Определение № 4379 от 29.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2890/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д. чрез пълномощника й адвокат В. Ф. против определение № 1959 от 18.06.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1584 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение № 259 от 23.05.2025 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Пловдив за отказ от вписване на нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 14, т. ІІІ, рег. № 5046, дело № 414 от 2025 г. по молба вх. № 16681/23.05.2025 г. на нотариус В. З., рег. № 640 по регистъра на НК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение касационният съдебен състав съобрази следното: Съдията по вписванията е отказал да впише нотариалния акт за доброволна делба между С. Д. и Н. Д. по съображения, че съгласно чл. 264 ГПК прехвърлянето на вещни права върху недвижим имот се допуска след проверка и установяване на липсата на непогасени публични задължения, а липсата на непогасени данъчни задължения се удостоверява от данъчната оценка. В случая не е представена данъчна оценка на поземления имот, в който се намират подобренията и приращенията, предмет на договора за доброволна делба. Въззивният съд е констатирал, че предмет на доброволната делба са „всички подобрения и приращения“ в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], включително и 1) Сграда с идентификатор ****, с площ от 33 кв. м., бр. етажи 1, с предназначение - жилищна сграда, 2) Сграда с идентификатор ****, с площ от 45 кв. м., бр. етажи 1, с предназначение - селскостопанска сграда, 3) Сграда с идентификатор ****, с площ от 32 кв. м., бр. етажи 1, с предназначение - друг вид сграда за обитаване, 4) Сграда с идентификатор ****, с площ от 7 кв. м., бр. етажи 1, с предназначение - селскостопанска сграда“. Направил е извод, че предмет на сделката не са само четирите сгради, а са всички подобрения и приращения в ПИ ***, сред които са и тези сгради и следователно е възможно приращенията и подобрения в имота да не се изчерпват с тях. Посочил е, че този въпрос не може да бъде установяван в производството по вписване на нотариалния акт, материализиращ договора за доброволна делба. Затова, макар и предмет на делбата да не е собствеността върху терена, а само на подобренията и приращенията върху него, то за установяване на наличието или липсата на данъчни задължения за тези вещи е необходимо представяне на данъчна оценка за земята. С. И. Д. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по определение № 346 от 10.06.2009 г. по ч. т. д. № 379/2009 г., ІІ т. о. на ВКС и определение № 109 от 5.03.3009 г. по ч. т. д. № 375/2008 г., І т. о. на ВКС (определение № 146 от 15.04.2004 г. на ВКС е постановено по реда на ГПК-отм. и не съставлява практика на ВКС съгласно разясненията в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС) относно правомощията на съдията по вписванията да извършва преценка за действителността на обективираната в нотариаления акт сделка и възможността да бъде отказано вписване на нотариален акт, обективиращ договор за делба, ако същия отговаря на изискванията на закона, подлежи на вписване и не е нищожен по съображения, свързани с формата и съдържанието на акта. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като поставените въпроси и съответно посочената практика на ВКС са неотносими към мотивите на въззивния съд. В случая отказът за вписване е потвърден, поради неудостоверяване липсата на публични задължения за поземления имот, като проверката за липса на публични задължения е вменена на съдията по вписвания с изменението на чл. 264 ДОПК, ДВ бр. 36/2024 г., в сила от 3.05.2024 г. Обективно е невъзможно да съществува практика на ВКС по приложението на чл. 264 ДОПК в настоящата редакция, постановена преди 3.05.2024 г. Жалбоподателката поставя въпроса „ Изисква ли се представяне на удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК на поземления имот, когато предмет на акта за разпореждане са само подобренията и приращенията, представляващи самостоятелни обекти на правото на собственост“, отговорът на който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По поставения въпрос липсва известна на настоящия съдебен състав практика на ВКС, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По основанието за допускане на касационно обжалване: Нормите на чл. 264, ал. 1 и ал. 4 ДОПК в действащата редакция в сила от 3.05.2024 г. задължават съдията по вписванията да извърши проверка за непогасени и подлежащи на изпълнение публични задължения при прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти и при наличие на такива да извършат съответното охранително действие след погасяване на задълженията. Изречение второ на чл. 264, ал. 1 ГПК изисква представяне на данъчна оценка за имота, предмет на съответния договор или волеизявление, удостоверяваща наличието или липсата на данъчни задължения. Следователно законът изисква представянето на данъчна оценка само за недвижимите имоти, предмет на разпореждането. Основен принцип на действащата национална вещноправна нормативна уредба е, че вещните права могат да се придобиват само въз основа на уреден в закон фактически (чл. 77 ЗС и чл. 55 ЗС). Правото на собственост съществува само върху вещи, съставляващи самостоятелен обект на вещни права и техните принадлежности. Съгласно т. 6 на ППВС № 6/74 г. подобрение на недвижим имот е налице, когато вложените труд, средства и материали за довели до увеличение на стойността му. Когато подобрението се изразява в построяване на сграда, самостоятелен обект на вещни права или принадлежност към самостоятелен обект на вещни права, същата се придобива по приращение от собственика на терена на основание чл. 92 ЗС или като принадлежност от собственика на самостоятелния обект на основание чл. 98 ЗС, ако построеното е обслужващо и не е самостоятелен обект на вещни права. Когато имотът върху който са извършени подобренията е съсобствен, то съответно в съсобственост се придобива и приращението по чл. 92 ЗС или присъединеното по чл. 98 ЗС. Подобрения, които водят до увеличаване стойността на поземлен имот, но не са самостоятелен обект на вещни права, нито могат да се определят или прехвърлят като принадлежност към застроен самостоятелен обект на вещни права, са част от поземления имот и не могат да се прехвърлят отделно от този имот. Застроените обекти в поземлен имот (самостоятелни или второстепенни, съставляващи принадлежности) се отразяват в кадастралната карта съгласно чл. 23, т. 2 ЗКИР. Това са и обектите, които могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки и да се придобиват отделно от собствеността на поземления имот. Всички останали строежи, които не могат да бъдат определени като самостоятелни сгради или принадлежности към сграда, както и насажденията са част от поземления имот и не могат да бъдат предмет на самостоятелно разпореждане отделно от поземления имот. Тъй като чл. 264, ал. 1, изр. второ ГПК изисква представяне на данъчна оценка само за имота, предмет на разпореждането, то когато предметът на разпореждането е посочен в договора като всички подобрения и приращения върху поземления имот, при конкретно изброяване на сградите, с които се извършва разпореждането и то не включва самия поземлен имот и от представените скици от кадастралната карта и представените документи за собственост е видно, че в поземления имот липсват други сгради, които са извън волеизявленията за разпореждане, но биха могли да се включат в общото изявление „всички подобрения и приращения“, не се дължи представяне на данъчна оценка за поземления имот. По основателността на частната касационна жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното определение се явява неправилно. Въззивният съд не е отчел, че С. И. Д. е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор ****. Не е формирал извод и от представената скица от кадастралната карта, установяваща, че в поземления имот са построени още една едноетажна жилищна сграда и три стопански сгради, които са и предмет на договора за доброволна делба и в скицата не са отразени други обекти, които биха могли да се придобият чрез общата формулировка „всички подобрения и приращения“ отделно от терена, който не е предмет на договора. Затова и изводът на въззивния съд, че макар и предмет на делбата да не е собствеността върху терена, а само на подобренията и приращенията върху него, то за установяване на наличието или липсата на данъчни задължения за тези вещи е необходимо представяне на данъчна оценка за земята е направен в грубо нарушение на материалния закон. В кадастралната карта се отразяват сградите, които могат да бъдат самостоятелен обект на вещни права или принадлежност към самостоятелен обект на вещни права. Това са и обектите, които наред с поземления имот подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. След като е представен акта, удостоверяващ правата на С. Д. върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и скицата от кадастралната карта удостоверява, че всички други сгради в поземления имот са предмет на договора за доброволна делба и липсват отразени други обекти, които биха могли да се определят като подобрения и приращения и да се придобият отделно от поземления имот, то в нарушение на чл. 264, ал. 1, изр. второ ДОПК съдът е приел, че към молбата за вписване на нотариалния акт, обективиращ договора за доброволна делба на сградите, следва да бъде представена и данъчна оценка на поземления имот, който не е предмет на разпореждането. Поради изложеното въззивното определение и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени и да се постанови вписване на нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 14, т. ІІІ, рег. № 5046, дело № 414 от 2025 г. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение