Определение № 50031 от 04.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 690/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. С. П., чрез адв.М.Н. срещу решение №5 от 04.01.2022г., постановено по в.гр.д. №166/2021г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново, с което е отменено решение №10 от 06.01.2021г., постановено по гр.д. №2199/2020г. по описа на Районен съд- Велико Търново и е отхвърлен предявения от касатора против „Юробанк България“ АД, [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата 10 088.53 лева- главница, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2013г. до окончателното й изплащане; сумата 2 872.85 лева- просрочена лихва за периода от 23.03.2011г. до 24.02.2013г., сумата 217.47 лева- наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 23.10.2011г. до 25.02.2013г., лева 680.04 лева- наказателна лихва върху просрочена лихва за периода от 23.04.2011г. до 25.02.2013г., дължими по извлечение от счетоводните книги на банката по договор за потребителски кредит №183-53/19.05.2008г. и анекс №1/23.09.2010г., както и сумата 1127.18 лева- разноски, съгласно заповед №404/07.03.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №724/2013г. по описа на РС- Велико Търново. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо /постановено без въззивният съд да е разпределил тежестта на доказване и да е изготвил доклад и при произнасяне по факти, невъведени с исковата молба/ и неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано, поради което следва да се отмени и да се постанови ново за уважаване на предявения иск. Касаторът поддържа, че съдът е стигнал до незаконосъобразни и необосновани изводи, че погасителната давност за процесните вземания не е изтекла, тъй като не е текла до 26.06.2015г. съгласно ТР №2/26.06.2015г., т.д. №2/2013г. на ОСГТК и е прекъсната с молба от 21.09.2018г. от цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, който не е конституиран като взискател и за когото длъжникът не знае, тъй като не е бил уведомен за цесията. Счита, че след изтичане на 2-годишния срок от последните изпълнителни действия по образуваното изпълнително производство /изп.дело №2744/2013г. по описа на ЧСИ С.Х./ е настъпила перемпция и принудителното изпълнение е прекратено по силата на закона, а последващите изпълнителни действия /налагане на запори на банковите му сметки/ не биха могли да прекъснат погасителната давност. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател поставя правни въпроси, за които счита, че са значими за изхода на спора: „1. След като изпълнителното дело е прекратено по силата на заона, при настъпила перемпция, валидно ли е действие на цесионер, който не е конституиран като взискател да поиска извършване на изпълнително действие и да породи правни последици с прекъсване на давността? Допустимо ли е трето лице на изпълнителното дело да извършва валидни изпълнителни действия, които да прекъсват давността, при наличие на прекратено изпълнително дело по силата на закона и предвид, че длъжникът не е уведомен за цесията? Валидно ли е това изпълнително действие и прекъсва ли давността от цесионер, който не е уведомил длъжника за цесията и който не е конституиран като взискател по делото от ЧСИ?; 2. Следва ли да е налице висящо изпълнително дело, за да е валидно изпълнителното действие, което е поискал взискателя да породи правни последици с прекъсване на давността? Трябва ли да е налице висящ изпълнителен процес, за да се прекъсне давността, с искания за изпълнителни действия? Правно легитимиран ли е цесионер да встъпи като взискател по изпълнително дело без да е уведомил длъжника за извършената цесия? Ако е налице висящ изпълнителен процес, давност нече ли и от кога?; 3. При прекратен изпълнителен процес на основание чл.330, ал.1, б.“д“ ГПК /отм/, вече не е налице висящ изпълнителен процес, и давност тече ли при действието на ППВС №3/1980г.? При прекратено изпълнително дело на основание чл.330, ал.1 от ГПК /отм/ и чл.433, ал.1, т.8 от ГПК могат ли да се извършват валидни изпълнителни действия, които да породят правни последици, и които да е приемат, че с тях се прекъсва давността?“, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №204 от 25.01.2018г., т.д. №2230/2016г.,І т.о.; решение №209 от 28.11.2018г., т.д. №2530/2017г., І т.о.; решение №3 от 04.02.2022г., гр.д. №1722/2021г., ІV г.о. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа и доводи за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, които са идентични с изложените с касационната жалба. Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва касационната жалба в законоустановения срок. Счита, че не са налице основания за допускане до касационен контрол на обжалваното решение, а ако бъде допуснато- следва да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли отрицателния установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за установяване спрямо ответника, че ищецът не му дължи процесните суми по договор за потребителски кредит №183-53/19.05.2008г. и анекс №1/23.09.2010г., въззивният съд намира, че не е изтекъл 5-годишният погасителен давностен срок по отношение на тези вземания. Решаващият съдебен състав приема за установено, че въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №724/2013г. по описа на РС- Велико Търново е издаден изпълнителен лист за процесните суми; въз основа на този изпълнителен лист по молба на взискателя „Алфа Банк“ АД от 20.09.2013г. е образувано изпълнително дело №20138630402744 по описа на ЧСИ С. Х. срещу А. П., като по искане на взискателя е наложен запор на банкови сметки на длъжника, по които не е имало наличност. Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 30.11.2013г. След връчване на длъжника на ПДИ на 15.11.2013г. не са извършвани изпълнителни действия, нито взискателят е поискал извършването на такива, като на 15.03.2018г. ЧСИ е издал постановление за прекратяване на изпълнителното дело. Съдът приема за установено, че процесните вземания са прехвърлени с договор за цесия от 21.12.2017г. на „С.Г.Груп“ ООД, а „С.Г.Груп“ ООД ги е прехвърли с договор от 23.04.2018г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като двете съобщения за цесиите не са надлежно връчени на длъжника до предявяването на настоящия иск. Като се позовава на постановките на ППВС №3 от 18.11.1980г., съгласно което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното изпълнение на вземането, съдът счита, че в случая 5-годишният давностен срок за вземанията е започнал да тече на 26.06.2015г., както е разяснено с Тълкувателно решение №3 от 28.03.2023г. по т.д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС. За да стигне до крайния извод, че давностният срок за вземанията срещу ищеца не е изтекъл, въззивният състав приема, че в хода на изпълнителното производство е предприето изпълнително действие, прекъсващо давността, като се мотивира с разясненията в т.10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Приема, че давността е била прекъсната с искането на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 21.09.2018г. за конституирането му като взискател по изпълнителното дело и за прилагане на определен изпълнителен способ /запор на банкови сметки/ и новият давностен срок не е изтекъл. Въззивният съд намира за неоснователно възражението, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК преди 26.06.2015г., като излага и подробни доводи, че перемпцията е без правно значение за давността. Счита, че двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т.е. осъществяването на всички способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря. В процесния случай перемпцията е настъпила на 24.10.2015г., т.е. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, но давността, започнала да тече на 26.06.2015г. е прекъсната на 21.09.2018г. с молбата на цесионера кредитор за конституиране като взискател и с посочването на конкретен изпълнителен способ. Позовавайки се на съдебната практика на ВКС, решаващият съдебен състав намира, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, какъвто е именно процесният случай, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото искане прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова, ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, какъвто е процесният случай, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство /в този смисъл решение №37/24.02.2021г. по гр. д.№1747/2020г., Г.К., IV г.о./. С оглед изложеното, решаващият състав намира, че към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл 5-годишният давностен срок, поради което предявените искове са неоснователни. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от касатора въпроси в т.1 и третия въпрос от т.2 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като не са обусловили изводите на въззивния съд, респективно не са от значение за изхода на спора. Тези въпроси не са съобразени с изложените от въззивния съд мотиви, тъй като решаващият съдебен състав е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.439 ГПК, като е изложил подробни мотиви, че 5-годишният давностен срок, започнал да тече на 26.06.2015г. е прекъснат на 21.09.2018г. с подаването пред ЧСИ на молба от кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за конституиране като взискател и с посочването на конкретен изпълнителен способ. Въззивният съд не е обсъждал въпроси относно легитимацията на цесионера, респ. валидността на действията му в изпълнителното производство в контекста на изложените в касационната жалба оплаквания, че цесията не е съобщена на длъжника, нито е излагал доводи, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е трето лице на изпълнителното производство. Съдът е констатирал, че цесията не е съобщена на длъжника до предявяването на иска, но изложените мотиви са единствено с оглед възражението на ответника за недопустимост на производството поради предявяването на претенциите с основание чл.439 ГПК срещу ненадлежна страна и при прекратено изпълнително производство. Съдът не е обсъждал доводи и възражения относно действието на цесията по отношение на длъжника, респективно не е обсъждал и възражения за невалидни изпълнителни действия от страна на цесионера поради ненадлежно връчване на съобщение на длъжника за прехвърлянето на вземанията. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че поставените въпроси не са съобразени с решаващите изводи на въззивния съд и не са обусловили отхвърлянето на исковете, като касаторът не поставя правен въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните като изложи мотиви относно тяхната основателност. Правните въпроси, поставени от касатора в т.2 и т.3 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, обобщени се свеждат до въпроса дали изпълнителни действия, поискани и извършени след прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция, имат за последица прекъсване на погасителната давност. Този въпрос отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обсъден от въззивния съд и е обусловил изхода на спора. Касаторът не обосновава допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касация, тъй като въззивното решение не е в противоречие с постановеното в хода на делото ТР №2/2023 от 04.07.2024г. по т.д. №2/2023г. на ОСГТК на ВКС, с което е разяснено, че погасителната давност се прекъсва от всяко изпълнително действие, включително и извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. ОСГТК на ВКС приема, че ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл.6, ал.2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане.За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Наличието на задължителна съдебна практика по въпроса изключва хипотезата на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изложеното, ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които изискват анализ на доказателствата по делото, обсъждане на доводите и възраженията на страните, което е допустимо само след допускане на съдебния акт до касационен контрол. Ответникът в касационното производство претендира присъждане на разноски, но не ангажира доказателства за направени такива, поради което искането е неоснователно. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд