Определение № 60603 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 310/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационно жалба на Национална агенция по приходите /НАП/ срещу решение №185 от 30.11.2020 г. по в.гр.д.№201/2020 г. на АС Велико Търново. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №46 от 25.01.2020 г. по гр.д.№220/2019 г. на ОС Велико Търново в частта, с която е признато за установено на основание чл.124 от ГПК, вр. чл.269, ал.1 от ДОПК, че НАП няма право на принудително изпълнение върху стойност от наличността по разплащателната сметка, находяща се в „ПИБ“ АД – клон В.Т. с IBAN BG 44FINV91501016441867 с титуляр „Ландинвест“ ЕООД ЕИК[ЕИК], в размер на постъпилата по нея без правно основание на 28.12.2018 г. сума от 67 104 лв. в резултат на погрешно извършен кредитен превод с платежно нареждане, тъй като това постъпление не е последица на удовлетворяване на вземане на „Ландинвест“ ЕООД към „Водоснабдяване и канализация Й.“ ООД /при начална липса на правно основание/ и по същество не е елемент от актива на имуществото на „Ландинвест“ ЕООД. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно тъй като наложените запори върху процесната банкова сметка осигуряват възможност на взискателя НАП да се удовлетвори от запорираната сума, без да се държи сметка откъде и на какво основание е постъпила тази сума, като следва да се отчете, че НАП не е страна по предявения в производството по същото дело и иск по чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД срещу „Ландинвест“ ЕООД. Общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено в решение №96 от 13.03.2019 г. по гр.д.№901/2018 г. на ОС Велико Търново, като се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. „Водоснабдяване и канализация Й.“ ООД заявява становище за неоснователност на жалбата.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че НАП не е страна по иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, а е ответна страна по предявения установителен иск, като с решението по този иск е отречена именно възможността на взискателя за принудително изпълнение върху процесната сума и е без значение дали фактически е получил имуществената облага. Намерил е за неоснователен довода, че в случая не се касае за техническа грешка при превеждането на сумата от страна на „В и К Й.“ ООД, тъй като в платежното нареждане били изписани пълното наименование на титуляра на сметката „Ландинвест“ ЕООД и номера на банковата сметка, а приложеният договор касаел различна сметка и титуляр. Установил е, че между „В и К Й.“ ООД и „Ландинвест ВТ“ ЕООД е съществувало правоотношение от 27.12.2018 г., по което ищецът е дължал авансово заплащане в размер на 67 104 лв. с ДДС по фактура №128/27.12.2018 г., като с преводното нареждане от 28.12.2018 г., „В и К Й.“ ООД е наредило същата сума – 67 104 лв., посочило е основание за превода фактура №128 от м.12.2018 г., но за получател на превода е изписано дружеството „Ландинвест“ ЕООД, което не е страна по договора. В този смисъл е счел за повече от очевидно и ясно, че се касае за плащане в изпълнение на договора от 27.12.2018 г., че посоченият получател на сумата е погрешно посочен /разликата в наименованието е само абревиатурата „ВТ“/, като погрешно е посочена и банковата сметка в друга банка, различна от тази на изпълнителя по договора от 27.12.2018 г., който е различен правен субект от този в преводното нареждане и не съществува основание за получаване на тази сума. В тази връзка е изразил становище за неоснователност и на оплакванията, че е без значение кой е наредителят и какво е основанието на постъпилата по запорираната сметка на длъжника сума и че не било доказано от ищеца какви били отношенията между него и „Ландинвест“ ЕООД /ищецът не е твърдял наличието на правоотношение между него и „Ландинвест“ ЕООД, напротив, твърдял е именно, че няма отношения с това дружество, а с друг правен субект - „Ландинвест ВТ“ ЕООД, като доказателствената тежест за установяване на такива отношения е на ответниците/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. В случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /твърдяното противоречие с разрешението по подобен казус от друг съдебен състав на ОС, респективно за наличие на противоречива съдебна практика не съставлява такъв въпрос/ и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,