Определение № 358 от 12.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1296/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. 2 вр. с ал. 1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. П. и А. Б. Г. против определение № 385 / 30.12.2013 год. по т.д.№ 4540 / 2013 год. на състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд,с което е оставена без разглеждане касационната жалба на страните против въззивно решение от 10.06.2013 год. по гр.д.№ 11513 / 2012 год. на СГС, І–Б въззивен състав, на основание чл.280 ал.2 ГПК.Жалбоподателите оспорва правилността на определението, с довода, че спорът не е разглеждан по реда на Глава ХХХІІ „ Производство по търговски спорове„,поради което и за допустимостта на касационната жалба следва да бъде приложен законодателно предвидения праг за граждански спорове - 5 000 лв., спрямо който цената на исковете обуславя процесуално допустима касационна жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. Производството е образувано по обективно евентуално съединени искове на жалбоподателите срещу [фирма] – за прогласяване недействителност на договор за поръчителство по договор за банков кредит ,сключен от банката с трето лице, с цена на исковете точно 10 000 лева ,обективно съединени с искове за връщане събраните от ищците, без основание, предвид недействителността на договора за поръчителство, суми – съответно 1111,70 лв.за А. Г. и 720,30 лв. – за С. П., както и за обезщетяване претърпени вреди, съизмерими с понесени в провежданото против същите изпълнително производство, за събиране дължимите суми по договора за кредит, разноски в размер на 1 565,50 лв. за А. Г. и 576,08 лв. за С. П..Предвид обслужващия търговската дейност на ответника - търговец по смисъла на чл.1 ал.2 т.1 ТЗ - характер на сключената сделка по поръчителство, в обезпечаване изпълнението по абсолютна търговска сделка, каквато и съгласно чл. 1 т.7 пр. първо ТЗ съставлява договора за банков кредит, на основание чл. 286 ал.1 вр. с чл. 1 ал.2 т.1 ТЗ и чл.287 ТЗ сключените договори за поръчителство обуславят търговски характер на делото, а предметът му попада в хипотезата на чл. 365 т.1 ГПК. Съгласно чл.280 ал.2 ГПК, допустимост на касационното обжалване по търговско дело предпоставя цена на иска над 10 000 лева, каквато не е цената по никой от предявените обективно съединени искове. Обстоятелството, че делото не е разглеждано по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, въпреки че са били налице предпоставките за това / чл. 365 т.1 ГПК /, не обуславя характеристиката му на гражданско дело по смисъла на чл. 280 ал.2 ГПК, а единствено наличието на процесуално нарушение, евентуално релевантно и преценимо спрямо правилността на съдебния акт, ако биха били налице съответни доводи на страната .От значение за квалификацията на делото като търговско е предмета на иска, достатъчен в случая да обуслови търговски характер на делото. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение