с оспореното решение Общото събрание се е произнесло инцидентно по въпроса за валидно възникване на членствено правоотношение на „приети“ с решенията на Управителния съвет от 03.08.2019г. и 09.08.2019г. физически лица, сред които 4 лица, явили се и претендиращи участие в това заседание; доколко Общото събрание е било задължено да прецени дали е налице изискуемия кворум, то е следвало да прецени и доколко за посочените лица е възникнало качеството на членове на сдружението и правото да присъстват и гласуват на Общото събрание.

Касаторът поддържа евентуално становище за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради неговата недопустимост, евентуално на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, евентуално по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност:

1. Подлежи ли на косвена проверка за законосъобразност решение на Управителния съвет на сдружение за приемане на нови членове, макар този въпрос да не е включен в предварително обявения дневен ред за насрочено заседание на Общото събрание, когато в рамките на проверката, дължима от Общото събрание за редовно свикване и провеждане на заседанието, в т. ч. на изискванията за наличен кворум, Общото събрание следва да прецени валидната легитимация на новите членове, които се явяват и заявяват право на участие в заседанието на Общото събрание? – противоречие с определение № 564/10.10.2019г. по т. д. № 39/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 2057/01.08.2018г. по т. д. № 6657/2017г. на САС, ТО, 9 състав.

2. Какъв е характерът на решение на Управителен съвет на сдружение, прието при иззета компетентност – отменяемо /незаконосъборазно/ или нищожно? Забраната за разглеждане на въпроси извън предварително обявения дневен ред на Общото събрание, уредена в чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ, изключва ли правомощието на Общото събрание да констатира инцидентно нищожността на акт на Управителния съвет, когато определен член се легитимира пред Общото събрание въз основа на такова органно решение и преценката за валидност на тази легитимация е част от преценката за редовност на свиканото заседание на Общото събрание и наличието на изискуемия кворум за провеждането му? – противоречие с Тълкувателно решение № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, решение 202/22.12.2009г. по т. д. № 764/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 212/14.02.2017г. по т. д. № 2528/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 94/18.08.2017г. по т. д. № 802/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, евентуално по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

3. Следва ли съдът, сезиран с жалба срещу решение на Общото събрание за отмяна на акт на друг орган на сдружението поради допуснато формално нарушение на чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ, да извърши проверка на твърденията за нищожност на акта, предмет на оспореното решение на Общото събрание, с оглед на преценката на действието на и последиците от оспорваното решение на Общото събрание, невключено в дневния ред на заседанието, и доколко липсата на такова самостоятелно действие на решението на Общото събрание обосновава липса на основание за неговата отмяна? – по отношение на този въпрос касаторът поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

4. Може ли съдът да изгради решаващите си мотиви без да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор? – противоречие с ППВС № 7/27.12.1965г., ППВС № 1/10.11.1985г., решение № 802/23.02.2011г. по гр. д. № 1783/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 296/27.03.2009г. по гр. д. № 257/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о. и определение № 914/05.07.2011г. по гр. д. № 166/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Ответниците С. Д. Н. и К. И. Т. /ищци в първоинстанционното производство/ не изразяват становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:

Касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 283 и чл. 281 ГПК – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в нея са посочени касационни основания, а в изложението – основания за допускане на касационно обжалване.

За да направи извод, че предявените от С. Д. Н. и К. И. Т. срещу Сдружение „Българско дружество за защита на птиците“ искове за отмяна на решението на Общото събрание на сдружението от 10.08.2019г. за отмяна на решения на Управителния съвет на сдружението от 03.08.2019г. и от 09.08.2019г. за приемане на нови членове на сдружението са допустими, въззивният съд е изложил следните аргументи: 1/ исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, предвид обстоятелството, че ищците към 10.08.2019г. са членове на сдружение „Българско дружество за защита на птиците“, присъствали са на проведеното на същата дата Общо събрание и са подали настоящата искова молба по пощата на 10.09.2019г.; 2/ с разпоредбата на чл. 25, ал. 6 във връзка с ал. 4 ЗЮЛНЦ законодателят изрично е признал правото за предявяване на конститутивния иск за отмяна решения на Общото събрание поради тяхната незаконосъобразност, както на органите на сдружението и прокурора /когато решението засяга обществен интерес/, така и на всеки един от членовете му; 3/ за ищците е налице правен интерес от оспорване решенията на Общото събрание по исковата молба независимо, че не се засягат непосредствено техни членствени права, доколкото тези решения на Общото събрание имат за своя последица увеличаване на членската маса.

За да направи извод за основателност на иска за отмяна на решението на Общото събрание на сдружение „Българско дружество за защита на птиците“ от 10.08.2019г. за отмяна на решения на Управителния съвет от 03.08.2019г. и 09.08.2019г. за приемане на нови членове на сдружението, съдебният състав е приел, че същото е прието при нарушение на процедурата за провеждане на Общото събрание - противоречие с разпоредбите на чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ и чл. 14, ал. 3 от устава. Въззивната инстанция е установила, че Общото събрание на сдружението, проведено на 10.08.2019г., е свикано с покана от 10.07.2019г., в която за дневен ред на събранието са посочени следните въпроси: 1/ Приемане на промени в устава; 2/ Промени в състава на УС; 3/ Разни. Констатирала е, че решението на Общото събрание за отмяна на решенията на Управителния съвет от 03.08.2019г. и от 09.08.2019г. за приемане на нови членове на сдружението е постановено по въпрос, който не е бил включен в обявения в поканата дневен ред. Въззивният съд е заключил, че формалното нарушение на процедурата по провеждане на Общото събрание има за последица нарушение на законово гарантираното право на информация и участие на всички членове на сдружението при провеждане на Общото събрание.

Възражението на ответника във въззивната жалба /въззивник в производството пред Софийски апелативен съд и настоящ касатор/, че този въпрос не следва да бъде включван в дневния ред, тъй като е процедурен въпрос относно преценка на кворума, необходим за провеждане на Общото събрание, е прието за неоснователно. Изложени са съображения, че въпросът относно приемането и изключването на членове на сдружението е съществен въпрос и вземането на решение по него от Общото събрание може да бъде законосъобразно само при стриктно спазване на процедурата по свикване и провеждане на Общото събрание, което включва и посочване на този въпрос в обявения в поканата дневен ред.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 2, тъй като същото е недопустимо, е неоснователен. Съгласно постоянната практика на ВКС съдебното решение е недопустимо в следните случаи: когато не отговаря на изискванията за решаване на делото по същество; когато решението е постановено при липса на право на иск или ако правото на иск не е упражнено надлежно; когато съдът е бил десезиран от спора; при липса на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка; когато съдът се е произнесъл по непредявен иск. Наличието на активна процесуалноправна легитимация на ищеца да предяви иск с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на Общото събрание на сдружението, както и предявяването на иска в преклузивния едномесечен срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ представляват абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Въззивният съд в съответствие с константната практика на ВКС и предвид релевираните в отговора на исковата молба възражения и направените във въззивната жалба оплаквания е изследвал активната легитимация на ищците, спазването на преклузивния срок и наличието на правен интерес от предявяване на конститутивния иск.

Доводът на касатора за недопустимост на въззивното решение поради недопустимост на иска, тъй като оспореното решение не представлява акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, защото е постановено като част от предварителните процедурни въпроси, които Общото събрание е задължително да разгледа и разреши във връзка с извода за редовно свикване и провеждане, е неоснователен. При разрешаване на процедурните въпроси, относими към проверка на редовността на свикване и провеждане на Общото събрание и установяване на кворума, последиците се изразяват в провеждане на заседанието на Общото събрание, ако същото е редовно свикано и има кворум, или в неговото непровеждане, ако се установи, че не е свикано съобразно устава, респ. ЗЮЛНЦ, но не и в отмяна на решения на Управителния съвет на сдружението за приемане на нови членове. Преценката дали определени лица, претендиращи участие в заседанието на Общото събрание, са членове на юридическото лице с нестопанска цел и констатацията, че по отношение на тях не е възникнало членствено правоотношение, имат за последица недопускане на тези лица до участие /присъствие и гласуване/ в съответното заседание на Общото събрание на сдружението, но не и отмяна на решенията на Управителния съвет за приемане на нови членове.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантният правен въпрос е този, който е от значение за изхода по конкретното дело, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд по делото. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на посочените от касатора правни въпроси, свързаните с тях твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия правен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на посочената разпоредба. Цитираните съдебни актове /решение № 2057/01.08.2018г. по т. д. № 6657/2017г. на САС, ТО, 9 състав и определение № 564/10.10.2019г. по т. д. № 39/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., с което решението не е допуснато до касационно обжалване/ са неотносими. Предмет на иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ по т. д. № 6657/2017г. на САС, ТО, 9 състав е било решение на Общо събрание на съответното сдружение за потвърждаване на решение на Управителния съвет за свикване на Общото събрание, докато в настоящия случай предметът на иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е друг - отмяна на решение на Общото събрание на сдружение за отмяна на решения на Управителния съвет за приемане на нови членове на сдружението.

Формулираните от касатора в т. 2 от изложението правни въпроси са ирелевантни и не съответстват на мотивите на въззивната инстанция. Съдебният състав не се е произнесъл по въпроса за характера на решението на Управителния съвет за приемане на нови членове на сдружението, а относно характера на решението на Общото събрание за отмяна на решенията на Управителния съвет, като е осъществил проверка за законосъобразността на решението на Общото събрание съобразно твърдените нарушения в исковата молба и е приел, че е допуснато нарушение на процедурата за провеждане на Общото събрание - противоречие с разпоредбите на чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ и чл. 14, ал. 3 от устава.

Неоснователен е и релевираният от касатора довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулирания в т. 3 от изложението правен въпрос. Въпросът е относим към преценката за реда за защита срещу решение на Управителния съвет, което е прието в нарушение на клауза от устава, определяща неговата компетентност. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В настоящия случай разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 12 ЗЮЛНЦ, пренесена в чл. 10, ал. 1, т. 6 от Устава на СНЦ „Българско дружество за защита на птиците“ е достатъчно ясна, поради което не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Уставът и ЗЮЛНЦ не разграничават контролните правомощия на Общото събрание относно решенията на Управителния съвет, които противоречат на закона, устава или други вътрешни актове, регламентиращи дейността на сдружението – дали санкцията да бъде „отмяна“ или „прогласяване на нищожност“ на решенията на Управителния съвет, когато същите са приети в нарушение на разпоредби от устава, уреждащи компетентността на този орган на сдружението. Поради това при допуснато нарушение на чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ /аналогичен чл. 14, ал. 3 от устава/ е без значение дали Общото събрание е отменило или прогласило за нищожни решенията на Управителния съвет за приемане на членове в сдружението.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по последния процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК също е неоснователен, защото въпросът не е разрешен в противоречие с практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., цитираните от касатора и други съдебни актове. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил релевантните от страните възражения и доводи. Когато съдебният състав не се е произнесъл по възражения, доводи и въпроси, които са без значение за спора, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Обстоятелството, че въззивната инстанция не е изложила съображения относно характера на решенията на Управителния съвет за приемане на нови членове на сдружението, не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като по делото е установено нарушение на чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ и чл. 14, ал. 3 от устава при свикване и провеждане на Общото събрание, поради което е без значение дали Общото събрание е следвало да отмени или прогласи за нищожни решенията на Управителния съвет за приемане на членове в сдружението.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, настоящият съдебен състав приема, че постановеното от Софийски апелативен съд решение в обжалваната му част не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в нарушение на закона до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.

Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната му част. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.

По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение