Определение № 860 от 11.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4443/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт П. Г. срещу определение от 09.09.2013г. по в. гр. дело № 91/2013г. на Кюстендилски окръжен съд, търговска колегия, с което е върната касационна жалба вх. № 5629/20.08.2013г. на [фирма], [населено място] срещу решение от 15.04.2013г. по в. гр. дело № 91/2013г. на Кюстендилски окръжен съд. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като искът е над 5 000 лв., спорното материално право е правото на обезщетение от непозволено увреждане и правото на лихва за забава, като нито предпочитаният, нито евентуалният ответник не са били в търговски материалноправни отношения с пострадалия ищец. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Д. В. С. от [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ не изразява становище по частната жалба. Ответниците П. Л. Й. и И. М. Жабинска /наследници на починалия ответник Л. А. Й./ чрез процесуалния си представител адв. И. А. не оспорват частната жалба и поддържат становище, че определението е неправилно, тъй като въззивното решение подлежи на касационно обжалване, поради което молят същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да върне касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, Кюстендилски окръжен съд е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като цената на иска е до 10 000 лв. Изложил е съображения, че претендираното вземане произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, което определя и характера на образуваното съдебно дело като търговско. Обжалваното определение е правилно. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 10 000 лв. - за търговски дела. С въззивното решение – предмет на върнатата касационна жалба, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение № 689 от 19.10.2012г. по гр. дело № 3215/2011г. на Кюстендилски районен съд в частта, с която ЗАД А. България“ АД, [населено място] е осъдено да заплати на Д. В. С. сумата 6 664,56 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от разликата между брутното трудово възнаграждение, което е щял да получи, ако е продължил да работи като „пазач” в звено „Охрана” на [фирма], [населено място], и отпуснатата му пенсия за инвалидност, поради общо заболяване за определен период, ведно със законната лихва от 02.09.2010г. до погасяване на задължението, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ. Касае се за търговско дело, тъй като заявената претенция произтича от правоотношение, породено и отнасящо се до търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ /договор за застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител, т. е. евентуалния ответник, починал в хода на първоинстанционното производство, и застрахователя – предпочитания ответник/, предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване - 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 20.08.2013г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./. Обстоятелството, че отговорността на застрахователното дружество е функционално обусловена от отговорността на делинквента, не променя характера на делото като търговско. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение