Определение № 270 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 135/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.З.. С. К. С., В. К. В. -С., К. С. С. и С. С. С. са обжалвали определението на Бургаския окръжен съд, шести граждански състав № VI-204 от 13.01.2012г. по ч. гр.д.№ 2189/2011г., с което е потвърдено прекратителното определение № 990 от 13.10.2011 г. по гр.д. № 603/2011 по описа на Несебърския районен съд. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Ответницата Х. К. Г. изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а и по същество жалбата е неоснователна. В. съд е приел, че между страните съществува спор за собственост - за процесиите имоти има висящо дело за делба, но това не обосновава наличието на интерес от воденето на отрицателен установителен иск, тъй като чрез него не би се разрешил спора и не би настъпила промяна в правната сфера на ищците. Искът за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 17.07.2007г. също е приет за недопустим поради липса на правен интерес, защото ищците не са страна по същия и евентуалното уважаване на иска не би довело до връщане на имота в техния патримониум. В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че по въпроса за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост съществува противоречива съдебна практика. Представено е определение № 42 от 26.01.2010г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение по ч.гр.д.№ 537/2009г. С това определение не е допуснато касационно обжалване на определение, с което се иска прогласяване нищожността на делба поради неучастие на всички съделители. Определенията по чл.288 ГПК не се обхващат от практиката по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и не обуславят приложното поле на касационното обжалване. Представено е и решение 352 от 14.10.2011г. по гр.д.№ 1301/2010г. на ВКС, първо гражданско отделение, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че за да е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск следва чрез него ищецът да защити своето право, отричайки твърдените права на ответника върху същия обект. В разглеждания случай ищците не заявяват вещни права върху целия имот, изрично посочват, че след като ответницата Х. К. Г. не е участвала в производството по чл.6 З., нейната идеална част е останала държавна респективно общинска собственост, от което следва, че чрез предявения отрицатален установителен иск ищците не защитават свое вещно право и няма противоречие между мотивите в обжалваното определение и решение № 352 от 14.10.2011г. по гр.д.№ 1301/2010г. на ВКС, първо гражданско отделение. Вторият поставен въпрос е допустимо ли е съсобственикът, който не е участвал във вещно-прехвърлителна сделка между трето лице и общината, която има за предмет процесиите недвижими имоти, да се позове на нищожността. С TP 4/2010 г. На ВКС, ОСГК, на което се позовават частните жалбоподатели е прието, че договорът за замяна с имот публична общинска собственост е нищожен както и че е допустимо ответника по предявен ревандикационен иск да прави възражения за действителността на договора за замяна. Разглежданият случай е съвсем различен и тълкувателното решение не намира приложение. В определение № 2721 от 07.09.2010г. по ч.гр.д.№ 1739/2010г. на Варненския окръжен съд е прието, че съделителят може да заяви възраженията си за нищожност на сделките в самото делбено дело, както и да потърси разрешаване на спора за валидността им в отделно производство, но от това принципно разрешение не означава, че това се отнася и за сделки между трети страни, които не засягат правната сфера на ищеца. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал. 1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. При този изход на спора на ответницата следва да се присъдят поисканите разноски, които са в размер на 200 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение