Определение № 60180 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1885/2021 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. С въззивно решение Пловдивски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е изцяло уважен предявеният от „Терем – Хан Крум“ ЕООД срещу Н. Д. иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 8351,48 лв. (заедно със законната лихва от предявяване на иска), представляваща неоснователно получени възнаграждения и обезщетения по договор за управление на търговско дружество. Подадена е касационна жалба от ответника Д. с изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение и искане за отмяната му със съответните последици. При проверка на редовността и допустимостта на жалбата съдът намери същата за недопустима. Предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД има за предмет връщане на суми, получени без основание във връзка с договор за управление на търговско дружество. Последователна е установената практика на ВКС, че спор за вземания, основани на договор за възлагане на управлението на търговско предприятие или свързани с такъв договор, каквито са вземанията за връщане на неоснователно платени суми по него, обуславя търговски характер на делото, за което определящи са търговското качество на ответника и целта на договора, а не приложимостта на разпоредбите на ЗЗД относно договора за поръчка – ч. т. д. № 275/2018 г., I т. о. и цитираната там практика, ч. т. д. № 201/2016 г., II т. о., по аналогичен случай. С оглед изложеното в разглеждания случай делото е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което и доколкото цената на предявения иск (8351,48 лв.) е под установения праг от 20 000 лв. за касационна обжалваемост на въззивните решения по търговски дела, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, същото е влязло в сила с постановяването му, а подадената касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С тези мотиви съдът