Определение № 6724 от 21.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4542/2023 г.

ВАСПетчленен състав - I колегия21.06.2023 г.докладчик Цветанка Паунова

Диспозитив

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по касационната жалба, подадена от А. Златков, против решение № 1246 от 01.12.2022г., постановено по адм. дело № 558/2022г. по описа на Административен съд София област, е тричленен състав на Административен съд София област. ИЗПРАЩА делото по подсъдност на тричленен състав на Административен съд София област. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ секретар: Членове: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между тричленен състав на Върховния административен съд и Административен съд София област за определяне на компетентния съд, който да разгледа касационната жалба на А. Златков против решение № 1246 от 01.12.2022г., постановено по адм. дело № 558/2022г. по описа на Административен съд София област. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, взе предвид следното: С решение № 1246 от 01.12.2022г., постановено по адм. дело № 558/2022г. по описа на Административен съд София област, е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на А. Златков срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на 40 000лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредата - 30.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, за причинени болки и страдания от незаконно лишаване от свобода за изтърпяване на наказание за периода 30.01.2013 г.–30.05.2013 г. в затвора [населено място]. Касационна жалба срещу посоченото решение е била подадена пред Върховния административен съд. С определение № 1940 от 21.02.2023г., постановено по адм. дело № 1703/2023г. по описа на ВАС, е прието, че делото не му е подсъдно като касационна инстанция. Тричленният състав на ВАС е обсъдил фактическите твърдения в исковата молба, като е приел, че претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се основава на незаконно бездействие на ответника да уведоми Прокуратурата за приключило изтърпяване на наказание, с което са засегнати права на ищеца, изразяващи се в болки и страдания от незаконното му лишаване от свобода за процесния период при строг режим, лоши хигиенно-битови условия и пренаселени килия. Въз основа на така изложените фактически твърдения съставът на касационната инстанция е приел, че се касае за искова претенция с правно основание чл. 284 ЗИНЗС във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Позовал се е на нормата на чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, която се явява специална по отношение на уредената в чл. 132, ал. 2, т. 5 и 6 АПК подсъдност, и изключва касационния контрол, упражняван от Върховния административен съд върху съдебни актове, постановени в производство по чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС. По силата на чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС касационният контрол спрямо посочените съдебни актове е предоставен на тричленни съдебни състави на съответните административни съдилища. С тези мотиви производството пред ВАС е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София област. С определение № 575 от 09.05.2023г. Административен съд София област е прекратил производството по образуваното пред него адм. дело № 262/2023г. и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Тричленният състав на административния съд е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като се касае за иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което компетентен да се произнесе по касационната жалба е Върховният административен съд, на основание чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Изложил е съображения, че в Част VІІ на ЗИНЗС е уредена специална деликтна отговорност на държавата, произтичаща от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, какъвто не е настоящият случай. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия счита, че компетентен да се произнесе по спора е тричленен състав на Административен съд София област, по следните съображения: Редът за разглеждане на касационни жалби, установен в чл. 285, ал. 1, предл. 2 ЗИНЗС, се отнася за исковете, в които се претендира обезщетение за вреди, причинени на лишени от свобода и задържани под стража лица от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. Съгласно исковата молба се претендира присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди - причинени болки и страдания от незаконно лишаване от свобода за периода 30.01.2013 г.–30.05.2013 г. в затвора [населено място], резултат от неправомерното бездействие на затворническата администрация. Поради твърдяното бездействие ищецът е излежал в затвора четири месеца в повече от опредената му присъда, в резултат на което и с оглед лошите хигиенно-битови условия в затворите, здравето му се е влошило. В последваща молба от 02.09.2019г. ищецът е уточнил, че претенцията му касае бездействие на главния директор на ГДИН по упражняване на правомощията по чл. 7, т. 1, б. „а“ и „б“ ППЗИНЗС във връзка с чл. 270 ЗИНЗС, както и бездействие на директора на Затвора [населено място], на старши инспектор „РАД“, на анализатора и на водещия затворническото досие и архива. Твърденията са за неоснователно бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, изразяващо се в неуведомяване на Прокуратурата за приключило изтърпяване на присъда по НОХД № 215/2011г. на РС Елена. В резултат на твърдяното бездействие за период от четири месеца ищецът е бил незаконно лишен от свобода, като е пребивавал при лоши хигиенно-битови условия, пренаселена килия, липса на качествено медицинско обслужване. Безспорно визираните обстоятелства са относими към условията за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. В случая предявеният иск попада в приложното поле на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, тъй като претендираните вреди се твърди, че са настъпили вследствие на нарушения на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Редът за обезщетяване на вреди, причинени от нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, е този по Част седма ЗИНЗС – чл. 284-286. Следователно компетентен да се произнесе по касационната жалба срещу постановеното по делото решение е тричленен състав на Административен съд София област. Предвид изложеното, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия намира, че компетентен да се произнесе по касационната жалба, подадена от А. Златков, против решение № 1246 от 01.12.2022г., постановено по адм. дело № 558/2022г. по описа на Административен съд София област, е тричленен състав на Административен съд София област. Така мотивиран и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд,

Цитирани разпоредби

14