Определение № 320 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4697/2021 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Т. И., А. Т. Д., Д. И. Т. и А. И. М., чрез процесуалния им представител адв. К. П. К., срещу решение № 260091 от 23. 07. 2021 г., поправено с решение № 260093 от 08. 09. 2021 г., и двете постановени по в. гр. д. № 429/2020 г. на АС – Варна, с което, след отмяна на решение № 260150 от 20. 07. 2020 г. по гр. д. № 1109/2019 г. на ОС – Варна, са отхвърлени предявените от Г. Т. И., А. Т. Д., Д. И. Т. и А. И. М. против П. Й. С., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителни установителни искове, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици, на основание придобивна давност, с присъединяване владението на наследодателите им, текла от 20. 09. 1966 г. до предявяване на иска на 06. 08. 2018 г., на реална част с площ от 900 кв.м. от поземлен имот с идентификатор .....по одобрената кадастрална на [населено място], м. „С. Н.“, отграничена с лилав контур и лилави точки на комбинирана скица № 4 към заключението на съдебнотехническата експертиза от 22. 06. 2021 г., находяща се на лист 88 от в. гр. д. № 429/2020 г., без частта от 5, 25 кв.м. в северозападния край на реалната част, защрихована със син цвят от вещото лице, която скица е приподписана от състава на съда като неразделна част от решението. Твърди се неправилност на решението, поради необоснованост на извода на въззивния съд, че процесният имот се включва в частта от 3 дка от имота от 5 декара, купен от Т. Д. (М.) К. с н.а. № ..... г., която част от 3 дка е била дарена от Т. Д. К. на Държавния поземлен фонд и подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, както и поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната взаимовръзка, както и неправилна преценка на обсъдените. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставени процесуалноправни въпроси.

Подаден е отговор на касационната жалба от ответника П. Й. С., чрез пълномощника му адв. М. К. Д., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе по наличието на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Делото има за предмет предявени от Г. Т. И., А. Т. Д., Д. И. Т. и А. И. М. против П. Й. С., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителни установителни искове за собственост, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици, на основание придобивна давност, с присъединяване владението на наследодателите им И. и Г. М., текла от 20. 09. 1966 г. (сключване на писмен договор за покупко-продажба, между Т. Д. /М./ К. и И. Т. М. на процесната реална част от 900 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ......по одобрената кадастрална на [населено място], м. „С. Н.) до предявяване на иска на 06. 08. 2018 г.

Ответникът П. Й. С. е изразил становище за неоснователност на иска по съображения, че процесният имот е бил включен в ДПФ от наследодателя му Т. Д. К. и включен в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, реституционната процедура по отношение на наследниците на Т. Д. К. не е приключила, тъй като е постановено решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, признаващо собствеността им, но няма издадена заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което е невъзможно придобиване на имота от ищците на заявеното основание – давност.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че общите наследодатели на ищците Г. Д. М. и И. Т. М. са починали, съответно 1991 г. и 2004 г., и са оставили за законни наследници синовете си А. И. М. (ищец), Д. И. Т. (ищец) и Т. И. Т. – починал 2008 г. и оставил за наследници децата си Г. и А. Т. И. (ищци) и съпруга И. А. Т., починала 1951 г. и оставила за единствени наследници дъщерите си Г. и А. И..

Ответникът П. Й. С. е наследник на Т. И. С. (неин син), починала 2015г., която е наследила Т. Д. К., поч. 1980 г., по право на заместване на починалата преди последния, през 1966 г., негова сестра А. Д. Г., майка на Т. И. С..

С н.а. № .... г. Ж. и К. Г. са продали на Н. Н. К. лозе, находящо се в [населено място], м. „А.“, с площ от 6, 2 дка, а според удостоверение от 24. 04. 1924 г., издадено от Варненско градско общинско управление, с площ от 7 дка. С н.а. № ..... г. Н. К. продава 5 дка от лозето на Т. Д. К., а с н.а. № .....г. продава 2 дка от лозето на С. С. В.. От придобитите 5 дка от лозето, Т. Д. К. е запазил собствеността си върху 2 дка, а останалите 3 дка е дарил на Държавен поземлен фонд (последното обстоятелство е прието за установено въз основа на следните писмени доказателства: служебна бележка от 11. 11. 1996 г., декларация № 751 без четлива дата, писмо от ДА“Архиви“, опис на подписаните декларации от граждани, с които те подаряват имот на ДПФ и списъци на отчуждените имоти въз основа на окръжно писмо на Секретариата на ЦК на БКП до окръжните комитети на БКП № 1220/6. 12. 1963 г., в който под № 217 фигурира Т. Д. К., като предоставящ безвъзмездно на ДПФ имот от 3 дка в м. „А.“, цитираното писмо с № 1220/6. 12. 1963 г., с което са дадени указания във връзка с изземването на земи от частни земеделски стопани – да се изземват над 2 дка, а до 2 дка да останат в собственост при условие, че стопаните живеят в района и земите се обработват лично от тях). Т. Д. К. не е бил член на ТКЗС. С безвъзмездното отстъпване на имота на ДПФ е настъпило и фактическото му обобществяване при колективизацията на земята. Сключен е писмен договор от 20. 09. 1966 г., с който е постигнато съгласие Т. Д. К. да продаде на наследодателя на ответника И. Т. М. 900 кв.м. от притежаваното от него лозе. В договора е посочено, че при подписването му продажната цена е изплатена изцяло от купувач на продавача, както и че владението и стопанисването на имота е предадено на купувача И. Т. М.. Страните са договорили, че при първа възможност купувачът ще бъде снабден с нотариален акт.

С н.а. № .....г. Н. П. продава на И. Й. лозе с площ от 8 дка, а по общинско удостоверение – от 5,7 дка в м. „А.“. С н.а. №..... г. И. Й. продава на Д. Х. К. 3,7 дка от лозето, а с н.а. № ..... г. И. Й. продава на Н. К. 1944 кв.м. (около 2 дка) от лозето. С н.а. № ..... г. М., Н. и И. Н. К. продали наследствените си дялове, общо 3/4 идеални части, от лозето от 1944 кв.м., на наследника С. Н. К.. Така последният придобил в изключителна собственост лозето от 1944 кв.м. (1/4 по наследство от Н. К. и 3/4 на основание договор за покупко-продажба, сключен с другите трима наследници). С нотариален акт № ..... г. С. Н. К. продал на Л. Д. З. лозето от 1944 кв.м. С н.а. № ..... г. Л. З., продал по реда на ЗРППВННИ, на К. и Д. Д., 944 кв.м. от лозето от 1944 кв.м., а с н.а. № ..... г. продал на наследодателите на ищците - И. и Г. М. останалите 1000 кв.м. от лозето, ведно с построената в него кьошка (постройка), а с н.а. № ....г. И. и Г. М. са дарили на сина си Т. И. Т.(наследодател на първите двама ищци) 1/2 ид. ч. от лозето, ведно с постройката.

Така, наследодателите на ищците И. и Г. М. придобили 1000 кв.м. от лозето в м. „А.“, ведно с построената в него къща, на основание договор за продажба, сключен с н.а. № ..... г., сключен с Л. З. – тези 1000 кв.м. не са предмет на иска, а за останалите 900 кв.м., които са предмет на иска, наследодателят на ищците И. М. сключил писмен договор за покупко-продажба на 20. 09. 1966 г., с Т. Д. К.. Двата имота са съседни и имат обща граница.

Въз основа на представените писмени доказателства и комплексния анализ на заключението на съдебнотехническата експертиза от 16. 04. 2021 г. на в.л. Ш. Х., на заключението на допълнителната съдебнотехническа експертиза на същото вещо лице от 27. 11. 2019 г., на заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице Р. П. от 14. 05. 2020 г., приети от първоинстанционния съд, и устните разяснения на експертите, както и на приетото от въззивната инстанция заключение на съдебнотехническата експертиза на вещото лице Ж. Б. от 22. 06. 2021 г. и обясненията на вещото лице в проведеното на 30. 06. 2021 г. заседание, е прието за установено, че спорните 900 кв.м. от поземлен имот с идентификатор .....по одобрената кадастрална на [населено място], м. „С. Н.“, съставляват част от имота от 5 дка, придобит от Т. Д. К. с н.а. № ..... г., и по-конкретно, от частта от 3 дка, която е била предоставена безвъзмездно на ДПФ. Експертизите са изготвени след проследяване графичното нанасяне на имотите по представените документи за собственост в действалите планове за местността (КП „Лозята“ от 1936 г., РП от 1937 г., КП „Крайбрежието“ от 1956 г., КП от 1977 г., ПСИГ /план за старите имотни граници/ и ПКП /помощен кадастрален план/ от 2004 г., ПНИ одобрен 2010 г., КККР от 2008 г.), след съпоставяне данните за границите и собствениците на съседните имоти, описани в документите за собственост и отразените собственици в РЛ към всеки от плановете. Описаната част от 3 дка, дарена на ДПФ, е била включена в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. С влязло в сила съдебно решение от 15. 08. 1994 г. по гр. д. № 1730/1993 г. на ВРС на наследниците на Т. М. К. е признато, на осн. чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, право на възстановяване на собствеността върху лозето от 3 дка, част от което са и спорните 900 кв.м., които 3 дка са включени в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Посочено е, че ищците са се легитимирали за собственици с н.а. № ..... г. Въз основа на съдебното решение е постановено решение № 771 от 5. 02. 2001 г. на ПК-Варна, на осн. чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, с което се признава правото на собственост на наследниците на Т. Д. К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на лозето от 3 дка, като имотът е индивидуализиран по КП от 1956 г. и с ПСИГ и е посочено, че е установен с н.а. № ..... г. Реституционната процедура не е приключила с издаване на заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ.

Частта от 5, 25 кв.м. в северозападния край на реалната част, защрихована със син цвят от вещото лице на скицата-неразделна част от въззивното решение, попада извън процесния имот, тъй като е закупена с договора за покупко-продажба на лозето от 1000 кв.м., сключен с н.а. № ..... г.

Прието е за доказано, че от 20. 09. 1966 г. до предявяване на иска на 06. 08. 2018 г. процесният имот е владян първоначално от наследодателите на ищците И. и Г. М. до смъртта им, към което владение, след смъртта им, е присъединено, при условията на чл. 82 ЗС, владението на техните наследници – ищците по делото.

От правна страна въззивният съд е приел, че заявеното от ищците придобивно основание – давност по чл. 79 ЗС не се е осъществило, тъй като имотът подлежи на реституция по ЗСПЗЗ и по отношение на ответниците не е приключила реституционната процедура с издаване на заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване на решението се поставят следните въпроси във връзка с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Длъжен ли е въззивният съд, при постановяване на решението, да се съобрази със заключенията на съдебнотехническите експертизи, които не могат да определят категорично точното местонахождение на имота, включен в ДПФ, както и със събраните по делото писмени и гласни доказателства, касаещи идентичността на имота, или може сам да определи местонахождението на спорната реална част от имота, без да се съобразява със събраните по делото доказателства.

Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 672 от 07. 03. 2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, 1 г.о. и решение № 25 от 02. 07. 2020 г. по гр. д. № 2976/2019 г. на ВКС, 2 г.о.

2. Длъжен ли е съдът, при наличие на писмен договор, който изразява действителната воля на продавача за прехвърляне на собствеността върху имота и който доказва предаване владението върху имота към подписване на писмения договор от продавача на купувача, да се съобрази с този договор при формиране на фактическите и правни изводи по делото.

Твърди се, че отговорът на въпроса ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос.

В решение № 672 от 07. 03. 2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, 1 г.о. е прието, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите (или техните наследници) съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация. Относно наименованието на местността са допустими и свидетелски показания, тъй като то няма официален характер, а и самите й граници не са точно определени и затова е възможно да са настъпили промени през годините, или ако местностите са съседни е възможно да преливат една в друга или да са наричани с едно общо наименование.

В решение № 25 от 02. 07. 2020 г. по гр. д. № 2976/2019 г. на ВКС, 2 г.о., е споделено изцяло становището относно индивидуализацията на недвижимите имоти, възприето в коментираното решение № 672 от 07. 03. 2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, 1 г.о.

Изводите на въззивния съд, касаещи идентичността между спорната реална част от процесния имот и представените от страните документи за собственост, са направени след подробен и обоснован анализ на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка – писмени доказателства, гласни доказателства, заключения на съдебнотехнически експертизи. Изводите на вещите лица са аргументирани подробно. Направени са след проследяване графичното отразяване на процесния и съседните имоти в различните планове, проследяване на номерацията на процесния и съседните имоти и собствениците на съседните имоти, отразени в разписните листове към плановете, документите за собственост и цялата налична документация. Извършени са аналитични измервания и са изготвени комбинирани скици, на които е отразена спорната реална част от 900 кв.м. от процесния имот. Вещите лица са дали и допълнителни разяснения в съдебни заседания. Изводите им са онагледени на изготвени комбинирани скици, на които е отразена спорната реална част от 900 кв.м.

Оплакването на касаторите, че фактическите изводи за идентичност не съответстват на събраните по делото доказателства, които не установяват категорично, че процесният имот се включва в имота, включен безвъзмездно в ДПФ от Т. Д. К., представляват оплакване за необоснованост на въззивното решение, съставляващо касационно основание за неправилност по смисъла а чл. 281, т. 3 ГПК, обсъждането на каквото във фазата на чл. 288 ГПК е недопустимо, тъй като е свързано с преценка на правилността на въззивното решение, а извършването на такава преценка е допустимо само в случай на допускане до касационен контрол на въззивното решение.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос.

Въпросът касае задължението на въззивния съд, като инстанция разглеждаща по същество правния спор, при съобразяване с особеностите на въззивното производство, притежаващо белезите на ограничен въззив, и с правомощията си по чл. 269 ГПК, да обсъди релевантните доказателства, възраженията, доводите и защитните тези на страните. По същия има формирана богата практика на ВКС, поради което обсъждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Следва да се посочи, че в случая въззивният съд се е съобразил с представения от ищците писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20. 09. 1966 г., приел е за доказано твърдението на ищците, че спорната реална част от 900 кв.м. от процесния имот е предмет на договора, че ответниците и праводателите им са владели имота от 900 кв.м. непрекъснато от 20. 09. 1966 г. до предявяване на искана 06. 08. 2018 г. Заявеното от ищците придобивно основание по чл. 79 ЗС – давност е прието за неосъществило се не защото не е доказано упражнявано от ищците и праводателите им, при условията на чл. 82 ЗС, владение в срока по чл. 79, ал. 1 ГПК, а защото процесният имот подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, такава процедура е инициирана от наследниците на наследодателя на ответника, но не е приключила с решение по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, а до приключването й на ответниците е непротивопоставимо упражняваното от ответниците и праводателите им владение, предвид невъзможността за последните да защитят правото си на собственост чрез предявяване на иск за собственост срещу ищците, с който да спрат, съответно да прекъснат течението на погасителния давностен срок и да установят правото си на собственост.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.

При този изход на делото жалбоподателите Г. Т. И., А. Т. Д., Д. И. Т. и А. И. М. следва да бъдат осъдени, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на П. Й. С. сумата 2800 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,