Определение № 64 от 12.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 566/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Депозирана е касационна жалба от [фирма], срещу тази част от Решение 08.11.2010 год. по гр.д.№ 519/2010 год. на Софийски градски съд с която са били приети за неоснователни предявените по реда на чл.422 ГПК от [фирма] срещу Е Т. Г. установителни искове за дължимост на сумата над 2028.83 лв. за доставена топлоенергия и за сумата над 721.72 лв. – обезщетение за забава, като погасени с изтичане на 3-годишна погасителна давност. Последователно подържаната теза на [фирма] е, че по отношение дължимостта на сумите за доставена и потребена топлоенергия е приложима общата 5-годишна давност. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се е позовал на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по отношение на въпроса за срока на погасителната давност и по-конкретно противоречие в тълкуването на чл.111 б.”в” ЗЗД по отношение на периодичните плащания по договорите за доставка на топлоенергия. Противоречието в практиката касаторът основава на Решение № 1206/30.10.2008 год. по гр.д .№ 5498/2007 год. на Гражданска колегия на ВКС, състав на V г.о., което е постановено по реда на ГПК (отм.) и 2 бр. обжалваеми въззивни решения на СГС за които няма данни дали са влезли в сила. Ответницата по иска Емилия Г. е депозирала касационна жалба срещу тази част от въззивния акт с която решението на СРС с което исковете на акционерното дружество са били уважени е оставено в сила. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на въпроса за срока на погасителната давност. Становището на настоящия съдебен състав е, че основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК не са налице, тъй като по поставения в настоящото производство материалноправен въпрос: „ Помесечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества, съставляват ли периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в”ЗЗД и прилага ли се 3-годишната погасителна давност по отношение на тях ” е налице задължителна съдебна практика - Решение № 168 от 22.12.2009 год. по т.д.№ 408/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., постановено по реда и на основание чл.290 ГПК. С това решение е отстранено съществуващото противоречие в съдебната практика. Крайните изводи на Софийски градски съд съвпадат с тълкуването на ВКС в посоченото задължително съдебно решение, поради което не е налице основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Независимо от наличието на задължителна съдебна практика, обаче, О. на Република България е поискал по реда на чл.124 ЗСВ постановяването от ОСГТК на ВКС на тълкувателно решение по същия въпрос. Образувано е Тълкувателно дело № 3/2011 год., което е висящо. Това налага спирането на производството по настоящето дело до приключването на производството по тълкувателното дело. В случай, че ОСГТК би приело, че срокът на погасителната давност е 5-годишен, би възникнало основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.